Решение № 147 от 30.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Русе, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Антоанета А.

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20264500500201 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Г. А. Д., чрез процесуалния си представител – адв. Б. С. от АК - Русе е обжалвал Решение № 1567/04.11.2025 г., постановено пo гр. д. № 2010/2022 г. пo описа на PС - Русе, IХ-ти гp. c. в частта, с която са допуснати до делба следните недвижими имоти – 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.**.** с площ 13,800 дка, находящ се в землището на с. ******* ****, общ. ****, в местността „*****“, 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.**.*, с площ 16,179 дка, находящ се в землището на с. ******* ****, общ. ****, в местността „****** *****“ и 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.***.* с площ 20,006 дка, находящ се в землището на с.

****** ****, общ. ****, в местността „****** *****“. В жалбата са изложени подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, като жалбоподателят счита, че делбата следва да бъде допусната при различни от допуснатите права. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Р. Х. Н.а – Л. и И. Х. Н., депозирана чрез процесуалния им представител адв. Е. М. от АК – Русе, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски.

В срокът за отговор на подадената от Г. Д. жалба, ответниците по нея Р.

Х. Н.а – Л. и И. Х. Н. са подали, чрез процесуалния си представител адв. Е. М. от АК – Русе, насрещна въззивна жалба против Решение № 1567/04.11.2025 г., 1 постановено пo гр. д. № 2010/2022 г. пo описа на PС - Русе, IХ-ти гp. c., в която са изложени съображения за незаконосъобразност на съдебния акт и се иска отмяната му и постановяване на друг, като се приеме, че част от имотите са придобити по давност, което ще рефлектира върху правата, при които е допусната делбата. Моли се да бъде допусната при различни от правата, при които е допусната. Претендират разноски.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК Г. А. Д., чрез процесуалния му представител адв. Б. С. от АК – Русе е депозирал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени от заинтересовани по спора страни, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, жалбата на Г. Д. е основателна, а насрещната въззивна жалба - неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал съдебна делба между тримата жалбоподатели и още единадесет съделителя, която да се извърши за следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.**.** с площ 13,800 дка, находящ се в землището на с.

******* ****, общ. ****, в местността „*****“, трета категория на земята, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план: ******, при граници и съседи: имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.**, имот № *****.**.***; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.**.*, с площ 16,179 дка, находящ се в землището на с. ******* ****, общ. ****, в местността „****** *****“, трета категория на земята, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план: ******, при граници и съседи: имот №*****.**.***, имот № *****.**.*, имот № *****.**.*, имот № *****.**.***; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.***.* с площ 20,006 дка, находящ се в землището на с. ****** ****, общ. ****, в местността „****** *****“, трета категория на земята, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване нива, с номер по предходен план: ******, при граници и съседи: имот № *****.***.*, имот № *****.***.**, имот № *****.***.**, имот № *****.***.**, имот № *****.***.***., ПРИ ПРАВА 4/240 идеални части за И.

З. Б., 4/240 идеални части за М. З. Б., 4/240 идеални части за Т. Т. А., 4/240 идеални части за С. И. Г., 28/240 идеални части за Р. Х. Н.а – Л., 28/240 идеални части за И. Х. Н., 28/240 идеални части за П. С. П., 28/240 идеални части за Д. С. В., 7/240 идеални части за И. П. З., 7/240 идеални части за К. П.

З., 2/240 идеални части за Р. Я. Р., 14/240 идеални части за Ю. И. И., 14/240 идеални части за А. П. М. и 68/240 идеални части за Г. А. Д..

След като се запозна с приетите в двете инстанции писмени доказателства, въззивният съд приема следното:

С Решение № 576/09.02.1999 г. на Поземлена комисия – гр. Русе е 2 възстановено правото на собственост на наследниците на К.Ц.С., починал на **.**.**** г. върху описаните в исковата молба недвижими имоти. Към момента на открИ.е на наследството преките наследници са били шест и процесните имоти следва да се поделят по начин, образуващ толкова дялове, колкото са били преките наследници при открИ.е на наследството, а именно – шест равни дяла от по 1/6 ид. част. Общият наследодател е наследен от петте си деца - М.К.Д., Н.К.В., Ц.К.Ц., С.К.Г., Л.К.Ц., и от преживялата си съпруга към датата на открИ.е на наследството – Д.Т.Ц., като всеки един от тях, респ. наследниците на починалите наследници по силата на наследственото правоприемство, е придобил 1/6 ид. ч. от наследените недвижими имоти /чл. 5 и чл. 9 от ЗН/. Наследственият дял на съпругата на наследодателя от процесното имущество след смъртта й /28.09.1963 г./ на осн. чл. 5 ЗН е наследен при равни права от петте й деца – от трите й общи деца от брака с К.С. - С.Г., Л.Ц., Ц.Ц. и двете й дъщери от неин предходен брак – С.М. и Х.М..

Делът от 1/30 ид. ч. от процесните имоти на Х.М., починала през 1984 г. е наследен от съпруга й И.М. /починал през 1999 г./ и дъщеря й Д.Б., а впоследствие след тяхната смърт – от децата на Д.Б. – И. Б. и М. Б., при равни дялове от по 1/60 ид. ч. След смъртта на С.М. /1991 г./, дъщеря на Д.Ц., нейният наследствен дял от 1/30 от имотите преминава към съпруга й С.М. и сина й Т.Т., а впоследствие преминава в наследство на децата на Т.Т. – Т. А. и Г. Г. /починала през 2024 г./ и наследена от сина си С. Г., при равни дялове от по 1/60 ид. ч.

Делът от 1/6 ид. ч. от процесните имоти на неомъжената и без деца дъщеря на наследодателя К.С. от предходен брак - Н.К.В., починала на **.**.**** г., е наследен от нейните братя и сестри, като нейната родна /пълнокръвна/ сестра М.Д. /починала на **.**.**** г./ на осн. чл. 8 ЗН е получила двойно по-голям дял от наследственото имущество, в сравнение с този, получен от всеки от останалите еднокръвни братя и сестри на Н.В. – С.Г., Л.Ц. и Ц.Ц., който дял в последствие, след смъртта й е бил наследен от нейния син С.К.М..

Така след прибавяне към наследствените им дялове на съответната полагаща им се част от наследствените дялове на Д.Ц. и Н.В., С.Г. е придобила собствеността върху общо 7/30 ид. ч. от процесните имоти, Л.Ц. – 7/30 ид. ч., Ц.Ц. – 7/30 ид. ч., С.М. – 7/30 ид. ч. С.М. е починал през 2012 г. и тъй като е бил неженен и без деца, на осн. чл. 8 ЗН е наследен от неговите еднокръвни брат и сестра – И.М. и И.Я.а при равни права. И.Я.а /починала през 1999 г./ е наследена от сина си Р. Р. и от наследниците на дъщеря й Н.З.., починала през 1993 г. – И. З. и К. З., които на осн. чл. 10 ЗН заместват своята майка в наследяването и наследяват при равни права нейния наследствен дял, равен на дела на Р. Р. – 7/120 ид. ч., като всеки от двамата получава съответно по 7/240 ид. ч. от имотите. Наследници на дела на И.М. се явяват дъщеря му Ю. И. и синът на дъщеря му Н.М. – А. М., при равни права от по 7/120 ид. ч.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира предявения иск за съдебна делба за основателен, поР. което делба следва да се допусне между четиринадесетте съделители, но при 3 различни права на съсобственост от тези приети от първоинстанционния съд.

Направеното във въззИ.ата жалба възражение за придобивна давност, настъпила по отношение на Г. Д. е неоснователно. Според чл. 79, ал. 2 от ЗС ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното. Последващото узнаване на обстоятелството, че праводателят не е бил собственик, не рефлектира върху добросъвестния характер на владението. Липсата на право на собственост у патримониума на прехвърлителите, договорът не може да породи вещно-правно действие по правилото, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Това не означава, че отпада годността му да бъде юридическо основание за добросъвестно владение, щом той е валиден като конкретен транслативен акт - продажбата на чужда вещ не е нищожна. В процесния случай Г. Д. не е владял идеалните части от процесните имоти, на които прехвърлителите не са били собственици на правно основание, годно да го направи собственик, поР. което възражението за придобИ.е на същите по давност (кратката петгодишна давност) е неоснователно.

Настоящата инстанция обаче споделя изцяло възраженията на жалбоподателя Г. Д., че при определянето на квотите, при които е допуснал съдебната делба първоинстанционният съд не е взел предвид разпоредителната сделка извършена с Нотариален акт № 092, том. VІ, рег. № 6601, дело № 548 на нотариус Г.Ф. с район на действие Районен съд - Русе, с която е придобил правото на собственост върху 1/20 идеална част от делбените имоти от И. П. З. и К. П. З.. Съгласно приложения нотариален акт И. П. З. и К. П. З. са се разпоредили в полза на Г. Д. с част от притежаваните от тях дялове в размер на 1/20 ид. ч. или 12/240 ид. ч., като са притежавали в действителност 14/240 ид. ч., поР. което в тяхна собственост са останали 2/240 ид. ч. от недвижимите имоти или 1/240 ид. ч. на И. З. и 1/240 ид. част за К. З..

Съделителят Г. Д. като приобретател по сключените договори за покупкопродажба и за замяна, в т.ч. и Нотариален акт № 092, том. VІ, рег. №6601, дело № 548 на нотариус Г.Ф. е придобил общо 1/3 ид. ч. или 80/240 ид. ч. от делбените имоти, съобразно действително притежаваните от прехвърлителите дялове.

В производството по делото не се доказва и че към момента на открИ.е на наследството са налице действия от страна на Ц.Ц., Л.Ц. и С.Г. с намерението да държат имотите изцяло като свои, което намерение да се демонстрирали явно и несъмнено и да са отблъснали насрещното такова, превръщайки се във владелци на идеалните части на останалите наследници, поР. което и възраженията изложени в насрещната въззивна жалба за изтекла в полза на Ц.Ц., Л.Ц. и С.Г. и техните наследници придобивна давност върху 1/3 ид. ч. от наследствените имоти се явяват неоснователни.

Позовавайки се на изтекла придобивна давност, насрещните 4 жалбоподатели е следвало да докажат осъществяване на елементите от фактическия й състав, което не е сторено в производството, предвид припадащата им се доказателствена тежест. Според постоянната съдебна практика /вкл. ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/, когато наследственият имот се владее от един от наследниците, той е владелец на своите части и държател на частите на другите сънаследници. Ако иска да ги придобие по давност, той трябва да отблъсне владението на другите наследници като манифестира с действията си, че владее тези части за себе си, освен ако това е обективно невъзможно. Твърдението, че е била налице обективна невъзможност на жалоподателите да манифестират пред наследниците на С.М. намерението си за своене на имотите, тъй като не са знаели кои са, настоящата инстанция счита за неоснователно, поР. следните аргументи – налице е обективна възможност, при полагане на дължимата грижа, наследниците на Ц.Ц. да се снабдят с удостоверение за наследници или удостоверение за родствени връзки на С.М., от което да установят кои са неговите наследници по закон. В действителност по делото не се откриха доказателства, удостоверяващи, че наследодателят на ищците Ц.Ц. е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, превръщайки държането си във владение. Сключените през 2007 г. и 2013 г. договори за наем и договор за аренда, не следва да бъдат приети за доказателство, установяващо по категоричен начин намерението му за своене на посочените идеални части от недвижимите имоти, принадлежащи на другите наследници. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието, договор за аренда може да се сключи и с някои от съсобствениците на земеделската земя, като в тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.