Определение № 19550 от 17.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19550 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507077 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 - 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№162376/20.05.2026г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез пълномощник юрисконсулт И. М., против определение рег.№18114/14.05.2026г., постановено по гр.дело №40767/2025г. по описа на СРС, Г.О., 141-ви състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната искова молба вх.№247851/17.07.2025г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Етажна собственост на сграда, с административен адрес: гр.София, бул.****, представлявана от управителя – А.Н., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 3595.54 лв., включваща:

2916.43 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2022г. - м.04.2023г. и 656.55 лв. – законна лихва за забава от 01.10.2023г. до 09.05.2025г., както и сума за услугата дялово разпределение в размер на 17.16 лв. – главница за периода м.05.2022г. - м.04.2023г. и 5.40 лв. – лихва за периода 01.07.2022г. – 09.05.2025г., ведно със законната лихва от подаване исковата молба в съда /17.07.2025г./ до окончателното плащане на задължението, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, район „Възраждане“, бул.****, портиерско помещение; както и е прекратено производството по гр.дело №40767/2025г. по описа на СРС, Г.О., 141-ви състав, както и е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на Етажна собственост на сграда, с административен адрес: гр.София, бул.****, представлявана от управителя – А.Н., на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата от 255.65 евро, представляваща направени по делото разноски.

В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие на закона и на установената съдебна практика. Поддържа се, че чл.23, ал.4 ЗУЕС се явява специален закон относно правната регламентация за процесуалното представителство на 1 етажните собственици. В тази връзка е посочена съдебна практика и се излагат доводи, че по дела, отнасящи се до облигационни права или задължения на етажните собственици, чл.23, ал.4. изр.1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ произтича от избора по чл.19, ал.2 ЗУЕС и при предявен иск за вземане във връзка с общите части на сградата управителят на етажната собственост разполага с правомощие да представлява етажните собственици, без да е необходимо изричното му овластяване от Общото събрание на етажната собственост и без да е необходимо изричното посочване на имената на отделните етажни собственици в исковата молба.

Излага се още, че надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги по чл.19, ал.4 или ал.8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна сметка. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски, направени в настоящото производство.

Ответната страна –Етажна собственост на сграда, с административен адрес: гр.София, бул.****, представлявана от управителя – А.Н., не депозира писмен отговор и не взема становище по подадената частна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред СРС е образувано гр.дело №40767/2025г. по описа на СРС, Г.О., 141-ви състав, на основание искова молба вх.№247851/17.07.2025г., допълнително уточнена с молба вх.№262480/01.08.2025г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез пълномощник юрисконсулт М.К. срещу Етажна собственост на сграда, с административен адрес: гр.София, бул.****, представлявана от управителя – А.Н., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 3595.54 лв., включваща:

2916.43 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2022г. - м.04.2023г. и 656.55 лв. – законна лихва за забава от 01.10.2023г. до 09.05.2025г., както и сума за услугата дялово разпределение в размер на 17.16 лв. – главница за периода м.05.2022г. - м.04.2023г. и 5.40 лв. – лихва за периода 01.07.2022г. – 09.05.2025г., ведно със законната лихва от подаване исковата молба в съда /17.07.2025г./ до окончателното плащане на задължението за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, район „Възраждане“, бул.****, портиерско помещение.

С разпореждане рег.№117527/25.07.2025г. е оставена без движение исковата молба. Дадени са указания на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението с писмена молба да внесе дължимата държавна такса, както и да индивидуализира надлежно ответниците, срещу които предявява исковите претенции, както и да изложи фактически твърдения за това от какво произтича отговорността на етажната собственост досежно процесния топлоснабден имот и по-конкретно дали твърди, че същият е обща част.

В молба-уточнение вх.№262480/01.08.2025г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, в изпълнение на дадени от съда с разпореждане рег.

№117527/25.07.2025г. указания се поддържа, че за да стане етажната собственост правосубектно лице, следва да упълномощи управителят на етажната собственост, поради което моли съда да уведоми етажната собственост за образуваното 2 производство, с цел упълномощаване на управителя на етажната собственост и друго лице съгласно чл.41 ЗУЕС. Поддържа се още, че производството по делото би било значително затруднено в случай че исковата молба следва да бъде насочена срещу всички /около 60 по списък на живущите в сградата/ етажни собственици. Излага се, че топлоснабденият имот – портиерско помещение, представлява обща част.

С обжалваното определение рег.№18114/14.05.2026г., постановено по гр.дело №40767/2025г. по описа на СРС, Г.О., 141-ви състав, на основание чл.130 ГПК е върната искова молба вх.№247851/17.07.2025г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Етажна собственост на сграда, с административен адрес: гр.София, бул.****, представлявана от управителя – А.Н., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 3595.54 лв., включваща: 2916.43 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022г. - м.04.2023г. и 656.55 лв. – законна лихва за забава от 01.10.2023г. до 09.05.2025г., както и сума за услугата дялово разпределение в размер на 17.16 лв. – главница за периода м.05.2022г. - м.04.2023г. и 5.40 лв. – лихва за периода 01.07.2022г.

– 09.05.2025г., ведно със законната лихва от подаване исковата молба в съда /17.07.2025г./ до окончателното плащане на задължението, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, район „Възраждане“, бул.****, портиерско помещение; както и е прекратено производството по гр.дело №40767/2025г. по описа на СРС, Г.О., 141-ви състав, както и е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на Етажна собственост на сграда, с административен адрес: гр.София, бул.****, представлявана от управителя – А.Н., на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата от 255.65 евро, представляваща направени по делото разноски. Изложени са мотиви, че с оглед направеното с подадената на 01.08.2025г. молба уточнение, в която се твърди, че топлоснабденият имот представлява обща част, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС, собствеността върху нея принадлежи на всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, поради което всеки от тях разполага с правото да ползва същия в рамките на своите права. Първостепенният съд е приел, че въпреки дадените указания, ищецът не е индивидуализирал отделните лица, срещу които насочва претенциите си. Приел е, че се явяват неоснователни твърденията на ищеца относно възможността етажната собственост да „стане“ правосубектно лице след упълномощаване на лице, което да я представлява. Приел е още, че доколкото етажната собственост не е персонифицирана, претенциите следва да бъдат насочени срещу отделните участници в нея, като същите могат да упълномощят управителя да ги представлява пред съда на основание чл.41 ЗУЕС, но като страни следва да бъдат конституирани самите етажни собственици, в който смисъл е цитирана съдебна практика. По тези съображения първостепенният съд е приел, че предявените искове се явяват недопустими като насочени спрямо неправосубектна страна, респективно производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 ГПК.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира, че изложените от първостепенния съд аргументи не намират опора в закона и трайно установената съдебна практика.

3

Начинът на управление на общите части в етажната собственост и процесуалното представителство на етажните собственици пред съда по искове във връзка с общите части, са уредени в чл.23, ал.3 и ал.4 ЗУЕС. Съгласно чл.23, ал.3 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят/ представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия свързани с обикновеното управление на етажната собственост, а съгласно ал.4 управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Участието на собствениците по дела, по които управителят представлява собствениците е предоставено на тяхната преценка и желание за всеки конкретен случай – чл.23, ал.6 ЗУЕС /нова - ДВ, бр. 57 от 2011г., предишна ал.5 - ДВ, бр.11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г./. Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка. Ако вземането е във връзка с общите части, то управителят на етажната собственост разполага с правомощие да представлява етажните собственици по предявения иск, като не е необходимо и изрично посочване на имената им. В заключение, управителят или представителят по чл.19, ал.8 ЗУЕС, могат да представляват етажните собственици по дела във връзка с общите части на етажната собственост и изпълнение на решение на общото събрание или задължения по ЗУЕС. Постановеното решение поражда присъщите си правни последици спрямо етажните собственици /в този смисъл определение №62 от 26.01.2012г. на ВКС по гр.дело №713/2011г., ІІІ Г.О., Г.К.; определение №508 от 16.07.2015г. на ВКС по ч.гр.дело №2791/2015г., ІV Г.О., Г.К., решение №326 от 07.11.2014г. на ВКС по гр.дело №4010/2013г., ІV Г.О., Г.К., определение №328 от 02.03.2023г. на ВКС по ч.гр.дело №442/2023г., ІІ Г.О., Г.К., определение №314 от 22.07.2009г. на ВКС по гр.дело №287/2009г., ІІ Г.О., Г.К./. В конкретния случай, в молбата вх.№262480/01.08.2025г., ищецът е уточнил, че исковете са предявени срещу Етажната собственост на сграда, с административен адрес: гр.София, бул.****, представлявана от управителя – А.Н.. При това положение, настоящият съдебен състав приема, че действително надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, но посочването на трите имена на всички тях и адреси за призоваването им в исковата молба не е условие за нейната редовност. В тази връзка, както приема ВКС в своята практика, неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда, не влече след себе си неблагоприятни последици, включително не може да е основание за прекратяване на делото /в този смисъл определение №216 от 25.04.2016г. на ВКС по ч.т.дело № 690/2016г., ІІ Т.О, Т. К., определение №891/28.11.2014г. на ВКС по ч.гр.дело №6523/2014г., ІV Г.О., Г.К., определение №869/12.12.2012г. на ВКС по гр.дело №776/2012г., ІV Г.О., Г.К., решение №434/13.05.2010г. на ВКС по гр.дело №700/2009г., І Г.О., Г.К./. В разглеждания случай дадените от районния съд с разпореждане рег.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98d90f1e-06a4-473e-9c1d-b88919147b37