Разпореждане № 377 от 03.02.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 377 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20251100208201 по описа за 2025 година

Съдът констатира, че лицето В. Б., ЕГН ********** не е бил намерен на посочения в Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции адрес.

Съобщението, изпратено до Б. е върната по делото в цялост с отбелязване, че „лицето преди години е продало жилището си/, т.е. че на известният адрес не живее такова лице, а живее жена със здравословни проблеми, която отказва да отваря вратата на жилището.

При направена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. се установява, че постоянният адрес на Б. съвпада с този, който е отразен и в Удостоверението по чл.4 - град София, ЖК ****.

От направените справки може да се приеме, че засегнатото лице В. Б. няма местоживеене на територията на страната, а постоянното му местопребиваване е извън нея, най-вероятно в Р.Молдова.

Съобразно правилото на чл.31,ал.1 от Закона, определящи за подсъдността са местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето, а доколкото те не са на територията на Р.България, съдът намира, че делото не му е подсъдно.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, настоящият адрес е адресът, на който живее лицето, т.е. това е неговото „местоживеене“, а понятието "обичайно пребиваване" - в чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право – това е мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. Т.е. и двете понятия „местоживеене“ и „обичайно пребиваване“ са свързани с мястото, на което едно лице е избрало преимуществено да живее. При това положение, доколкото е очевидно от доказателствата по делото, че нито местоживеенето, нито обичайното пребиваване на засегнатото лице е на територията на Република България, следва съдебното производство по делото да бъде прекратено на осн. чл. 42, ал. 2 от НПК, приложима по 1 препращане съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗПИИРКОРНФС , доколкото няма други специални правила относно конкретният случай, предвидени в закона.

Съгласно чл. 4 т. 6 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции: „Ако орган в изпълняващата държава, който получи решение, не е компетентен да го признае и да предприеме необходимите действия за неговото изпълнение, той предава решението по служебен път на компетентния орган и съответно уведомява компетентния орган в решаващата държава“.

Софийски градски съд не разполага с информация относно мястото на живеене на засегнатото лице, респ. съответният компетентен орган за изпълнение на процесното решение и по тази причина не може да осъществи директен контакт с този орган поради това, следва да изпрати материалите, по повод на които е образувано настоящото производство на издаващата държава.

Поради изложените съображения, Софийски градски съд РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 8201 / 2025 година, по описа на Софийски градски съд, образувано въз основа на Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Разпореждането ДА СЕ СЪОБЩИ на органа на издаващата държава чрез Министерство на правосъдието Република България, като се изпрати и копие от него, след влизането му в сила.

Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране в седем дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

За същото да бъде уведомена Софийска градска прокуратура.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2