Определение № 1967 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1967 гр. София, 06.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20241000501762 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Предявена е частна жалба с вх. № 63852/04.06.2024 г. от “ДАР ФИНАНС” ЕООД срещу Определение № 1810 от 14.05.2024 г. по търг.д. № 631/2023 г., СГС, ТО, VI-25 състав, с което се оставя без уважение депозираната от лицето молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените на ответника “ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 111, 40 лв.

Жалбоподателят навежда твърдения за неправилност на оспореното определение, тъй като разноските за процесуално представителство били заплатени от трето неучастващо в делото лице, а не от дружеството, както и защото липсвал договор за правна помощ. Поради това и определението противоречало на трайната практика на ВКС по тези въпроси.

Насрещната страна “ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД в свой отговор от 21.06.2024 г. оспорва твърденията на другата страна. Твърди, че възнаграждението за процесуалното представителство действително е заплатено от друго лице, но от името и за сметката на “ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД, като третото лице е действало като довереник, както било видно от представените доказателства - платежно нареждане и фактура.

Съдът, като съобрази становищата и приложените доказателства, намира за установено следното:

Ответното дружество Прохорово Майнинг АД, в чиято полза са присъдени разноските за адв.възнаграждение в размер на 14 111.40 лв. е представлявано по делото от адв. Г. С. Я., представляваща адв.дружество С., с изрично представено пълномощно към първия отговор и преупълномощила по делото и адв.Л. С.. Няма представен договор за правна помощ, но има представена със списъка с разноски по чл.80 ГПК фактура № 1977 от 01.06.23г. издадена от адвокатско дружество С..

Видно от приложеното по делото пред СГС платежно нареждане от 06.06.2023 г. от “ПРО ТРЕЙД ФИНАНС КОНСУЛТ” ЕООД същото е наредило по банков път към Адвокатско дружество “С.” плащане за сумата от 14 111, 40 лв. Като основание за плащането в платежното нареждане е посочена фактура № 1000001977/01.06.2023 г. и плащане “в полза на “ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД”. Противно на твърденията на жалбоподателя, съответната фактура издадена от адвокатско дружество С. също е представена по делото и в нея задължението за плащане е описано като “процесуално представителство по т.д. 631/2023 г., СГС, VI-25 състав”. Тя е съставена от адвокатското дружество представляващо ответника към “ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД”.

При така установеното съдът намира частната жалба за неоснователна.

1

Съдът споделя практиката на ВКС, обективирана в Определение № 70/30.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4384/2021 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 590/07.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4655/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 400/09.07.2015 г. по ч. т. д. № 1123/2015 г. на ВКС; Определение № 614/26.10.2010 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, IV г. о. Правилно и в съответствие с изискванията на закона СГС е приел, че съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко трето лице. В производството пред него ответното дружество е сключило договор за процесуално представителство и е упъномощен адвокат от адвокатско дружество С., който е осъществил процесуално представителство по делото от името на ответника. Във връзка с предоставената правна помощ е извършено и плащане на договореното възнаграждение. Размера на възнаграждението е материализиран в съответната фактура издадена от адвокатското дружество. Във връзка с плащането е представено и платежно нареждане, в което изрично е посочено основанието и в чия полза е плащането. Не е от значение, че платежното нареждане изхожда от трето неучастващо в делото лице, както и дали е действал по писмено или устно овластяване от страната, или е действал като гестор. САС приема, въз основа на тези докзателства, че плащането на адвокатското възнаграждение е реално извършено и “ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД е сторило 14 111, 40 лв. разноски за представителство по спора пред СГС.

В чл. 36 ЗА е предвидено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което следва да бъде определен в договора, сключен между него и клиента. Според чл. 36, ал. 3 ЗА: и при липса на договор възнаграждение за осъществената услуга също се дължи. Следователно при категорични данни за заплатено от клиента адвокатско възнаграждение, дори на съда да не бъде представен писмен договор по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, при разпределение на отговорността за разноски последният следва да прецени като имащи значение реално сторените такива. Плащането с посочване на основанието за това чрез индивидуализиращите белези на конкретно дело, е индиция за съществуващо правоотношение между клиента и адвоката по повод на предоставянето на правна услуга във връзка с процесуално представителство, за което има надлежно упълномощаване. Така Определение № 17/14.01.2021 г. по ч. т. д. № 2032/2020 г. на ВКС, I т. о.;

Определение № 234/24.04.2018 г. по ч. т. д. № 2624/2017 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 357/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 1710/2018 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 529/11.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4335/2019 г. на ВКС, IV г. о.; Определение № 183/28.09.2020 г. по т. д. № 2515/2019 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 306/02.11.2020 г. по гр. д. № 342/2020 г. на ВКС, III г. о.

С оглед на изложеното по-горе САС намира, че СГС в обжалваното определение № 1810 от 14.05.2024г. постановено по чл.248 ГПК правилно приема , че е налице договор за адвокатска услуга между “ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД и Адвокатско дружество “С.”. В светлината на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС САС приема, че писмената форма на такъв договор е само за доказване, а не за действителност. В настоящия случай са налице данни за заплатено възнаграждение, като доказателства за сключения договор между ответното дружество и адвокатското дружество са фактурата и платежното нареждане, въпреки че платежното изхожда от трето лице. Първоинстанционния съд правилно е взел предвид сторените разноски за адвокатско възнаграждение от ответника, спрямо когото иска е отхвърлен на осн.чл.78,ал.3 ГПК , поради което частната жалба се явява неоснователна.

На основание гореизложеното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена частна жалба с вх. № вх. № 63852/04.06.2024 г. от “ДАР ФИНАНС” ЕООД срещу Определение № 1810 от 14.05.2024 г. по търг.д. № 631/2023 г., СГС, ТО, VI-25 състав, с което е оставена без уважение молбата на Дар Финанс ЕООД ЕИК 131385495 по чл.248 ГПК, като неоснователна .

ОПРДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с ЧЖ в 1 седмичен срок от уведомяването пред ВКС .

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3