Решение № 3001 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3001 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100510289 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение №7178/27.06.2022 г., постановено по гр. дело № 41884/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 55 състав е признато за установено по отношение на ответницата Х. А., че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2 482,46 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 49,15 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение, като искът е отхвърлен за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до предявения размер от 2 786,93 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г. като погасен по давност, и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 283,17 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.02.2021 г., като е отхвърлен искът за разликата до предявения размер от 354,72 лв. и искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за целия предявен размер от 7,41 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 05.02.2021 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Х. А. в уважителната част с доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че между страните е налице облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия, както и за услуга дялово разпределение. Въззивницата оспорва 1 качеството си на собственик на процесния имот. На следващо място се излагат оплаквания във връзка с начисления размер на задължението, като се поддържа, че по делото неправилно е установено количеството доставена топлинна енергия чрез т.нар. „служебен отчет“ поради неосигурен достъп до топлоснабдения имот. Оспорва се обстоятелството, че датите за отчет, обявени от дружеството, установени с констативен протокол, не са били надлежно предварително обявени на потребителите, предвид което се поддържа, че не се дължат сумите начислени чрез т.нар. служебен отчет.

Оспорва се и по основание и размер претенцията за услуга дялово разпределение с доводи, че ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД не е страна по договора, който е сключен между Етажната собственост и ФДР, както и че не са ангажирани доказателства същото да е встъпило в правата на ФРГ. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на така предявените искове в пълен размер. Претендират се разноски за въззивното производство по списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран във въззивната жалба.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който я оспорва като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да я остави без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно в обжалваните части. Претендира разноски.

Третото лице -помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Софийския градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в 2 обжалваната част. В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца

„Топлофикация

София“

ЕАД искове първоинстанцинното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай, основния довод изложен в жалбата е, че ответницата не е носител на правото на собственост или на други вещни права по смисъла на чл. 153 ЗЕ върху процесния недивижим имот, поради което за нея не е налице качеството на клиент на топлофикационното дружество по договор за доставка на топлинна енергия и услуга дялово разпределение.

Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.

153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, в това число нотариален акт №171, том II, рег. № 6068, н. дело № 344 от 19.06.2003 г. на нотариус Ц.С., се установява, че ответницата е придобила 5/6 ид.ч. от процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, а 1/6 ид.ч. е придобила по силата на наследствено правоприемство.

Следователно същата се явява едноличен собственик на процесния топлоснабден имот, доколкото по делото не се твърди и не се доказва друго.

По изложените съображения настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в този смисъл.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба, че неправилно задълженията на длъжника са начислени по „служебен отчет“, за съставянето 3 на който не са били налице законовите предпоставки. В разпоредбата на чл.70, ал.2 от Наредба № 16-334/2007 г. е предвидено задължение на клиентите да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето, извършващо услугата дялово разпределение, за отчитане показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или за осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Съгласно чл. 70, ал. 4 от наредбата, клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл.

61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Настоящата въззивна инстанция намира, че релевираните от въззивницата възражения в този смисъл са преклудирани, доколкото същите не са въведени своевременно в рамките на производството и съобразно сроковете по чл. 131 ГПК, а за първи път се въвеждат с настоящата въззивна жалба. Нещо повече с подадения в срок отговор на исковата молба ответницата изрично е заявила, че не оспорва претенцията на ищцовото дружество по размер, а само по основание.

Същевременно за процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба и установеното в Общите условия на ищеца сумите за ТЕ относно имота предмет на спора, са начислявани ежемесечно от топлофикационното дружество по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на база служебно начислено количество топлинна енергия за процесния апартамент, поради неосигурен достъп за отчет на уредите, констатиран в изготвен за това протокол. Предвид така изложеното, настоящата инстанция намира, че не следва да се произнася по преклудирани възражения на въззивницатаответник.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно в обжалваните части. Предвид съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Предвид изхода от спора на въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7178/27.06.2022 г., постановено по гр. дело № 41884/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 55 състав в 4 обжалваните части.

ОСЪЖДА Х. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Лев ******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „******* сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5