Определение № 215 от 25.11.2024, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. гр. Хасково, 25.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Частно наказателно дело № 20245640200971 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.111 ал.3 от НПК.

Постъпила е жалба от адв.А. П. А. от АК - Хасково, в качеството й на пълномощник на М. А. Б. с ЕГН **********, с която се обжалва Постановление на РП-Хасково от 11.11.2024г., с което е отказано връщане на веществено доказателство по ДП №101/2023г. по описа на ОДМВР – Хасково, а именно, товарен автомобил марка *************".

В жалбата се излагат доводи, че връщането на процесното МПС няма да затрудни разследването и не било предмет на административно нарушение. По отношение на процесният автомобил, били извършени всички процесуалноследствени действия по идентификацията му и други такива не се налагало да бъдат извършвани. Задържането на МПС-то щяло да довело до неговото овехтяване, увреждане и превръщането му в метален отпадък, което не била целта на закона. Освен това съгласно българското законодателство, иззетия автомобил си има собственик и това бил М. А. Б.. Б. бил придобил автомобила на легитимно правно основание и това го правело собственик, като той бил регистрирал автомобила на територията на Кралство Нидерландия, отделно от това имало изявление на предишните собственици на автомобила, че се отказват от него и прехвърлят всички права и задължения към новия собственик, т.е. към г-н Б.. Освен това съгласно законите на Кралство Нидерландия придобиването на МПС ставало без де е необходимо заверка на подписите от нотариус. Предвид гореизложеното се иска връщането на процесното МПС.

Съдът, като се запозна с материалите по досъдебното производство констатира следното :

Досъдебно производство № 101/2023 год. по описа на ОДМВР - Хасково, пр.вх.№ 3407/2023 год. по описа на РП - Хасково, е било образувано на 02.08.2023 год. по реда на 1 чл.212, ал.2 от НПК, с първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие за престъпление по 345а, ал.1 от НК.

В хода на разследването са приложени и приети като доказателства документи и справки, разпитан е в качеството на свидетел М. А. Б., като е изготвена и трасологична експертиза. Видно от Протокол № 41/24.10.2023 год. от извършено трасологично изследване е установено, че за изследване е представен лек автомобил марка ************ с видим идентификационен номер на рама *************. От направеното изследване е установено, че заводския идентификационен номер е отстранен чрез изрязване и на негово място посредством термично - точково спояване е поставен детайл с дължина около 18 см и ширина около 7,5 см с видимия идентификсационен номер ************, като той е изрязан от друг автомобил от същия модел. От данни по делото постъпили по електронен път, както и от направено изследване на елементи, детайли и маркировъчни данни поставени по автомобила от завода производител е установен заводския фабричен номер на рама, който е ************ и се различава от установеният такъв при огледа на автомобила, а именно ************. Видно от представените по делото писмени доказателства, а именно писмо на дирекция „МЕЖДУНАРОДНО ОПЕРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“ при МВР на Р.България, става ясно, че процесният автомобил марка *************** с номер на рамата *************** е бил обявен за международно издирване в ШИС и Интерпол с държава инициатор – Нидерландия. Освен това автомобил марка „*******", модел ************* е законно експортиран от Нидерландия от лицето М. А. Б.. Освен всичко това се твърди в горното писмо, че компанията собственик на автомобил **************** с номер на рамата *********** се отказва от собствеността върху автомобила в полза на новият собственик.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.111 ал.1 от НПК, веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.

На следващо място съгласно чл.111 ал.2 от

НПК, са въведени изключения за връщане на веществените доказателства и преди приключване на наказателното производство и то при наличието на определени предпоставки – първо – ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина и второ – ако вещественото доказателство не е предмет на административно нарушение.

Необходимо е освен това по аргумент от чл.113 от НПК – вещите да не са спорни – т.е да няма спор за право върху тях.

В тази връзка следва да се отбележи, че наказателното производство не е приключило, а общото правило е ВД да се връщат след приключване на наказателното производство.

На следващо място, по отношение на процесният автомобил според съда, а явно и според прокурора не е изяснена изцяло фактическата обстановка около факта на поставяне на нов номер на рамата на този автомобил, различен от този поставен при производството на автомобила, а от там и до невъзможността за разкриване на обективната истина по делото. Освен това следва да се установи и кой и кога е извършил промяната на номера на 2 рамата. Тоест това, че бившият собственик се отказва от собствеността на автомобила в полза на новият собственик, само по себе си не означава, че липсва извършено престъпление по българското законодателство.

Освен това липсват данни по делото автомобилът да е снет от издирване. Липсват данни дали с него не е извършена застраховатилна измама в друга държава от ЕС, до колкото същият автомобил е бил обявен за международно издирване, както и както вече бе отбелязано дали не е извършено престъпление по 345а, ал.1 от Нк в Р.България. Едва след отговора на тези въпроси, според съда би могло да се разсъждава относно възможността за връщане на процесният автомобил.

Тук следва да се отбележи, че изцяло в правомощията на прокурора е да преценя какви действия по разследването следва да извърши, за да бъде то всестранно и обективно осъществено.

Не на последно място е и евентуален спор за собственост на автомобила. Тоест тук следва да се изследва и въпроса дали съответната застрахователна компания, застраховала лек автомобил марка ************ с номер на рамата **************, не е заплатила застраховка за същия и дали няма претенции относно собствеността на този автомобил.

Тоест, едва след изясняването и на въпроса за собствеността би могло да се разсъждава и за връщането на автомобила, а ако има спор то същият следва да остане по ДП до произнасянето на съда в тази връзка.

Тоест според съда налице са хипотезите на чл.111, ал.1 и/или ал.2 от НПК. Не е приложимо както и прокурорът е приел, изключението на чл.111, ал.2 от НПК, защото вещта е предмет на престъпление и връщането й прели завършването на наказателното производство на правоимащия от когото са отнети ще затрудни разкриването на обективната истина по делото. Нещо повече определянето в случая на правоимащият е невъзможно до изясняването на обстоятелството дали застрахователната компания на автомобила няма претенции за собственост към същия иззет като веществено доказателство по досъдебното производство. В подкрепа на последното е и Тълкувателно решение №2/12.11.2014г. от ВКС, според което „спорен” е употребено от законодателя в чл.113 от НПК в широк смисъл и не следва да се схваща само в случаите на заведено гражданско дело за собственост.

Ето защо атакуваното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП-Хасково от11.11.2024г., с което е отказано връщане на веществено доказателство по ДП №101/2023г. по описа на ОДМВР – Хасково, представляващо прокурорска преписка №3407/2023г. по описа на РП-Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.

4