Решение № 209 от 16.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000667 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№10941/26.08.2025 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, чрез юрк. И. Й., срещу Решение №236/04.08.2025 г. по т.д.№230/2024 г. на ОС Стара Загора, с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. А. О. сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 18.09.2023 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 7750 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразост, необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът не е интерпретирал правилно събраните доказателства, не е допусната поисканата от ответника допълнителна САТЕ, която да изясни механизма на настъпване на процесното ПТП с оглед изслушаните показания на св. К.Т., въпреки че с отговора на исковата молба е направено искане експертизата да бъде изготвена след изслушване на свидетелите, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилност и необоснованост на съдебния акт. Доказателствата не са обсъдени в цялост, не е посочено кои доказателства се кредитират и кои не. Не са налице доказателства, които да обосноват възприетият от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което същото е несправедливо завишено и не съответства на съдебната практика.

Приетата СМЕ е необоснована и неточна, отговорите на поставените задачи са непълни.

Съдът не е вникнал напълно в механизма на настъпилото произшествие и неправилно не е приел за доказано своевременно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния 1 резултат от пострадалия, което се установява от показанията на свидетеля Т.. Настоява се за отмяна на решението на първостепенния съд и постановяване на друго по същество, с което бъдат изцяло отхвърлени исковите претенции. При условията на евентуалност се иска значително намаляване на присъденото обезщетение с оглед сравнително леките травми и краткия възстановителен период, както и с оглед установеното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Заявява се претенция за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба на ответника е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежено упълномощен за всички инстанции процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№16203/02.12.2025 г., подаден от непълнолетния А. А. О., действащ със съгласието на своята майка А. О. Н., чрез адв. П. К..

Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Изложени са подробни доводи по релевираните от въззивника оплаквания, с които се мотивира тезата за неоснователност на всеки от тях, като се излагат подробни съображения по съществото на спора в подкрепа на изложените от съда мотиви в обжалваното решение. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, като неоснователна.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по предявен допустим иск, от процесуално легитимиран и надлежно представляван ищец и срещу процесуално легитимиран ответник, и след предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ извънсъдебна застрахователна претенция, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното решение съдът се произнася в рамките на релевираните оплаквания, като намира следното:

Между страните не се спори, че на 19.07.2023 г. около 21:05 часа, в село Опълченец, община Братя Даскалови, обл. Стара Загора, на път III-565, км 30+900 м., е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 550“ с рег.№*********, управляван от водача К. И. Т., и пешеходеца А. А. О., на 12 години, при което пешеходецът е получил телесни увреждания. Не се спори, че лекият автомобил е бил застрахован при ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП.

От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№2791/27.02.2025 г. /на л.122 от делото на ОС – Стара Загора/ се установява, че пешеходецът А. А. О. в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 19.07.2023 г. е получил травматични увреждания, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, разкъсноконтузна рана тип „скалп“ в челнотеменната област в дясно, мозъчно сътресение и счупване 2 на решетъчната кост в дясно, както и контузия на таза с отчупване на фрагмент по задния ръб на лявата гаванковидна ямка. Впоследствие е било установено чрез инструментален метод и настъпило усложнение от претърпяната черепно-мозъчна травма, изразяващо се в травмена церебрастения. Черепно-мозъчната травма, изразяваща се в контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана и счупване на решетъчната кост, са осъществили медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Развилото се впоследствие усложнение травмена церебрастения е осъществило медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на фрагмент от ръба на лявата гаванковидна ямка е осъществило медико-биологичния признак трайно затруднение в движението на левия долен крайник. В резултат от травматичните увреждания пострадалият е търпял болка, а в резултат от развилото се усложнение травмена церебрастения ищецът търпи страдания и неудобства, които продължават и към настоящия момент. За лечение на травматичните увреждания ищецът е бил хоспитализиран по спешност, и е претърпял оперативно лечение под анестезия за реплантация на скалп, а по повод на възникналото усложнение е проведено специализирано неврофизиологично изследване /ЕЕГ/ и консултация със специалист по детски болести. Пострадалият се е възстановил от получените при произшествието травматични увреждания, като продължава да търпи усложнението от получената тогава черепно-мозъчна травма. При изслушването на експертизата в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. вещото лице пояснява, че решетъчната кост се намира в долната част на черепа, и придържа мозъка. Травматичната церебрастения е доказана чрез проведеното изследване ЕЕГ, тя е последица от претърпяното лекостепенно мозъчно сътресение и вероятно е била достигната при лекостепенна мозъчна контузия. Тя се дължи на динамика в движението на течността в мозъчните стомахчета и последствие в нарушение на вегетативната нервна система. Проявява се след травмата – след седмици или месец, и се изразява в лесна умора, главоболие, смущения, а в конкретния случай /както и в много други случаи/ са се проявили епилептични малки припадъци, които не са добре изразени. При тази травма не е имало опасност за живота на детето в първите дни след ПТП. ЧМТ са травми, които имат късни последици. В конкретния случай късната последица при пострадалия е травматичната церебрастения. Тя се характеризира с продължително проявление. Тъй като пострадалият е в крехка възраст, се счита, че при израстването му има възможност да отшуми, но има вероятност симптомите да продължат. Пострадалият се нуждае от проследяване, спазване на режим, ненатоварване на мозъка от лъчение, и намалена физическа активност. Състоянието, ако не бъде лекувано, ще се отрази на обучението на пострадалия, и в момента се отразява.

Детето е малко объркано, със затлъстяване, което може да е във връзка с травмата. При такава церебрастения се проявява повишена агресия, и трудности при обучението.

Необходимо е да се вземат мерки за лечение на усложнението.

Съдът кредитира заключението на СМЕ, като компетентно изготвено, след извършен преглед на ищеца за нуждите на експертизата, и кореспондиращо на представените по делото писмени доказателства – медицински документи от хоспитализацията на ищеца в УМБАЛ „проф.д-р Ст. Киркович“АД в периода от 20.07.2023 г. до 28.07.2023 г. История на 3 заболяването №14139 /на л.132-173/, Амбулаторен лист №232472081Е70/04.09.2023 г. /на л.129/, Амбулаторен лист №2326330768С3/19.09.2023 г. /на л.131/, Електроенцефалограма от 07.09.2023 г. /на л.130/.

От Епикриза от ИЗ №14139 за хоспитализацията на ищеца в УМБАЛ „проф.д-р Ст.

Киркович“АД в периода от 20.07.2023 г. до 28.07.2023 г. /на л.172/ се установява, че на 20.07.2023 г. от 02:00 ч. до 04:00 ч. е извършена оперативна интервенция за реплантация на скалп, при пълна анестезия на ищеца. В анамнезата е посочено, че пациентът е пострадал при ПТП, съобщил за краткотрайна загуба на съзнание, имал оплакване от главоболие, гадене, световъртеж и болка в контузионните места. Обективно е установен статус н разкъсно контузна рана тип скалп, с размери 14-15 см. с неравни, на места премачкани ръбове, обилно кървяща в дълбочина. При прегледа на крайниците е констатирана палпаторна болезненост в лявото крило на илиачната кост. При рентгеново изследване е констатирана фрактура в областта на лявото крило на илиачната кост. След проведеното оперативно и медикаментозно лечение състоянието на пациента се е подобрило.

От Амбулаторен лист №232472081Е70/04.09.2023 г. /на л.129/ се установява, че на 04.09.2023 г. ищецът е консултиран от детски невролог, по повод рядко главоболие, световъртеж, и понякога настъпваща обърканост. В амбулаторния лист е вписана основна диагноза „затлъстяване“, с придружаващи заболявания „счупване основата на черепа“ и „мозъчно сътресение“. Пациента е насочен към изследване ЕЕГ, което е проведено на 07.09.2023 г. /видно от разчитане на изследването на л.130/. След изследването, на 19.09.2023 г., ищецът отново е консултиран от детски невролог. В анамнезата е отчетен резултата от изследването ЕЕГ, като придружителя съобщава за периоди, в които момчето се заглежда и сякаш отсъства, има примигване с клепачи. Предписана е медикаментозна терапия и е предложена диспансеризация на детето.

От показанията на свидетелката М.И. /баба на ищеца/ се установява, че свидетелката узнала за катастрофата на следващата сутрин, и веднага отишла в болницата. Видяла внучето си изцапано с кал и кръв, не можело да движи крака си. Детето било в безсъзнание, устните му били надути, окото било затворено, и не можело да се отвори. Това око останало по-малко впоследствие. Кракът му бил в кръв, но свидетелката не помни точно кой крак, тъй като била претърпяла мозъчен инсулт. Кръстът му бил одраскан. Детето не говорело, било със затворени очи и не ги отворило. Майка му била до него. Детето лежало в болницата 10 дни. Когато го изписали, не можело да се справя само, не можело да ходи. Свидетелката останала с детето в болницата, а като го изписали, отишла в дома на детето да се грижи за него – помагала му, давала му вода, хранила го със супа. Едва го вдигнали от леглото – бил на легло, докато му оздравее крака. Бащата на А. след това ПТП получил трети инсулт, и станал пълен инвалид и не можел да говори. А., майката на А., имала 4 деца, сама ги отглеждала, А. бил най-голямото й дете. Майка му сама се грижела за всички деца, роднините й помагали по малко, от години не получавала детски надбавки и не можела да заведе А. на лекар. А. преди тази катастрофа ходел на училище с желание, учел в село Оризово. След произшествието, като тръгнал на училище, вече не можел да издържи да стои 4 целия час – постоява малко и излиза, понякога изобщо не влиза в часовете. Станал много нервен, в къщи да се ядосал, при което ударил вратата и я счупил. Преди инцидента бил много добро дете, всички в селото го обичали, нямало такива проблеми. Давали му успокоителни медикаменти в продължение на три месеца. Преди катастрофата не бил много слаб, но не бил и много дебел. След катастрофата започнал да яде много, забравя, че е ял, и отново иска да яде. Преди катастрофата нямал проблем с паметта. Много често гледа телевизия, но телефон не му дават. Вече не играе с другите деца, само с братовчедите си.