Решение № 5696 от 03.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5696 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100500492 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 284295/26.08.2025 г. (по регистратурата на СРС) на ответника Столична община чрез пълномощника - главен юрисконсулт М. А. и насрещна въззивна жалба с вх.№ 365129/7.11.2025 г. (по регистратурата на СРС) на ищеца В. Г. Б. от град София чрез пълномощника – адвокат М. Д. срещу неизгодните за страните части от решение № 15182 от 6.08.2025 г. , постановено от СРС , 32-ри състав по гр.д.№ 22496/2024 г. по спор по член 49 от ЗЗД .

Ответникът – Столична община - обжалва решението в уважителната част с доводи за необосновано приета причинноследствена връзка между състоянието на тротоара и телесното увреждане с оглед липсата на възприятия у свидетеля, който изказал предположения за причината за падането, дадения от вещото лице принципен отговор за възможността за получаване на травмата по описания в исковата молба начин и разминаването между твърденията на ищеца и свидетелствата относно временастъпване на събитието; допуснати от съда нарушения на: процесуалния закон – член 1

236,ал.2 от ГПК – неизлагане на мотиви и материалния закон – член 49 от ЗЗД и член 52 от ЗЗД , довели до определянето на завишен размер на обезщетението поради пренебрегване на леката по тежест травма, краткия възстановителен период и липсата на усложнения.

Ищецът В. Г. Б. обжалва решението в отхвърлителната част относно паричното вземане за обезщетение за горницата над 9 000 лева до 17 000 лева.

Прави оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, обусловили определянето на занижено по стойност обезщетение поради пренебрегване на характера на травмата, лечението, протичането на възстановителния период и психо- емоционалните последици от травмата .

Всяка от страните е подала в срока по член 263,ал.1 от ГПК отговор на подадената от насрещната страна въззивна жалба, в който е изразила становище за нейната неоснователност.

Обжалваното решение е произнесено по предявени на 17.04.2024 г. искове с правно основание член 49 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД от В. Г. Б. срещу Столична община за осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 лева, ведно със законната лихва от 3.04.2023 година при твърдения, уточнени в о.с.з. на 28.10.2024 г., че в същия ден в светлата част на денонощието при движение по десния тротоар на бул. „ Ген. Тотлебен“ в посока от бул. „ П. Славейков“ към Руски паметник в участъка между централния и служебния вход на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ пред свидетел – очевидец, ищецът стъпил в дупка на тротоарната настилка , образувана от липсващи и разрушени тротоарни плочки, паднал и получил луксация на дясна раменна става ; по спешност му е извършена в същото лечебно заведение мануална репозиция на „ фрактурата“ , продължил да се лекува в домашни условия при ограничаване движенията на ръката за период от няколко месеца , имал необходимост от грижи и помощ от близките и изпитал битови неудобства, негативни емоции, проблеми със съня и безспокойство, с продължителност и към подаване на исковата молба .

Ответната община оспорила с отговора на исковата молба всички твърдени в нея факти, в т.ч за наличието на дупка на описаното място от тротоара като причина за падането на ищеца, ходейки по него и получаването на травмата по посочения в исковата молба начин; въвела възражение, че пътната настилка в това място не е била компроментирана, тъй като била 2 текущо поддържана; ищецът не е търпял болки с интензивност и продължителност, налагащи ползване на чужда помощ, както е твърдяно в исковата молба и оспорила размера на претенцията .

Първоинстанционният съд е приел, че със свидетелствата на очевидеца Т. и експертното заключение е установено, че травмата- изкълчване на дясна раменна става - е получена по механизма на пропадане в дупка и падане от собствен ръст върху десния горен крайник ; ответната община като възложител на работата, свързана с вменените й с правилото на член 31 от ЗП задължения за изграждане, ремонт и поддържане на общинския път, отговаря за бездействието на служителите й до осигурят безопасна за пешеходците експлоатация на тротоара и дължи на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени болки. Приел за справедлив по изискването на член 52 от ЗЗД размер на обезщетението сумата от 7 000 лева , отчитайки вида на лечението и продължителността на възстановителния период от около 2,5 – 3 месеца и битовите неудобства.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите, изразените в откритото съдебно заседание от страните чрез пълномощниците им устно и писмено становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .

По делото е установено, че на 3.04.2023 г. 61-годишният тогава ищец В.

Г. Б. е получил изкълчване на дясна раменна става , без фрактура, констатирано при посещение в същия ден на спешен травматологичен кабинет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и направена рентгенография – медицинска документация ( на л.69 -74 от делото на СРС) . Видно от амбулаторния лист № 070448 ( на л.72 ) пациентът Б. постъпил в кабинета в 21:54 часа по снета по данни на пациента анамнеза – „паднал“ без други подробности. Там е извършено ръчно наместване на изкълчената става и е поставена мека имобилизационна превръзка, тип „Дезо“. Б. е могъл да постъпи в „ Пирогов“ непосредствено след увреждането предвид местонастъпването му – на прилежащия към сградата на лечебното заведение тротоар , а кога след това е получил лекарска помощ е въпрос на организация и спешност на същата нужда (от лекарска помощ ) у явилите се там в същото време заедно с него граждани. Свидетелството на очевидеца – таксиметров шофьор - Ю.Ж. Т., че 3 било „ вече сумрачно“ - или около 20,00 часа, което съответства на тази част от денонощието, в която има все още светлина, не се различава драстично от соченото в исковата молба временастъпване на инцидента „ в светлата част на денонощието“ . Застанал на около 2-3 метра от ищеца към момента на падането, до таксиметровия автомобил , паркиран в изчакване на клиент от „Пирогов“ и по - близо до служебния вход, свидетелят Т. видял ищеца да пада, но не и къде и как бил стъпил преди падането. При приближаване, за да му помогне да се изправи, свидетелят видял отлепени и разместени тротоарни плочки, не споменал за дупка в тротоара и не му е поставен въпрос за местоположението на тези плочки - дали са били на пътя на пешеходеца Б. или някъде встрани от него. Както самият свидетел посочил : „ И аз не разбрах какво стана“, възприел само залитането и падането. Вещото лице по съдебно – медицинската експертиза се е произнесло относно механизма на получаване на травмата - падане от собствен ръст и посрещане на удара с ръката при изправен лакът, водещо до излизане на главата на раменната става от капсулата . Не е изключило причината за падането да е пропадане в дупка или удар от пътно превозно средство ( протокол от о.с.з. на 28.10.2025 г. ).

В случая причината за падането е фактически въпрос – за факти и връзка между факти и доказателствата от заключението за възможните предпоставки за реализиране на механизма на падането са със значение на косвени такива.

И все пак дадените под страх от наказателна отговорност от очевидеца Т. свидетелства за падането на ищеца в тротоарен участък с дефект в настилката , макар без подробности за точното му придвижване , липсата на каквито и доказателства за участие в причинния процес на друг фактор и кореспондиращото на свидетелствата експертно заключение са опора за извеждане на доказателствен извод, че падането е поради загуба на равновесие при преминаването през него. Следователно по делото е доказано, както е приел и СРС, че лошото състояние на тротоарния участък, по който се е придвижвал ищецът, е причина за падането и за получената при него травма.

Въззивникът – ответник - Столична община, като възложител на работата по поддръжката съгласно вмененото му с правилото на член 11 от ЗОбС управление на общинските улици в интерес на населението , отговаря за обезщетяване на произлезлите от травматичното увреждане неимуществени вреди.

4

При определяне на размера на дължимото обезщетение СРС е пренебрегнал следните обуславящи неимуществените вреди обстоятелства съгласно ръководните указания , дадени с ППВС № 4/1968 г. : травмата не е тежка – изкълчване на дясна раменна става, без фрактура, лечението е консервативно - при направено ръчно наместване с имобилизация за срок от 30 дни , възстановителният срок е рамките на 2,5 – 3 месеца и няма получени усложнения . При липса на твърдения и доказателства за друго ( ищецът не е довел свидетел на търпяните болки, макар да е поискал допускането на такъв ) следва да се приеме, че Б. е имал обичайните болки - интензивни към момента на травмирането и наместването и обичайните битови неудобства . При това положение справедливото по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетение е значително по – ниско от определеното от СРС и според въззивния съд се равнява на 6 000 лева .

Уважаването на иска по член 49 от ЗЗД до този размер – 6 000 лева с присъждане на законната лихва от датата на увреждането и отхвърлянето му за горницата над 9 000 лева до претендирания размер от 17 000 лева е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава решението в тези части . Отменя го в частта на уважаване на иска за горницата над 6 000 лева до 9 000 лева и постановява отхвърлянето му .

С оглед изхода от спора ищецът има право на по – малка част от разноските за ДТ и събиране на доказателства в общ размер от 1 130 лева, равняваща се на 203,92 евро, вместо присъдените 598,24 лева.

Пълномощникът му – адвокат М. Д. - има право на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА ,в по – нисък размер от 270,68 евро вместо присъденото 794,12 лева . Ответникът – Столична община има право на разноски по член 78,ал.8 от ГПК по съразмерност за първоинстанционното производство свръх присъдените 148,24 лева от още 23,46 евро ( равностойни на 45,88 лева ) . За въззивното производство СГС присъжда на въззивника – Столична община част от държавната такса – 30,68 евро ( равностойни на 60 лева ) и юрисконсултско възнаграждение по член 78, ал.8 от ГПК , изчислено по съразмерност от 200 лева съобразно минималния размер, посочени в член 25,ал.1 от НЗПрП в ред . от Дв бр. 53 от 2025 г. ) в размер на 66,17 евро ( равностойни на 129,41 лева ), а на пълномощника – адвокат М. Д. – възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА , изчислено по съразмерност от 1 930 5 лева по член 7,ал.2,т.3 от НВАР и според обжалвания с неоснователната жалба на Столична община интерес от 6 000 лева , в размер на 348,30 евро (равностойни на 681,18 лева ).

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №15182 от 6.08.2025 г. , постановено от СРС , 32-ри състав по гр.д.№ 22496/2024 г. в осъдителната част относно обезщетение за неимуществени вреди в размера на горницата над 6 000 лева до 9 000 лева, ведно със законната лихва от увреждането – 3.04.2023 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Б., ЕГН: ********** от град София, бул. **** срещу Столична община, град София ,ул. „ Московска“ № 33 иск в частта за осъждане на ответника да му заплати сума в размера на горницата над 3 067,75 евро до 4 601,63 евро ( или над 6 000 лева до 9 000 лева)– обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане - луксация на дясна раменна става - при падане на 3.04.2023 г. поради дефекти в настилката върху десния тротоар на бул. „ Ген. Тотлебен“ в посока бул . „ П.

Славейков“ към Руски паметник в участъка между централния и служебния вход на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, ведно със законната лихва , считано от 3.04.2023 г. до окончателно плащане .