Определение № 421 от 09.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Ловеч, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500206 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: ***, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Г. П. А., срещу Разпореждане №230/11.04.2023 г.. на Районен съд – Троян, постановено по ч.гр.д. №195 по описа на съда за 2023 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника К. И. И.. Твърди, че с ъдът неправилно е приел, че след подадена уточнителна молба, заявителят не е отстранил констатираните нередовности на първоначално подаденото заявление.

По съществото на спора, счита, че съдебният акт е направилен и следва да бъде отменен, във връзка с което излага следните аргументи:

Счита, че с подадената уточнителна молба заявителят е разяснил обстоятелствата относно формиране на вземането- размерът на отпуснатия кредит, каква част от задължението е заплатена и кога е направена последната погасителна вноска, какъв е размерът на просрочените вноски и как е формиране неизплатената част от дълга.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК „Съдът разглежда заявлението, в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато ... 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това../', като с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019 г., законодателят предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се 1 основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Поради това счита, че заповедият съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави.

Изтъква, че с чл. 411, ал.2, т.З ГПК законодателят предостави л правомощие на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това. Счита, че за обективиране на първата хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкувайки втората хипотеза на горепосочената клауза изтъква, ч е следва да се приеме, че е от събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна.

В настоящия случай намира, че съда е длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза, което намира, че съдът не е сторил и не би могло да се направи обоснован извод за неравноправността на вземанията за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и такси по тарифа. Сочи, че тълкуването на правилото на чл. 143 от ЗЗП, че „Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя" налага извода, че в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди, че в чл.

143 от т. 1 до т. 20 ЗЗП са посочени 20 примера на неравноправни клаузи, към които следва д а с е отнесе и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, според която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

Цитира подадената уточнителната молба относно главницата, договорното възнаграждение и услуги Фаст и Флекси. Моли да се приеме следното уточнение:

Счита, че предвид всичко гореизложено, дружеството е отговорило коректно и изчерпателно на посочените от съда въпроси и не е налице пречка за издаване на заповед за 2 изпълнение и неправилно и неоснователно е искането на PC Троян.

Сочи, че с прихващането се изменя изцяло заявената от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД претенция, която евентуално трябва да бъде доказана в исково производство. Счита, че заповедния съд има правомощията да обяви дадена договорна клауза за недействителна или неравноправна, но няма правомощия да решава спора по същество, като прави прихващане от заявените суми. Счита, че няма как да се прави прихващане на заплатени суми след като процесния договор не е прогласен за недействителен, със сила на присъдено нещо.

Въз основа на всичко гореизложено моли съда да отмени Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 230/2023г. по описа на Районен съд - гр. Троян, Гражданско отделение, с която се отхвърля в цялост заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К. И. И., като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за всички заявени вземания на Районен съд Троян и да се присъдят и разноски в размер на 15 лева за заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 18.04.2023 г., а жалбата е подадена на 25.04.2023 г. /куриер/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.

№195/2023 г. по описа на Районен съд – Троян, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е претендирал, че К. И. И. от гр.Т., обл. Ловеч дължи заплащане на неплатена главница в размер на 575,06 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 100,87 лв, дължимо за периода от 10.05.2022 г. до 10.01.2023 г. неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст в размер на 133,30 лв, дължимо до 10.01.23 г., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 266,7 лв, дължимо до 10.01.2023 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв, начислени на 25.09.21 г., лихва 111,25 лв. лихва за забава от 11.09.21 г. дата на изпадане на дъжника в забава до 10.01.23 г. и законна лихва в размер на 26,26 лв, дължима от 10.01.23 г. дата на изтичане на погаситения план до 29.03.23 г. от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането, като за периода от 13.03. до 13.07.20 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП, като тези суми произхождат от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №40004799270 от 2.07.2021 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, по силата на който К. И. се е задължила да погаси задължението си за срок от 18 месеца с месечни вноски в размер на 125,29 лв. и падеж всяко 10-то число на месеца, посочени в т.VІ от Договора. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено 3 и е разсрочено във времето, като се погасява в рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно възнаграждение възлиза на 100,87 лв. за периода от 10.05.2022 г. до 10.01.23 г. Сочи, че клиентът е закупил и пакет от допълнителни услуги, което изплащане е разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и е добавено към месечните вноски за погасяване на кредита, като неизплатеното възнаграждение за закупеният пакет Фаст е в размер на 133,30 лв дължимо до 10.01.23 г, а Флекси е в размер на 266,70 лв., дължимо до 10.01.23 г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението по договора, като е направил 9 погасителни вноски и е изпаднал в забава, съгласно погасителния план.

Сочи, че във връзка със забавеното изпълнение на задълженията на длъжника съгласно ДПК и ПП към него кредиторът е направил допълнителни разходи във връзка със събиране на вземането, определи в Тарифа за таксите на Профи кредит България ЕООД, поради това на 25.09.21 г. са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.

Твърди, че за периода от изпадане на длъжника в забава 11.09.21 г. до 10.01.23 г. се дължи и мораторна лихва, която е в остатъчен размер от 111,25 лв. Изтъква, че понастоящем погасителният план е изтекъл на 10.01.23 г. и е налице неизпълнение на задължението по ДПК.

След като се позовава на факта,че падежът на последната погасителна вноска е бил на 20.03.22 г., заявителят твърди, че клиентът дължи следните суми: неплатена главница в размер на 575,06 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 100,87 лв, дължимо за периода от 10.05.2022 г. до 10.01.2023 г. неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст в разер на 133,30 лв, дължимо до 10.01.23 г., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 266,7 лв, дължимо до 10.01.2023 г., неплтени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв, начислени на 25.09.21 г., лихва 111,25 лв. лихва за забава от 11.09.21 г. дата на изпадане на дъжника в забава до 10.01.23 г. и законна лихва в размер на 26,26 лв, дължима от 10.01.23 г. дата на изтичане на погаситения план до 29.03.23 г. от датата на входиране на ваявението до изплащане на вземането, като за периода от 13.03. до 13.07.20 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП, както и направените съдебно деловодни разноски в размер на сумата 25 лв. ДТ и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени освен пълномощно и документ за внесени ДТ, договор за потребителски кредит кредит №40004799270 от 2.07.2021 г. с неговите приложения, ОУ.

С Разпореждане № 201/3.04.23 г. постановено по делото, районният съд е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности в заявлението, а именно:да се посочи какъв е размерът на отпуснатия кредит, като се индивидуализират претендираните вземания за главница, договорно възнаграждение, пакет от допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране-да се посочи основанието на вземанията, защо се претендират за посочения период и как е формиран претендираният размер за всяко едно от тях, да се посочат обстоятелства относно направените плащания по кредита от страна на длъжника в какъв размер са същите и каква част от главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски и кога е 4 последната вноска по заема, да се посочи отделно без да се включват сумите за пакет от допълнителни услуги и такса разходи, каква част от дължимото са погасени за главница, договорна лихва и лихва за забава от направените вноски.