Решение № 293 от 08.07.2022, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 335/2022
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 08.07.2022
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.271,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.119,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.342,ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. Плевен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500335 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №114/31.01.2022г., постановено по гр.д.№6486/2021г., Пл.РС е осъдил „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, гр.София, *** да заплати на СТ. КР. Ч., ЕГН**********,сумата в размер на
23 000,00лв./двадесет и три хиляди лева/, като допълнително застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди /болки и страдания,вследствие получени телесни увреждания/в резултат на настъпило ПТП на 29.06.2020г.по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от 19.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.38 от ЗА , „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, гр.София, ***7 да заплати на адв.П.Л. П. от АК-Плевен,осъществил безплатно процесуално представителство на СТ. КР.
Ч. пред Пл.РС,адв.възнаграждение в размер на 1220лв.
Осъдил е на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, гр.София, ***7 да заплати по сметка на Пл.РС ДТ в размер на 920,00лв. и разходи за вещо лице в размер на 120лв.
1
Постъпила е въззивна жалба от ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, гр.София, ***7 ,чрез юрк.В.Г. против горепосоченото решение на РС-Плевен, в частта му,в която е уважен предявеният иск с пр.осн.чл.432,ал.1 от КЗ за сумата над 3 000,00лв. до размера на присъденото обезщетение в размер на 23 000,00лв., като се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост при постановяването му в тази му част. Въззивникът твърди, че РС е допуснал нарушение на материалния закон,което се изразява в неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД.Определеното от РС обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищцата и представляващи болки и страдания вследствие телесни увреждания от настъпило ПТП на 29.06.2020г.,като база,преди да бъде приспадната извънсъдебно платената от застрахователя сума в размер на 50 000лв. ,е завишено с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика по аналогични случаи. Пострадалата е получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на дясната подколенница, довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник,както и леки телесни повреди,описани в ИМ.По делото пред РС е назначена СМЕ,като е изготвено заключение от в.л.доц.д-р Д.Д..За претърпените вследствие увреждането неимуществени вреди да ищцата е изплатено обезщетение от застрахователното дружество общо в размер на 27 000,00лв.Не е налице причинно-следствена връзка между сегашното състояние на ищцата и счупване костите на подбедрицата,настъпило в резултат на ПТП от 29.06.2020г.Следва да се има предвид,както е описано и от вещото лице по СМЕ,че през 2007г. ищцата е претърпяла предходно счупване на костите на десния долен крайник ,лекувано оперативно и с поставяне на метален имплант.Това счупване,както и напредналата възраст на С.Ч. са били благоприятстващ фактор за второто счупване и са обусловили един по-дълъг оздравителен период.Но не може да се приеме,че единствено второто счупване е причина за сегашното здравословно състояние на ищцата.На следващо място посочената в ИМ диагноза „гонартроза“ ,въз основа на която е препоръчано на ищцата оперативно лечение за смяна на коленната става,няма травматичен,а болестен характер.Настъпилото ПТП не е причина на установената при ищцата „гонартроза“.Не са изложени от съда съображения,които да налагат при определяне размера на дължимото обезщетение,да бъде присъдено такова в по-висок от обичайно присъжданите 2 обезщетения при сходни случаи.Неправилно е приложен принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, регламентиран в чл.52 от
ЗЗД.Въззивникът счита,че така определеното допълнително застрахователно обезщетение е прекомерно завишено, респективно уважаването на предявения иск в пълен размер,не съответства на действително претърпените болки и страдания като неимуществени вреди,пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП.
Моли въззивната инстанция да уважи подадената жалба,като постанови решение,с което да отмени обжалвания съдебен акт на Пл.РС в частта му,в която е уважен предявения иск с пр.осн.чл.432,ал.1 от КЗ за сумата над 3000,00лв. до размера на присъденото обезщетение от 23 000,00лв. ,като неправилно и по съществото на правния спор да отхвърли предявеният иск за разликата над 3000,00лв. до претендираните 23 000,00лв. -допълнително застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди /болки и страдания,вследствие получени телесни увреждания/в резултат на настъпило ПТП на 29.06.2020г.по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, със законните от това последици.Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна С.Ч.,чрез пълномощника й адв.П.П..В писмения отговор се излагат доводи за неоснователност на постъпилата жалба и липса на пороци в обжалваното решение, постановен от Пл.РС. Твърди се, че решението на Пл.РС е правилно и законосъобразно,делото е изяснено изцяло,както от фактическа,така и от правна страна.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС в обжалваната му част.Претендира се адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2вр.ал.1,т.3,пр.2 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на въззиваемата пред ОС-Плевен.
Във възивното производство не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е частично основателна.
3
Безспорно е установено пред РС, че на 29.06.2020г. в гр.Плевен е настъпило ПТП,при което е пострадала ищцата СТ. КР. Ч.,ЕГН**********.
Безспорно е установено,че процесното ПТП е настъпило по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружествоХ.Ц.К.,който е признат за виновен с влязла в сила присъда от 22.04.2021г. по НОХД№595/21г. по описа на РС-Плевен, за извършено от него престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“ вр.ал.1,б.“б“ НК вр.чл.342,ал.1 от НК вр.чл.129 от НК вр.чл.5,ал.1,т.1 и ал.2,т.1 от ЗДвП вр.чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП вр.чл.119,ал.1 от ЗДвП, като му е наложено съответно наказание,предвидено в НК.Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последиците от деянието относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Също така не е спорно между страните,че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по застраховка „ГО“ относно лек автомобил,управляван от водача Х.Ц.К..
Също така не е спорно/това обстоятелство се признава от ищцата в ИМ/,че на СТ. КР. Ч.,ЕГН********** е изплатено обезщетение по застрахователна претенция вх.№94-П-9/19.01.2021г. от ответното дружество за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие процесното ПТП в размер на 22 000,00лв./пл.нареждане от 16.04.2021г./ и в размер на 5 000,00лв./пл.нареждане от 28.07.2021г./,или общо изплатено обезщетение в размер на 27 000лв.
С ИМ ищцата е посочила,че така изплатеното й обезщетение не репарира в пълен обем причинените й неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП,нетърпимите болки и страдания,които е понесла и понася и към настоящия момент,поради което претендира допълнително обезщетение в размер на 23 000,00лв. за претърпените неимуществени вреди вследствие настъпилото на 29.06.2020г. ПТП,ведно със законната лихва,считано от 19.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Пл.РС е уважил изцяло предявения иск. Приел е, че с оглед обществените критерии за справедливост и факта ,че се касае за възрастен човек,при който лечението не е завършено и към настоящия момент,следва да 4 бъде заплатено допълнително обезщетение в претендирания размер от ищцата от 23 000,00лв. съгласно чл.52 от ЗЗД.
Окръжният съд намира,че решението на Пл.РС е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано на събраните по делото доказателства.
Основният спорен по делото въпрос е дължи ли се допълнително застрахователно обезщетение с оглед възмездяване на всички причинени на ищцата неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането, вследствие процесното ПТП и в какъв размер.
С въззивната жалба се обжалва постановеното решение от Пл.РС в частта му,в която е уважен предявеният иск с пр.осн.чл.432,ал.1 от КЗ за сумата над 3 000,00лв. до размера на присъденото обезщетение в размер на 23 000,00лв.,или досежно присъденият размер на допълнително застрахователно обезщетение от 3000,00лв.,решението на Пл.РС е влязло в сила като необжалвано.
Окръжният съд намира,че присъденото от РС допълнително обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП в размер над 8 000,00лв. до претендираните с ИМ 23 000,00лв., не съответства на критерия за определяне на обезщетението „по справедливост“ и излиза извън рамките на обезщетителния си характер.
От изготвените заключение от в.л.доц.д-р Д.Д. по назначената в хода на съдебното дирене СМЕ се установява,че на ищцата СТ. КР. Ч. ,в резултат на процесното ПТП ,е причинено счупване на двете кости на подбедрицата на десния крак,като лечението е било консервативно-чрез гипсова имобилизация на подбедрицата за срок от 60 дни. До м.септември 2020г. ищцата се е придвижвала с инвалидна количка, като при издаване на последните болнични за м.10,11и12.2020г. е отбелязано,че „крайникът е опороносен“,със „съхранен невроваскуларен статус“,т.е.счупените кости вече са зараснали и функцията на крака постепенно се е възстановявала.В издадения последен амбулаторен лист от 22.04.2021г. от друг ортопед,са описани „болки,оток и ограничени движения в колянната и глезенна става“.Препоръчана е физиотерапия и смяна на дясната колянна става с изкуствена става поради наличие на „гонартроза“.
Вещото лице доц.д-р Д. е посочило,че ищцата е търпяла болки и 5 страдания през първите 2-3 месеца по-интензивни,а за 4-5 месеца/видно от рентгеновите снимки/зарастването на счупените кости е приключило напълно.Възможно е и след този период ищцата да изпитва болки ,но те не могат да бъдат свързани само с това „второ“ счупване на десния крак,а са резултат от наслагване на много други фактори-старо счупване през 2007г. с поставен метален имплант на същия крайник,дегенеративни възрастови изменения и др.Според в.лице наличието на старо зараснало счупване на дясната подбедрица и поставен имплант,както и възрастта на ищцата са изиграли роля на благоприятстващ фон за получаване на второто счупване ,а също така и в значителна степен на удължаване на нормалния оздравителен процес при подобни фрактури.По делото липсва документация ищцата да е провеждала физиотерапия и рехабилитация непосредствено след свалянето на гипса.
С оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства и на осн.чл.52 от ЗЗД ,съдът намира,че за пълно възмездяване на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП,следва да бъде определено допълнително обезщетение в размер на 8000,00лв., платимо от въззивното дружество/ответник пред първоинстанционния съд/,ведно със законната лихва,считано от 19.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебното дирене не е установено по несъмнен начин наличие на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причиненото счупване на подбедрицата с последвалите болки и страдания,свързани с „оток и ограничени движения в колянната и глезенна става“,с препоръчана смяна на дясната колянна става с изкуствена става, поради наличие на „гонартроза“.Не може да се приеме за доказано по несъмнен начин,че това сегашно влошено здравословно състояние на ищцата е резултат единствено от второто счупване в резултат на процесното ПТП.Както се посочи по-горе вещото лице изрично е отразило в заключенията си,че наличието на старо зараснало счупване на дясната подбедрица и поставен имплант,както и възрастта на ищцата са изиграли роля на благоприятстващ фон за получаване на второто счупване ,а също така и в значителна степен за удължаване на нормалния оздравителен процес при подобни фрактури.Поставената диагноза „гонартроза“ ,въз основа на която е препоръчано на ищцата оперативно лечение за смяна на коленната става,няма травматичен,а болестен характер.
Разпечатката съдържа 36 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98dafda7-1f88-467b-9c82-b95938130a3e