Решение № 260015 от 09.10.2020, Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260015 гр. Първомай, 09.10.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, с

Председател: София Монева при участието на секретаря Петя Монева, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 405 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.Р., Я.Х.и М.С. в качеството на членове на Съвета на директорите и по процесуално пълномощие от адв. И.В.В.и адв. Н.А.Ш., вписани в регистъра съответно на Бургаска и Софийска адвокатски колегии, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът В.Н.Д., с адрес: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 45,

52 лева (четиридесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени по Допълнително споразумение от 26.11.2015 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2014 г. за периода от 15.03.2016 г. до 14.08.2016 г.;

Ø сумата от 84,

24 лева (осемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени по Допълнително споразумение от 26.01.2016 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.09.2015 г. за периода от 10.03.2016 г. до 09.06.2016 г.;

Ø сумата от

146, 79 лева (сто четиридесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство марка LENOVO A6000 Black от 26.01.2016 г. за периода от 10.03.2016 г. до 09.08.2016 г.;

Ø сумата от 256, 77 лева (двеста петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки) – неустойка по чл. 4 от Раздел ІV она Допълнително споразумение от 26.11.2015 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.10.2014 г. за предсрочно прекратяване на ползването на далекосъобщителните услуги;

Ø сумата от 415, 03 лева (четиристотин и петнадесет лева и три стотинки) – неустойка по чл. 4 от Раздел ІV на Допълнително споразумение от 26.01.2016 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.09.2015 г. за предсрочно прекратяване на ползването на далекосъобщителните услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.06.2018 г., до окончателното издължаване, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед

№ 182/15.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 292/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключени между страните Допълнително споразумение от 26.11.2015 г. към Договор за мобилни услуги от 20.10.2014 г. и Допълнително споразумение от 26.01.2016 г. към Договор за мобилни услуги от 07.09.2015 г. ищецът се задължил да предоставя на ответника за 24 месеца далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер съответно *** и *** по план съответно „Интернет 7000” и „Резерв Стандрат 25, 99 Коледа 2015” при стандартна месечна абонаментна такса съответно от 17, 99 лева и 25, 99 лева, а последният се ангажирал да заплаща месечната им стойност в посочения в издадената за тях фактура срок.

Страните били обвързани и от Договор за лизинг от

26.01.2016 г., съгласно който клиентът получил от мобилния оператор устройство марка LENOVO A6000

Black за временно и възмездно ползване срещу цена от 160, 77 лева, подлежаща на разсрочено плащане чрез 23 месечни вноски от по 6, 99 лева всяка, изискуеми на гореуказания падеж.

Абонатът не изпълнил задълженията си да престира стойността на мобилните услуги, потребени чрез *** и *** за периода съответно от 15.03.2016 г. до 14.08.2016 г. и от 10.03.2016 г. до 09.06.2016 г., възлизаща съответно на 45, 52 лева и 84, 24 лева, и лизинговите вноски за периода от 10.03.2016 г. до 09.06.2016 г. както в съответния договорен срок, така и в 10-дневния такъв за доброволно издължаване, предоставен му с отправена до него на 11.07.2016 г. от насрещната страна покана. Поради така допуснатата забава ищецът едностранно и предсрочно прекратил допълнителните споразумения и начислил в тежест на неизправния потребител предвидената в чл. 4 от Раздел ІV от тях неустойка за предсрочно прекратяване на доставката на услугите в размер съответно на 256, 77 лева и 415, 03 лева, формирана от сбора на стандартните месечни абонаменти до изтичане на времедействието на съглашенията, а съобразно чл. 12 от Общите условия, приложими към лизинговия договор, настъпила предсрочната изискуемост на оставащите дължими 18 месечни вноски в общ размер на 125, 82 лева.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 182/15.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 292/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът подал възражение.

В срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

В откритото съдебно заседание за разглеждане на делото по същество ищцовото дружество не се представлява, а ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

С протоколно Определение от

29.05.2019 г. е постановено спиране на производството на основание чл. 229, ал.

1, т. 1 от ГПК, а с Определение от 28.10.2019 г. – възобновяването му по Молба вх. № 6884/28.10.2019 г. от ищеца, с която същият информира, че страните са сключили Споразумение за разсрочване на процесните вземания от 07.05.2019 г., заверен препис от което представя, но с доводи, че ответникът не е заплатил дори една от дължимите вноски по уговорения с него погасителен план, пледира за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК.

Според настоящия съдебен състав отсъстват предпоставките, уредени с посочената разпоредба.

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Признанието на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу него, тъй като е основателен (в този смисъл Решение № 20/07.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о.).

В рамките на процеса ответната страна не е направила процесуално изявление в указания смисъл, а това, материализирано в приложеното Споразумение от 07.05.2019 г. е с извънсъдебен характер и не би могло да породи последиците по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Отделно от горното, касателно признатите задължения за неустойка съдът констатира и пречката, визирана в чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради противоречието на клаузата, от която произтичат, на добрите нрави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените доказателствени източници се установява, че по силата на сключени между страните Договор за мобилни услуги по заявка № ********* от 20.10.2014 г. (л. 10 – л. 12), изменен с Допълнително споразумение № ********* от 26.11.2015 г. (л. 24 – л. 27), в сила от 26.11.2015 г., и Договор за мобилни услуги по заявка № ********* от 07.09.2015 г. (л. 16 – л. 18), анексиран с Допълнително споразумение № ********* от 26.01.2016 г. (л. 31 – л. 34), в сила от 26.01.2016 г., и приложимите към тях Общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г., 08.04.2013 г., 18.06.2013 г. и 30.04.2016 г., наричани Общите условия) ищецът (с предишно фирмено наименование „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ” ЕАД) се задължил да предоставя на ответника за 24 месеца съответно до 26.11.2017 г. и 26.01.2018 г. непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер съответно *** и *** по план съответно „Интернет 7000 за 2 години” и „Резерв Стандрат 25, 99 Коледа 2015” при стандартна месечна абонаментна такса съответно от 17, 99 лева и 25, 99 лева. Последният, от своя страна, се ангажирал да заплаща на доставчика стойността им по актуалната му съответно към 26.11.2015 г. (л. 28 – л. 29) и 26.01.2016 г. (л. 38 – л. 40) ценова листа за абонаменти на частни лица в срока, указан в издаваната съответно на 15-о и 10-о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни след датата на изготвянето й, а в случай на забава – и неустойка в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

Съобразно общата клауза по т.

23, дължимите от абоната цени са: а) за първоначално свързване – възмездяваща разходите по свързване с мрежата и платима еднократно при сключване на индивидуалния договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите – предназначена за покриване на разноските за мрежова поддръжка и подлежаща на предплащане ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в) месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени такива през дадения месец, и д) за временно спиране по т. 69.

Т. 75 от Общите условия признава на оператора правото при неспазване на което и да е задължение на потребителя да ограничи незабавно услугите и да прекрати едностранно договорната връзка при условията на т. 19б и т. 19в.

В т. 4 от Раздел ІV на допълнителните съглашения страните са постигнали съгласие при предсрочно преустановяване на обслужването по вина или инициатива на абоната същият да дължи неустойка в размер на стандартното месечно таксуване за всяка СИМ карта/номер до изтичане на договорния срок, а съгласно т. 5 от Раздел ІV – и разликата между цената без абонамент на устройството, ако такова му е било осигурено, по действащата ценова листа на оператора към момента на прекратяването на договора по отношение на която и да е отбелязана в него СИМ карта/номер и платената в брой или съответната обща лизингова такава. В Допълнително споразумение № ********* от 26.11.2015 г. (л. 24 – л. 27), в сила от 26.11.2015 г., е отразено, че на ответника се предава устройство ALCATEL PIXI3 7 Black със сериен номер ***.

В съответствие с Договор за лизинг от 26.01.2016 г. (л. 35), в сила от 26.01.2016 г. за 23 месеца, и представляващите неразделна част от него Общи условия на договора за лизинг от 24.02.2009 г. (л.

36), предприятието следвало да предостави на потребителя мобилно устройство марка LENOVO модел A6000 Black със сериен номер *** за временно и възмездно ползване срещу цена от 160, 77 лева (с включен ДДС), платима от него разсрочено чрез 23 месечни вноски от по 6, 99 лева по инкорпориран в лизинговия контракт погасителен план, първата и последната от които с падеж съответно 26.02.2016 г. и 26.12.2017 г. и които подлежали на фактуриране и престиране в сроковете и по начина, предвидени за задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.

В чл. 1, ал. 2 от цитирания договор е регламентирана възможността му да придобие собствеността върху вещта чрез подписване най-малко 10 дни преди края на лизинга на договор с лизингодателя за изкупуването й и след допълнително заплащане на 6, 99 лева и изпълнение на предпоставките, уредени в Общите условия на договора за лизинг и включващи издължаване на всички изискуеми се към датата на покупката суми, включително и по съответния договор за мобилни услуги. В хипотеза че заяви изричен отказ да закупи устройството или не го върне в адекватно състояние – работещо с добър външен вид в оригинална опаковка, придружено от оригинална фактура и гаранционна карта, до месец след периода на ползването, което се изисква при незаявено желание за придобиване, потребителят дължи неустойка в размер на 6, 99 лева.