Решение № 338 от 11.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. София, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Ивайло Георгиев Занев (СГП-София) като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно административно наказателно дело № 20211100603862 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 14.05.2021 г. по НАХД № 16779 / 2020 г. на СРС, НО, 109 състав подсъдимият М. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 18.06.2019 г., около 17:00 ч., в гр. София, на бул. "Христофор Колумб“, до бензиностанция „Шел“ е държал без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 1,61 грама на стойност 48,30 лв., включено в Списък І "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на осн. чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо вр. чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено 1 административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 364, 14 лв. за направени разноски в досъдебното производство и 5 лв. държавна такса по сметка на държавния бюджет. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК наркотичното вещество е отнето в полза на държавата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия М.Г., в която се релевират доводи, че решението е незаконосъобразно и несправедливо поради несъобразяване размера на наложената глоба с разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НК. Отправя се искане за изменение на атакуваното решение, като се определи глоба в по-нисък размер.

В закрито заседание, проведено на 13.10.2021 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на

Софийска градска прокуратура счита първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, включително в частта му относно размера на наложената глоба. Изразява съображения, че общата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК и санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК се намират в систематична, граматическа и функционална връзка помежду си по отношение на максималния размер на административното наказание, като тази връзка позволява прилагането на принципа на индивидуализация на наказанието само в случаите, при които предвидената глоба като санкция е с по-малък размер от максимума, посочен в чл. 78а, ал. 1 от НК. Посочва още, че в случаи като процесния, при които максималният размер на глобата е помалък или равен на долната граница на административното наказание, предвидено от законодателя в чл. 78а, ал. 1 от НК, се дерогира прилагането на горепосочения принцип за индивидуализация, доколкото не е предвидена законова възможност за допълнителна редукция на административното наказание „глоба“.

Защитникът на подсъдимия моли въззивната инстанция да уважи жалбата и да намали наложеното наказание, отчитайки разпоредбата на чл.

2

354а, ал. 5 от НК, в която е уреден единствено максимален размер на глобата от 1000 лв.

Подс. Г., редовно призован, не се явява пред въззивния съд и не изразява допълнително становище по съществото на делото.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на първоинстанционното решение съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Жалбата е неоснователна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез депозираните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които преценява в диференцираната процедура по глава ХХVІІІ на основание чл.

378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила на традиционния наказателен процес, без да е необходимо непосредственото им събиране – показанията на свидетелите Г.Х.Г., А.С.Л. и Ж.Я.Ж., справка за съдимост, протокол за доброволно предаване от 18.06.2019 г., заключенията на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза и физико-химичната експертиза.

Обосновано районният съд е установил, че подс. Г., роден на **** г., е със средно образование, неосъждан, трудово зает.

На 18.06.2019 г. около 17:00 ч. в гр. София, ж. к. „Дружба“, на бул.

„Христофор Колумб“, в непосредствена близост до бензиностанция „Шел“, свидетелите Г.Х.Г., А.С.Л. и Ж.Я.Ж. – и тримата униформени служители на 8 РУ-СДВР, извършили проверка на подсъдимия Г.. На въпроса на полицаите дали носи в себе си има забранени вещества подсъдимият казал, че има амфетамин. С протокол за доброволно предаване от 18.06.2019 г. подсъдимият предал на полицай Ж.Я.Ж. 1 бр. станиол, съдържащ 1 бр. полиетиленово пликче с вещество, което представлявало амфетамин и кофеин с нето тегло 1,61 грама със съдържание на активно действащия наркотичен компонент амфетамин 2,8% на стойност 48,30 лв.

Амфетаминът е високорисково наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и 3 прекурсорите. Подсъдимият не е притежавал разрешително по ЗКНВП да държи посочените наркотични вещества.

Подс. Г. е психично здрав, при него отсъства синдром на зависимост към наркотични вещества.

След собствена проверка на цялата доказателствена съвкупност въззивният съд установи, че решението на първостепенния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, които са напълно еднопосочни и не съдържат значими противоречия помежду си. Поради това и по аргумент за противното по чл.

305, ал. 3, изр. 2 НПК не се налага анализирането им поотделно.

Същевременно по отношение на доказателствения анализ и установените факти не са изложени възражения от въззивния жалбоподател, като се оспорва единствено приложението на материалния закон в частта относно индивидуализирането на санкционната отговорност.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обективно обсъдени, без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съдът законосъобразно е извел от правна страна, че подсъдимият М.Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

Преценявайки доказателствените материали по делото, първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че на мястото и по времето, посочено в обвинението, подсъдимият без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо тегло на веществото от 1,61 грама, като амфетаминът е включен в Списък І "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и 4 ветеринарна медицина" на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В този смисъл престъпният състав на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК от обективна страна е осъществен, тъй като подсъдимият действително е упражнявал фактическа власт над инкриминираните в обвинението наркотични вещества.

На следващо място районният е законосъобразно е преценил в рамките на обвинението, с което е сезиран, че е налице и обективният юридически признак по чл. 93, т. 9 НК случаят да е маловажен. Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стоиността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Обосновано са преценени в тази насока незначителността на вредните последици, изразени в слабото отражение на държането на обекта на престъпление в малко количество върху защитимите с криминализацията обществени отношения, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия. Именно поради това процесният случай обективно се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на престъпления от този вид – на държане на наркотични вещества.

Първоинстанционният съд е изложил правилни съображения и относно наличието на субективната страна на деянието, за която се съди от обективно проявеното поведение на подсъдимия. М.Г. е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в застрашаване на общественото здраве и е целял именно това.

Производството по делото се е развило по реда на глава XXVIII от НПК, като първостепенният съд законосъобразно е приложил института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, която е индивидуализирана в размер на 1000 лв.

Правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК неминуемо се отразява и на наказуемостта на подсъдимия, която с оглед на предвидената за това престъпление санкция (глоба) и наличието на останалите обективни предпоставки, установени в закона, изисква

5 освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени съставомерни последици, не са налице и отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 НК.

Оттук насетне въззивният съд извърши проверка на преценката на районния съд по оразмеряване на справедливото административно наказание, като във връзка с това обсъди доводите и възраженията на защитата на подсъдимия. С обжалвания в настоящото производство съдебен акт на подсъдимия М.Г. е наложен минималния размер на глобата , предвиден в чл.

78а, ал. 1 НК – 1000 лв. В принципен план е основателно становището на защитата, че в процесния случай следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, която предвижда забрана административното наказание да надвишава размера на предвиденото за съответното престъпление наказание глоба. В този смисъл за деянието, за което е признат за виновен, подсъдимият не може да носи по-тежко наказание от това, което е посочено в чл. 354а, ал. 5 от НК, а именно 1000 лева. Минималният размер на административното наказание глоба обаче е уреден в разпоредбата на чл.

78а, ал. 1 от НК и поради това съдът следва да съобрази именно него в случаи като настоящия, а не минималния размер, предвиден за наказанието глоба по чл. 47 от НК. Това е така, доколкото наказанието глоба по чл. 47 НК представлява реализация на наказателна отговорност, а това по чл. 78а, ал. 1 НК е административно, т.е. реализира по-лека по вид санкционна отговорност, която не води до обременяване на съдебното минало на подсъдимия. В този смисъл чл. 78а, ал. 5 НК гарантира единствено, че размерът на административното наказание глоба няма да надвишава максималния размер на същинското наказание глоба, предвидено за съответното престъпление, в случая – по чл. 354а, ал. 5 НК, но не може да бъде по-ниско от императивно въведения му минимум в чл. 78а, ал. 1 НК (в същата насока решение № 69/2010 г. на ВКС по н. д. № 684/2009 г., II н. о. ).

На тази основа въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като районният съд е определил законосъобразно административното наказание на подсъдимия в единствено възможния размер от 1000 лв., които е минималният, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК и максимално ограниченият в чл. 354а, ал. 5 НК.