Решение № 511 от 18.05.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Кюстендил, 18.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20231520101935 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.415 във вр.с чл.422 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“ №46, чрез пълномощника адв. Д. П. от АК – Стара Загора, с адрес за призоваване: гр.***, преупълномощена от „И. и Д. – Адвокатско дружество“, против И. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.****, съдържаща искане до съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 2918,76 лева, от които главница - 2220 лева, договорна лихва - 35,83 лева за периода от 30.04.2012 г. до 30.06.2021 г. и лихва за забава - 662,93 лева за периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда, по което е образувано ч.гр.д. № 1301/2023 г. по описа на КРС, до окончателно изплащане на сумата. Претендират се разноски по заповедното и по настоящото гражданско дело.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2011 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), в качеството на кредитор и И. М. Г., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL594555, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 2 220 лева с краен срок на погасяване до 30.06.2021 г., при 120 месечни вноски и договорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 15,9%. Заявява се, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е погасявал 1 месечните вноски, дължими на 30-о число на месеца (последен ден от месеца). Посочва се и, че на 18.01.2016 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL594555 от 30.06.2011 г., било изкупено от ищцовото дружество.

Твърди се, че длъжникът – ответница по настоящото дело, била уведомена за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД на посочения в договора неин постоянен адрес, като уведомлението било изпратено на 01.06.2023 г.

Писмото се било върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „непотърсено“, но въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, кредитополучателят получавал уведомлението, изходящо от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (стар кредитор), за прехвърлянето на процесните вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия. Ищцовото дружество сочи, че пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1301/2023 г. КРС и била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която длъжникът подал възражение. Заявява се, че понастоящем задълженията на ответницата по процесния договор не са погасени. С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 918,76 лева, от които: главница – 2 220 лв., договорна лихва 35,83 лв. за периода 30.04.2012 г. до 30.06.2021 г. и лихва за забава – 662,93 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по заповедното и по настоящото гражданско дело.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата чрез упълномощен представител - адв. Д. З., е представила писмен отговор, в който поддържа, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен, тъй като от представените писмени доказателства не се установявало по безспорен начин, че се дължат на ищеца - кредитор, посочените в исковата молба предоставени на ответника заемни суми, тъй като не се съдържали безспорни данни за размера на неизплатените по кредита, суми, както и основанието за плащане.

Оспорва се и размера на дълга, като се заявява, че ответницата не е била уведомена за извършената цесия преди получаване на исковата молба, а е изплатила изцяло дълга си на стария кредитор „Юробанк И Еф Джи България“ АД до момента на узнаването, поради което не било налице активната процесуална легитимация на ищеца, произтичаща от качеството му на цесионер на вземане по Договор за потребителски кредит № FL594555/30.06.2011 г., сключен между " Юробанк Еф Джи България" АД и ответницата. Твърди се, че ответницата не дължала главница, нито договорна и законна лихва в посочените в исковата молба, размери и за визираните периоди, като се посочва, че ответницата - длъжник за периода от усвояване на кредита до крайния падеж на плащане била извършвала плащания към 2 банката-кредитор, с които били погасени всички вноски и лихви, а процесната цесия нямала действие за ответницата, тъй като същата била погасила дължимото. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на вноските за главницата за период от пет години назад и за лихва за период от три години назад, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в КРС, като се твърди, че вземанията за възнаградителни лихви се квалифицирали като периодични плащания. Ответницата не се противопоставя на представените писмени доказателства и на направените доказателствени искания от ищцовото дружество. Въз основа на изложените съображения, е отправено искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените установителни искове за съществуване на посочените в исковата молба, вземания като недължими, респ. като погасени по давност.

В съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява, като преди заседанието е депозирал, чрез пълномощника си, писмено становище вх.№ 3772/27.03.2024 г., в което са изложени подробни съображения за неоснователност на всички възражения на ответника и е посочено, че по отношение на претендираните вземания за главница и лихви не е изтекъл предвиденият в закона, давностен срок, като исковата претенция се счита за доказана по своето основание и размер и се моли за уважаване изцяло на предявените искове, както и за присъждане на разноски.

Ответницата не се явява в съдебно заседание, като същата се представлява от пълномощника си, който изразява подробно становище за недействителност на клаузи от процесния договор за банков кредит и счита, че същият е нищожен поради противоречие с чл.10 и чл.11 от ЗПК, действащ към момента на сключване на договора – 30.06.2011г., като твърди и наличие на неравноправни клаузи. Сочи, че договорът по силата на чл.15, ал.5 е станал предсрочно изискуем към 26.05.2012 г., тъй като последната погасителна вноска е направена на 26.04.2012 г., навежда доводи за изтекла погасителна давност към 30.06.2017 г., както и за липса на надлежно уведомяване на ищцата за извършената цесия и за нередовност на преупълномощаването от страна на „Еос Матрикс“ ЕООД на Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ за изпращане на уведомления за извършване на цесия.

По делото са ангажирани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С Определение № 137/26.01.2024 г. на КРС, съдът е отделил за безспорно обстоятелството, което се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства и в частност от представеното копие на договор за потребителски кредит, че на 30.06.2011 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) в качеството на кредитор и И. М. Г. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL594555 (Договорът), с краен срок на погасяване до 30.06.2021, в резултат на което между ищеца и 3 ответника са възникнали облигационни отношения. Видно от чл. 1, ал.1 от договора за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2 200,00 лева /по погасителен план сума в размер на 2 220,00/ за пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 4138952 от 2009 г., сключен между банката и ответницата. По силата на процесния договор, ответникът в качеството си на кредитополучател, се е задължил да заплаща месечни погасителни вноски, включващи лихва и главница (с изключение на вноските през първите девет месеца от срока за издължаване на кредита, по време на които вноската за главница е посочена в размер на 0,00 лева), съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора, копие от който също е представен по делото. Съгласно договора и погасителния план към него става ясно, че размерът на всички плащания по кредита е определен на 4 053,64 лева, при ГПР равняващ се на 15,19 %. – чл.3, ал.4 от договора. В чл. 15, ал. 5 от същия договор е уговорено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Представени са и копие на бордеро от 30.06.2011 г., с клиент ответницата, за сума от 2220, свързана с "Усвояване на кредит 4232057" и копие на платежно нареждане, също от 30.06.2011 г., за заплатена сума в размер на 2 173,99 лева и основание на превода - "Консолидиране".

На 18.01.2016 г. процесното вземане срещу ответника било прехвърлено на ищцовото дружество на основание сключен Договор за възлагане на вземания/цесия/, сключен между "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като съгласно чл.19, ал.1 от така сключения договор за потребителски кредит е видно, че извършеното прехвърляне е възможно, като е посочено, че банката кредитор има право по всяко време едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора за кредит, на визираните в договора дружества или институции.

Въз основа на доказателствата по делото се изяснява, че на 01.06.2023 г. на ответницата било изпратено писмо/уведомление/, с което същата е уведомена за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., както и че кредитор на паричното вземане, считано от датата на писмото /уведомлението/, е "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Също така се установява, че на ответницата е изпратено и друго писмо/уведомление/ от 01.06.2023 г., с което й е предоставен 7-дневен срок, в който следва да погаси задълженията си по процесния договор за потребителски кредит, както и че цялото й задължение по договора е изцяло и незабавно дължимо. Видно от копията на известие за доставяне и на приложения към него плик, е, че изпратеното до ответницата се е върнало в цялост, като непотърсено.

По делото е прието, неоспорено от страните, заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, 4 обективно и обосновано изготвено. Според вещото лице общият размер на усвоената сума по Договор за потребителски кредит № FL594555 е 2 220 лева, като в съдебно заседание, от изслушването на вещото лице става ясно, че ответницата преди процесния кредит, е имал друг кредит, който не е погасявала и когато е изтеглила процесния кредит, с него или със сумата от 2 173,99 лева е погасила стар кредит - задължения по Договор за потребителски кредит № 4138952 от 2009 г., което е станало с вътрешен банков превод между сметки на клиента-ответник,а остатъкът от погасяване на стария кредит, записано с основание "Консолидиране" - бил в размер на 46,01 лева.