Решение № 7763 от 01.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7763 гр. С., 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110166007 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу П. В. Д., М. В. Д., П. Г. Д. и А. Г. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 2897,14 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 511,14 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 50,38 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 12,28 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 08.11.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

П. В. Д. – ¼ или сумата от 724,28 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 08.11.2023 г.,

М. В. Д. – ¼ или сумата 724,28 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 08.11.2023 г.,

П. Г. Д. – ¼ или сумата 724,28 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 08.11.2023 г.,

А. Г. Д. – ¼ или сумата 724,28 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 08.11.2023 г.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С., ул. „С." № **, вх. *, ап. **, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Б.“ ООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Г. Д. чрез назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва да е собственик или ползвател на имота. Сочи, че липсват доказателства относно приемането на наследството на В. Д. Д.. Оспорва наличието на договорни отношения между ищеца и „Б. Б.“ ЕООД. Оспорва като нищожни клаузите на 2

ОУ. Излага, че липсва доставена ТЕ, както и че липсва разрешение за ползване на абонатната станция. Подробно аргументира, че измервателният уред въз основа на който са начислявани количествата ТЕ, не е годно средство за измерването й. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от останалите ответници.

По делото е постъпила молба с вх. № 185179/06.06.2024 г. от ответницата М. В. Д., в която е изложено, че претендираните суми са заплатени и е направено искане за прекратяване на делото.

Със становище с вх. № 195760/14.06.2024 г. ищецът е посочил, че е извършено плащане в общ размер на 4 278,37 лв.

С друго становище с вх. № 206624/24.06.2024 г. е посочил, че с постъпилата сума са погасени съдебни разноски, мораторни лихви и главници, ведно с начислените законни лихви. Ищецът изрично е заявил, че поддържа исковете. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с постъпилата молба от ответницата М. В. Д., в която е изложено, че претендираните суми са заплатени, съдът е указал на останалите ответници да вземат становище, като посочат дали поддържат изложеното в молбата и дали признават исковете срещу тях.

С оглед дадените указания, ответникът П. В. Д. е депозирал молба с вх.

№ 239930/23.07.2024 г., в която е изложил, че признава предявените искове срещу него. Ответницата А. Г. Д. чрез назначения от съда особен представител с молба с вх. № 268074/21.08.2024 г. е заявила, че извършеното плащане от страна на М. В. Д. е в интерес на ответниците и е посочила, че го потвърждава.

Ответникът П. Г. Д. не е взел становище.

В проведено на 07.04.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава извършените плащания и излага, че поддържа единствено претенция за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца " Д." ООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и 3 количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/ потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е 4 изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.