Решение № 42 от 10.03.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Първомай, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100643 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Т. Т. Т., ЕГН: **********, с посочен, постоянен и настоящ адрес:

************, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да осъди ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: ************, да му заплати по банкова сметка с IBAN: ************ сумата от 324, 00 (триста двадесет и четири) лева, подлежаща на връщане като получена без основание като неустойка по Договор № 24821/15.10.2018 г. за паричен заем.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № 24821/15.10.2018 г. за паричен заем ответникът предоставил на ищеца заем от 800, 00 лева, който последният се ангажирал да възстанови на първия с лихва при месечен лихвен процент от 37, 04% и годишен процент на разходите от 44, 47%, а съгласно клауза „Обезпечения“ от Раздел „Допълнителни условия“ на съглашението – и да му заплати неустойка в размер на 324, 00 лева при неосигуряване в тридневен срок на едно от следните обезпечения: запис на заповед или поръчител, отговарящ кумулативно на определени условия за възраст, доход и кредитна история. Заемателят усвоил изцяло заемните средства и погасил напълно задълженията си, но счита неустойката от 324, 00 лева за платена от него без основание, доколкото уговорката за дължимостта й е нищожна като неравноправна, както и поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от 1

Закона за потребителския кредит (ГПК) и нарушаване на тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи, че е уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, по съображения че за задължението, чието неизпълнение санкционира, кредиторът е въвел практически неизпълними от потребителя условия с цел да постигне допълнителна печалба, водеща до оскъпяване над прага по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и невключена в лихвения процент.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с Писмено становище вх. № 238/15.01.2025 г, депозирано от пълномощника му, поддържа исковата претенция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

По силата на сключен между страните Договор № 24821/15.10.2018 г. за паричен заем (л. 5 – л. 7) и приложимите към него Общи условия ответникът, от една страна като „Заемодател”, предоставил на ищеца паричен заем от 800, 00 лева, а последният, от друга като „Заемополучател”, се ангажирал да възстанови на първия заемната сума и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 37, 04% и годишен процент на разходите от 44, 47%, а съгласно клауза „Обезпечения“ от Раздел „Допълнителни условия“ на съглашението – и неустойка в размер на 324, 00 лева при неосигуряване в тридневен срок на едно от следните обезпечения: запис на заповед или поръчител, отговарящ кумулативно на определени условия, и/или други подходящи такива. Погасяването следвало да се осъществява разсрочено в периода от 29.10.2018 г. до 01.04.2019 г. на 12 двуседмични вноски от по 100, 00 лева, в това число 73, 00 лева главница и лихва и 27, 00 лева неустойка, подробно описани в неразделен към контракта Погасителен план (л. 12).

Според изявлението на заемателя с характер на разписка, обективирано в договорния текст, същият усвоил заемните средства, а видно от представеното от него Удостоверение изх. № 653/15.11.2018 г. (л. 8), издадено от кредитора, погасил напълно задълженията си по договора.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 324, 00 лева като платена на основание нищожна клауза за дължимост на неустойка от Договор № 24821/15.10.2018 г. за паричен заем, поради което искът му намира материалноправната си опора в чл. 34 от ЗЗД. Нормата задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже 2 даването на материалната ценност в изпълнение на оспорената договорна уговорка и пороците, с които обосновава недействителността й.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на неустойка се оспорва с конкуриращи се фактически доводи за противоречие на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Процесната уговорка принадлежи към Договор № 24821/15.10.2018 г. за паричен заем (л. 5 – л. 7), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал.

2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското 3 законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, 4 извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.

12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.