Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 133 от 13.05.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1254/2021
Вид
Определение № 133
Подписан
13.05.2021
В сила
13.05.2021
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.62, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. С.З. , 13.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен С. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20215500501254 по описа за 2021 година Обжалвано е разпореждане № 262057 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2407/2019 г. на К. районен съд, с което въззивната жалба срещу постановеното по делото решение е върната като просрочена.

Жалбоподателят „Т.Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. В.Г., счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че въззивната жалба е била изпратена на 10.03.2021 г. чрез „С.“ и била получена на 11.03.2021 г., но в деловодството на Районен съд С.З. вместо в деловодството на Районен съд – К.. Това обстоятелство било видно от обратната разпискатоварителница. Твърди, че било установено, след справка, че Районен съд С.З. не е входирал подадената въззивна жалба. Позовава се на чл.62, ал.1, изр.2 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д. № 2407/2019 г. по описа на К. районен съд е било образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД срещу Д.А.Д., с която е бил предявен иск по чл.422 ГПК, и е приключило с решение № 260088 от 18.02.2021 г., което е било съобщено на Т.Б.“ ЕАД на 24.02.2021 г. Въззивната 1 жалба на „Т.Б.“ е изпратена по куриер на „С.“ и видно от отбелязването върху товарителницата това е станало на 11.03.2021 г. в 15,16 ч. Жалбата е входирана в деловодството на РС – К. на 12.03.2021 г. в 9,54 ч. Върху товарителницата не е посочено лицето, което я е получило. По делото е представена и друга товарителница, от която е видно, че на 10.03.2021 г. в 17,01 ч. адв. Г. е изпратила до деловодството на РС С.З. документи – ВЖ ГД 2407/2019, доставена до 11.03.2021 г. И върху тази товарителница няма отбелязване дали е получена в деловодството на РС – С.З..

При извършената служебна проверка е установено, че дело с номер 2407/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд е частно гражданско – за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по него не е докладвана въззивна жалба. Производството по това дело е приключило м. юли 2019 г.

Видно от разпечатката от входящия дневник на съда, за дата 11.03.2021 г. в деловодството на РС С.З. няма постъпили никакви документи и книжа с подател „Т.Б.“ ЕАД или от неговия процесуален представител.

Съгласно чл.259, ал.1 ГПК решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните в двуседмичен срок от връчването му на страната. В случая връчването на решението на „Т.Б.“ ЕАД е станало на 24.02.2021 г., поради което 2-седмичният срок изтича на 10.03.2021 г.

Съгласно чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата. Следователно релевантно за случая е само и единствено обстоятелството, че „Т.Б.“ ЕАД е изпратил въззивната си жалба по куриера на 11.03.2021 г. – след изтичане на последния ден от срока за обжалване. Вярно е, че съгласно чл.62, ал.2, изр.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато жалбата е подадена в друг съд, но това не ползва частния жалбоподател. Напълно несъстоятелно е твърдението му, че въззивната жалба е подадена до РС - С.З. на 10.03.2021 г., вместо до РС – К.. Както бе посочено по-горе, по делото няма данни такава жалба да е постъпвала в Старозагорския районен съд. от друга страна, от товарителницата е видно, че въззивната жалба е изпратена до деловодството на РС – К. на 11.03.2021 г. от гр. С. от процесуалния представител на ишеца, адв. В.Г.. Ако жалбата е била изпратена по погрешка до деловодството на РС С.З., то тя, независимо дали е входирата или не във входящия дневник, щеше да е препратена до РС К. и подадел на тази пратка би бил РС – С.З..

2

Предвид на тези съображения съдът намира, че частната жалба е неоснователна. Въззивната жалба на „Т.Б.“ ЕАД срещу посоченото по-горе решение правилно е била върната, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262057 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2407/2019 г. на К. районен съд, с което въззивната жалба срещу постановеното по делото решение е върната като просрочена.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3