Определение № 314 от 08.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500302 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна въззивна жалба вх.№20373/02.06.2026 г., подадена от В. В. Б., чрез адв. Ж. Ч., против Определение №1332/18.05.2026 г. по гр.д.№480/2026 г. на ОС – Пловдив, в частта му, с която е върната исковата молба относно предявения иск за прогласяване нищожността на договор за заем от 01.07.2014 г. и е прекратено производството по делото, поради приета от съда формирана между страните сила на пресъдено нещо. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, задължителната практика на ВКС и основните принципи на гражданския процес. Недопустимо съдът е отказал да разгледа предявения самостоятелен иск за нищожност на договор за заем, като неоправдано е приел, че между страните е формирана сила на пресъдено нещо в проведеното производство по чл.422 от ГПК относно задължение по запис на заповед. С това съдът неправилно е разширил обективните предели на силата на пресъдено нещо върху правоотношения, които не са били предмет на разглеждане в това производство. В производството по чл.422 от ГПК съдът не е обсъждал дали сумата е реално предадена, дали е възникнал договор за заем, дали този договор е симулативен, дали е налице липса на основание, дали договорът е валиден. Напротив, в производството по чл.422 от ГПК съдът изрично е приел, че каузалното правоотношение не е въведено като предмет на спора. Записът на заповед е абстрактна сделка, а договорът за заем е каузална сделка. Дори когато записът на заповед обезпечава заем, решението по менителничният ефект не разрешава автоматично въпроса за действителността на каузалното правоотношение, поради което между страните по записа на заповед са допустими възражения, основани на каузалното правоотношение, и нищожността му е допустим предмет на разглеждане в отделно производство. Съдът няма право да откаже да се произнесе по нищожността, когато тя произтича от твърденията и доказателствата по делото, на основание, че тя не е релевирана в друго производство, което би означавало чрез 1 процесуална преклузия да бъде валидирана нищожна сделка. Обжалваното определение представлява отказ на съда да упражни правораздавателната си функция, в нарушение на чл.56 от Конституцията на РБ и чл.6, §1 от ЕКПЧОС, правото на достъп до съд и на ефективна защита. Настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ОС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за прогласяване на нищожността на договора за заем от 01.07.2014 г.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за всички инстанции на л.5 от делото на ПОС, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. На основание чл.130 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда във всяко положение на делото да следи за допустимостта на производството, поради което е допустим.

По правилността на съдебния акт, съдът намира следното:

Производството е образувано по Искова молба вх.№7867/27.02.2026 г., с която ищецът В. ошнаков е предявил против ответника „Смак“ЕООД обективно съединени искове:

Отрицателен установителен иск да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 60 000 лв. по запис на заповед от 01.07.2014 г., както и по твърдян договор за заем от същата дата;

Ревандикационен иск за предаване на владението върху ½ идеална част от недвижим имот.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищецът и неговата сестра са придобили в равни дялове недвижим имот /ателие/ с идентификатор *********** , по силата на сключен с ответника договор за покупко-продажба с нотариален акт от 13.01.2012 г. През 2014 г. ответникът се снабдил с изпълнителен лист по заповедно производство по ч.гр.д.

№13887/2014 г. по описа на РС-Пловдив, въз основа на запис на заповед от 01.07.2014 г. и твърдяно заемно правоотношение от дата 01.07.2014 г., по силата на което твърди да е дал на ищеца 60 000 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът образувал срещу ищеца изпълнително дело №896/2019 г. по описа на ЧСИ П. Н., по което било проведено принудително изпълнение, и на публична продан била изнесена собствената на ищеца ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор ***********, като същата била възложена на ответника с постановление от 22.11.2022 г. Ищецът обосновава правният си интерес от предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 60 000 лв., с необходимостта да докаже липсата на основание за издаването на записа на заповед от 01.07.2014 г. По отношение на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът 2 твърди, че е собственик на ½ идеална част от недвижимия имот недвижим имот /ателие/ с идентификатор ***********, а ответникът от 28.11.2022 г. упражнява фактическа власт върху същата ½ идеална част след постановлението за възлагане, издадено от ЧСИ, като оспорва валидността на придобивното основание на ответника, тъй като изпълнението било осъществено по несъществуващо вземане.

Така депозираната искова молба е била оставена без движение с Разпореждане №880/04.03.2026 г. с указания ищецът да уточни дали е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, дали посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителния лист за сумата от 60 000 лв., издаден в заповедното производство, и на какво основание твърди да е собственик на ½ част от имота, ако същият е продаден на ответника с влязло в сила постановление за възлагане. В срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба ищецът е депозирал Молба-допълнение вх.№11154/24.03.2026 г., с която е уточнил, че е подал възражение по чл.414 от ГПК в заповедното производство, че не дължи сумата от 60 000 лв. по издадения запис на заповед от 01.07.2014 г., но това възражение било оставено без последици. Въз основа на изпълнителния лист, издаден на основание записа на заповед от 01.07.2014 г. било образувано изпълнително дело №798/2014 г. на ЧСИ М О, което впоследствие било присъединено по изп.д.№896/2019 г. на ЧСИ П. Н., по което било издадено постановлението за възлагане от 22.11.2022 г., което е влязло в сила. По отношение на ревандикационната претенция ищецът уточнява, че твърди да е собственик на ½ от недвижимия имот с идентификатор ***********, на основание договора за покупкопродажба, сключен с нотариалния акт от 13.01.2012 г. Ищецът поддържа, че ответникът не е придобил възложената му от публичната продан ½ идеална част от недвижимия имот, тъй като постановлението за възлагане в конкретния случай не е произвело вещно-транслативен ефект, тъй като изпълнението е проведено въз основа на несъществуващо вземане.

С Разпореждане №1238/25.03.2026 г. исковата молба отново е оставена без движение с указания ищецът да уточни какви са последиците от подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК, влязла ли е в сила заповедта за изпълнение, проведено ли е производство по чл.422 от ГПК и как е разрешен спора.

В срока за изпълнение на указанията ищецът е депозирал Молба за допълнение и изменение на исковата молба с вх.№13129/07.04.2026 г., с която е заявил, че заповедта за изпълнение била издадена по ч.гр.д.№13887/2014 г. на РС – Пловдив, по него е депозирано възражение от длъжника. Образувано е т.д.№923/2014 г. на ОС – Пловдив, с което е признато за недоказано оспорването на автентичността на записа на заповед от 01.07.2014 г. Решението е било потвърдено от ПАС по в.т.д.№659/2017 г., като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение №255/05.05.2017 г. на ВКС. Със същата молба се прави изменение на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК, като вместо отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на сумата от 60 000 лв. по запис на заповед от 01.07.2014 г., се предявява иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за установяване нищожността на договора за заем от 01.07.2014 г., който се представя със същата молба, по който е издаден записа на заповед от 01.07.2014 г., поради абсолютна 3 симулация, целяща да бъде създадено формално основание за издаване на записа на заповед от 01.07.2014 г. Също така се навеждат фактически твърдения, че сумата от 60 000 лв. в действителност не е предавана от ответника на ищеца, сключване на сделката при заобикаляне на закона, и при злоупотреба с право. Твърди, че иска за нищожността на договора за заем е обуславящ по отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС. При така изложените фактически обстоятелства е формулиран петитум съдът да признае нищожността на договора за заем от 01.07.2014 г. за сумата от 60 000 лв., и да признае правото на собственост на ищеца върху ½ идеална част от недвижимия имот на основание договора а покупко-продажба от 13.01.2012 г. и да осъди ответника да му предаде владението върху тази ½ идеална част от имота.

За преценка допустимостта на предявения установителен иск, е изискано ч.гр.д.

№13887/2014 г. на ПРС, но с писмо вх.№14567/20.04.2026 г. съдът е уведомен, че ч.гр.д.

№13887/2014 г. на ПРС е било унищожено в цялост, поради изтичане на срока за съхранението му. Изпратена е разпечатка от деловодната програма за същото дело. От същата се установява, че в същото заповедно производство кредиторът „Смак“ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 01.07.2014 г., издаден от длъжника В. В. Б. за сумата от 60 000 лв. Длъжникът В. В. Б. е депозирал в срок възражение.

Кредиторът е бил уведомен от съда, че следва да предяви иск за установяване на вземането си, който е бил предявен от кредитора в указания от съда едномесечен срок. По този иск е образувано т.д.№923/2014 г. на ПОС, като исковото производство е приключило с влязло в сила Решение №257/10.06.2017 г.

Изискано е т.д.№923/2014 г. на ПОС за преценка допустимостта на исковата претенция. От същото се установява, че ищецът „Смак“ЕООД е предявил срещу ответника В. В. Б., иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземане в размер на 60 000 лв., дължимо на основание абстрактна сделка - издаден от ответника запис на заповед от 01.07.2014 г. в полза на поемателя „Смак“ЕООД, с падеж на задължението 01.08.2014 г. В исковата молба не се сочи каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. В отговора на исковата молба, депозиран от ответника В. В. Б. – издател на записа на заповед от 01.07.2014 г., същият е релевирал оспорване на автентичността на менителничния ефект. В отговора са изложени обстоятелства за сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт №3/2012 г. и сключено споразумение от 04.03.2013 г., с което са били уредени отношенията между страните, като категорично се отрича във връзка с тези правоотношения ответникът да се е задължавал по записа на заповед. С формулираното становище с подадения допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба, ответникът изразява становище, че ищецът следва да уточни каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, но сам не сочи такова правоотношение. От материалите по делото не се установява от ищеца или от ответника в производството да са били навеждани твърдения записът на заповед от 01.07.2014 г. за сумата от 60 000 лв. да е бил издаден за обезпечаване на 4 правоотношение, възникнало по договора за заем от 01.07.2014 г. за сумата от 60 000 лв., поради което правоотношението, възникнало между страните по този договор не е било включено в предмета на спора по т.д.№923/2014 г. по описа на ПОС. Вземането на „Смак“ЕООД е признато за съществуващо на основание менителничния ефект, издаден от В.