Решение № 2698 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2698 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 20023949 от 26.01.2021 г., постановено по гр. д. № 63709/2019 г. по описа на СРС, IГО, 26 състав, е отхвърлен предявеният от „К.Б.“ ЕООД срещу К. Б. Н. иск за заплащане на сумата от 750 лв., представляваща главница по договор за кредит № 9955497007/18.10.2018 г., изменен с допълнително споразумение от 21.10.2016 г., 03.12.2016 г., 05.12.2016 г., 09.12.2016 г., сключен между „*ф.“ ЕООД и ответника, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 145, 35 лв. – такса за експресно разглеждане на документните и сумата от 741, 30 лв. – мораторна лихва за периода 18.12.2016 г. – 22.11.2018 г.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „К.Б.“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. В производството пред СРС е отправено искане за постановяване на неприсъствено решение, което е оставено без уважение и делото е разгледано по общия ред. Счита, че решаващият съд не е предоставил възможност на ищеца да докаже твърденията си. С приемането на проекта за договор за кредит посредством натискането на бутона „Подпиши“ е сключен договор за кредит в електронна форма по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар.

На основание чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята спазена със 1 съставянето на електронен документ, съдържащ електронно изявление. С предоставяне на договора и приложимите Общи условия на кредитополучателя на подсигурен PDF формат е спазено изискването на чл.10, ал.1 ЗПФУР, доколкото предоставянето на условията на договора на PDF формат представлява „траен носител“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗПФУР. Представените по делото хартиено копие от електронни документи не са оспорени от насрещната страна, поради което не е поискано предоставянето на документа на електронен носител. По делото е представен договор за кредит и кредитът е генериран след спазване на процедурата и приемане на Общите условия и представяне на преддоговорната информация, чрез представянето му е доказано спазването на преддоговорните задължения на кредитодателя. С предоставянето на личните данни на кредитополучателя на интернет страницата на кредитодателя „*ф.“ и изпращането на съгласие/потвърждение потребителят изявява своята воля за сключване на договора и приема общите условия на дружеството. Твърди, че не е налице техническа възможност представеня по делото договор за кредит № 9955497007 да бъде генериран без кредитът да бъде одобрен. По делото са представени разписки за извършено плащане, с които се установява, че заетата сума е преведена чрез системата epаy.bg, по макро сметка на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД. В платежните докумунти са посочени трите имена на ответника, заедно с ЕГН, а като основание – номер на договора за кредит. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника К. Б. Н.. В хода на въззивното производство не е изразил становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР. Ищецът твърди, че на 18.10.2016 г. между „*ф.“ ЕООД, опериращ на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника е сключен договор за кредит № 9955497007 по реда на чл.6 ЗПФУР, като договорът е бил оформен съгласно разпоредбите на чл.3 вр. с чл.2 ЗЕДЕУУ. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, асо го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискане на този бутон от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. По силата на т.2.2 от Общите условия кредодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. В случая на 18.10.2016 г. страните са сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № 0055497007 и явяващ се седми по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответникът е заявил желание да му бъде отпусната сумата от 200 лв., като е заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с 2 падежна дата – 17.11.2016 г. Съгласно заявката на ответника и условията на договора сумата е отпусната от кредитодателя посредством системата epay.bg на името на ответника в „Изипей“ АД на същия ден – 18.10.2016 г. На 23.10.2016 г. ответникът е заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50 лв., като отново е заявил услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно Общите условия договорът от 18.10.2016 г. е изменен чрез промяна размера на дължимите суми. На 23.10.2016 г. кредитодателят е отпуснал исканата сума на ответника в „Изипей“ АД. На 08.11.2016 г. договорът за кредит е изменен още веднъж след отправена заявка от страна на ответника за отпускане на допълнителна сума в размер на 230 лв., като сумата била преведена на ответника в „Изипей“ АД на същата дата. Ответникът се възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т.11 от Общите условия, като новата падежна дата е уговорена на 17.12.2016 г. Договорът бил изменен още 3 пъти – на 03.12.2016 г., 05.12.2016 г. и 09.12.2016 г. Допълнително поисканите суми възлизали съответно на 100, лв. 100 лв. и 70 лв. С изменението на договора от 09.12.2016 г. ответникът се е задължил да върне на кредитодателя сумата от 910 лв., от които: 750 лв. – главница, договорна лихва в размер на 13, 95 лв. за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер на 146, 35 лв. с настъпване на падежа по договора на 17.12.2016 г. Кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.2 от Общите условия „*ф.“ ЕООД започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основания лихвен процент, определен от БНБ – 10 % към договорения лихвен процент, който възлиза на 40, 41 %, върху незаплатената сума за периода на просрочието. До ответника са изпращани до 4 броя напомнителни писма, които са за негова сметка. На 23.11.2018 г. „*ф.“ ЕООД – цедент, е сключил с „Кредитрефорв България“ ЕООД – цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по процесния договор в общ размер от 1 637, 65 лв., от които: 750 лв. – главница, 146, 35 лв. – такса за експресно разглеждане, 13, 95 лв. – договорна лихва и 741, 30 лв. – наказателна лихва за периода 18.11.2016 г. – 22.11.2018 г., такси за събиране – 50 лв. Вземанията са описани в Приложение № 1 към договора за цесия, неразделна част от него. По силата на чл.26 и Приложенията към него цесиноерът е изрично упълномощен да уведомяна длъжниците от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.

Твърди, че ищецът е изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отбелязване „върнато писмо“. Към исковата молба представя уведомление за извършената цесия, както и потвърждение за прехвърляне на вземания. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 750 лв. – главница, 146, 35 лв. – такса за експресно разглеждане и 741, 30 лв. – наказателна лихва да периода 08.12.2016 г. – 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

По силата на договор за кредит № 9955497007/18.10.2016 г. „*ф.“ 3

ЕООД – кредитодател, и К. Б. Н. – кредитополучател с постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 200 лв., при лихвен процент от 40, 94 % и ГПР от 49, 6 % Срокът на кредита е 30 дни. Датата на получаване е 18.10.2016 г., а датата на връщане – 17.11.2016 г. Сумата за експресно разглеждане възлиза на 51, 26 лв. Общият размер на длъжимата сума възлиза на 257, 99 лв.

В Общите условия на договора за кредит е предвидено, че при отпускане на допълнителен кредит се изменя съществуващия договор за кредит с подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит.

Искането за отпускане на кредит се оформя чрез попълване на формуляра за кандидатстване на кредит на страницата на кредитора или по телефон.

Максимално допустимата сума, която кредитополучателят може да получи като кредит и допълнителни кредити от кредитора преди да е изплатил първоначално отпуснатия креди не може да надвишава 1 000 лв. Предвидена е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит/и.

Предвидено е, че кредитополучателят има право да поиска отпускане на допълнителен кредит/и до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит. Минималната сума, която може да бъде изтеглена като допълнителен кредит, е 50 лв. Кредитополучателят може да се възползва неограничен брой пъти от теглене на допълнителен кредит в рамките на кредитния лимит. В чл.13.2, б.“а“ от Общите условия е предвидено, че в случай на забавяне на плащанията по договора за кредит от страна на кредитополучателят същият дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент в размер на законната лихва върху неплатената сумата за периода на просрочение. Към датата на сключване на договора за кредит наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10 %. Наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от БНБ.

Представен е договор за кредит № 9955497007/23.10.2016 г. между същите страни за сумата от 250 лв., при 40, 88 % лихва, 49, 7 % ГПР, срок на кредита – 30 дни от 18.10.2016 г. до 17.11.2016 г. За експресно разглеждане на сумата се дължи 63, 06 лв. Общата дължима сума възлиза на 321, 10 лв.

С договор за кредит № 9955497007/08.11.2016 г., сключен между същите страни, е поето задължение за предоставяне на потребителски кредит в размер на 480 лв., при лихвен процент от 40, 56 %, ГПР от 49, 7 %, срок за връщане от 30 дни от 18.10.2016 г. до 17.11.2016 г. Сумата за експресно разглеждане възлиза на 100, 86 лв., а общият размер на задължението е 591, 29 лв.

По силата на договор за кредит № 9955497008/03.12.2016 г., сключен между същите страни, е уговорено предоставяне на потребителски кредит от 580 лв. при 40, 67 % лихва, 49, 7 % ГПР, 30 дни срок за връщане на кредита от 17.11.2016 г. до 17.12.2016 г. Сумата за експресно разглеждане е 118, 55 лв.

Общият размер на дължимата сума е 710, 54 лв.