Присъда № 32 от 13.02.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 32 от 13.02.2026 год. по НОХД № 20/2026 год. на СлРС изготвени на 19.02.2026 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата Г. Г. К. за извършено престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, предл. 2 вр. ал. 1, предл. 2 от НК.

В съдебно заседание преди започване на разпоредителното заседание пострадалият С. З. К. е предявил срещу подсъдимата Г. Г. К. граждански иск за заплащане на сумата от 1800,00 лева с еврова равностойност 920,33 евро, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението. Конституиран като граждански ищец, пострадалият се явява лично, поддържа предявения граждански иск и моли да бъде уважен.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимата и на самата подсъдимата, и след като установи, че нейните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимата, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид проведеното съкратено съдебно следствие, да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде намалено с една трета, като остатък от наказанието, а именно две години „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и да бъде наложено наказание „Глоба“ в минимален размер. Алтернативно пледира, ако съдът счете, че са налице условията на чл. 58а, ал.

4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, да определи размера на наказанието евентуално под минимума, определен от закона и да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „Глоба“. Пледира гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.

Разпитана в съдебно заседание, подсъдимата Г. Г. К. се признава за виновна и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да й бъде наложено минимално наказание.

Адв. М. М. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимата Г. Г. К., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подс. К. да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, като след редуциране на наказанието, предвидено за това престъпление, да бъде определено за окончателно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да не бъде налагано предвиденото наказание „Глоба“. По отношение на гражданския иск пледира същият да бъде уважен в пълен размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Г. Г. К. е неграмотна, неомъжена, не работи, осъждана.

На 24.07.2025 год. вечерта подс. К., с бебето си в ръце, минавала покрай бившия 1 завод „Светлина“, гр. Сливен. Влязла в двора на завода. До нея вървял и племенникът й – свид. Г.Б., на 9 години. В двора на завода се намирали складови помещения. В южната част на бившето предприятие се намирал автосервиз с гараж към него, на фирмата на свид. С. К.. На същия ден, около 18,40 часа, свид. С. К. пристигнал с автомобил, който ползвал към „Евротакси“. Паркирал автомобила марка „Мерцедес“ с рег. № *****, след което отворил гаража и влязъл вътре. Моторното превозно средство било оставено незаключено. Малко време след това, подс. К. и племенникът й приближили моторното превозно средство. Свид. Г.Б. решил да пробва дали е отключено. Това свое решение той не споделил на леля си – подс. К.. Свид. Г.Б. се насочил към лекия автомобил и отворил предна врата, която се оказала незаключена.

Свид. Г.Б. забелязал портфейл до подлакътника между двете предни седалки на автомобила. Отворил го. Видял, че в него има книжни банкноти в лева и набързо издърпал отвътре банкноти, колкото успял да хване с ръка. Леля му – подс. К., била край него в момента, когато отварял вратата на чуждия автомобил. Тя не знаела за намеренията му, но когато свид. Г.Б. затворил вратата на автомобила, подсъдимата видяла, че той държи в ръцете си книжните банкноти. Двамата изминали известно разстояние, като побързали да напуснат района. През това време свид. Г.Б. носел парите в себе си. Въпреки, че била наясно, че същите са противозаконно отнети от него, докато вървели, подсъдимата К. решила да се възползва от възможността да придобие парите. Тя поискала от свид. Г.Б. парите. Свид. Г.Б. й дал всички банкноти и тя ги взела. Парите възлизали на 1 800,00 лева – общо 18 броя банкноти по 100 лева и били лична собственост на свид. С. К..

След като собственикът на парите – свид. С. К., излязъл от гаража, видял че двете лица се отдалечават, напускайки автосервиза. Направило му впечатление, че жената носи бебе на ръце, а до нея върви и друго дете – момче. Усъмнил се да не липсва нещо в оставения от него незаключен автомобил. Погледнал към подлакътника и видял портфейла си откопчан. Установил, че от портфейла липсват 1800,00 лева на банкноти по 100 лева номинал на банкнота. Той се качил на автомобила – такси марка „Мерцедес“, и застигнал подсъдимата К. и свид. Г.Б.. Свид. С. К. спрял и ги попитал дали не са взели от колата му парите, но те отрекли. Подсъдимата К. се отдалечила и напуснала района заедно с детето и племенника си – свид. Г.Б.. Впоследствие подсъдимата похарчила за себе си част от парите, а друга част – в размер на 500,00 лева дала на своята майка – свид. М.П., без да й казва откъде са парите.

Свид. С. К. отправил оплакване в РУ – Сливен за липсващите му пари. Във връзка с това били извършени оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на извършителя. Полицейският служител, ангажиран по случая, бил свид. И.С. от Сектор „Криминална полиция“ в РУ – Сливен. В хода на оперативно-издирвателните мероприятия свид. И.С. установил, че парите били взети от автомобила от малолетния Г.Б. – племенник на подсъдимата.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимата и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимата призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

2

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата Г. Г. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 4, предл. 2 вр. ал. 1, предл. 2 от НК, тъй като на 24.07.2025 год., в гр. Сливен, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобила чужди движими вещи – 18 броя банкноти в лева, всяка от тях с номинал по 100 лева, всичко в общ размер 1800,00 лева, за които е знаела, че са придобити от другиго – от Г.К.Б. от гр. Сливен, на 9 години, чрез общественоопасно деяние, състоящо се в отнемането им от владението и без съгласие на собственика С. З. К. от гр. Сливен.

Постоянна е съдебната практика, че изпълнителното деяние на вещното укривателство може да се осъществи когато лицето укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чуждите движими вещи. В Решение № 220/16.04.1999 год. по н.д. № 155/1999 год. на ВКС, II н.о. е посочено, че при вещното укривателство деецът придобива чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние. Посочено е още в същото решение, че „придобиването“ се характеризира с установяване на фактическа власт върху вещта, която дава възможност за разпореждане с придобитата вещ; както и че първо чуждите движими вещи следва да са придобити и да се намират в трайна фактическа власт на лице, което лично или чрез другиго ги е придобило чрез престъпление и едва след това деецът – „вещен укривател“ да ги придобие от него, като знае или предполага неправомерния им произход или с други думи – при вещното укривателство се касае не до директно непосредствено, а до опосредствено, индиректно неправомерно придобиване.

В настоящия случай изпълнителното деяние на подс. К. се изразява именно в тази форма на изпълнителното деяние, а именно „придобие“. Подс. К. е била до малолетния си племенник Г.Б., когато той отворил предната врата на чуждия автомобил и взел портфейла, в който била сумата от 1800,00 лева и която сума подс. К. взела от него, т.е. подс. К. е знаела, че парите са придобити от другиго чрез общественоопасно деяние.

Безспорно е установено, че деянието си подсъдимата Г. Г. К. е извършила в условията на опасен рецидив, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост на лицето, същата е извършила деянието предмет на настоящото дело, след като е била многократно осъждана на „Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като по НОХД № 1996/2020 год. по описа на РС Бургас й било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затвор и на основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено определеното й общо наказание по ЧНД № 906/2019 год. по описа на СлРС – „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общо режим.

Деянието подсъдимата е извършила с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици от него с цел да набави за себе си имотна облага.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимата и същата се е разпоредила с тях. Имуществените вреди не са възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства съдът прецени 3 изразеното от нея съжаление за извършеното, оказаното съдействие на досъдебното производство, ниската стойност на причинената щета, както и липсата на други образувани наказателни производства.

Като отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, съдът отчете негативните й характеристични данни.

Предишните осъждания на подсъдимата Г. Г. К. за престъпления по глава V от НК, съдът не прецени като отегчаващи вината й обстоятелство, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието по чл. 215, ал. 2, т. 4, предл. 2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината й обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимата, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимата при условията на чл.

58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид изказаното от нея самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по - благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по благоприятни за подсъдимата при определяне на наказанието й. Ето защо съдът наложи на подсъдимата наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.