Определение № 567 от 26.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. София, 26.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20241800900242 по описа за 2024 година

С определение № 3322, постановено в закрито съдебно заседание на 29.08.2024 год. по т.д. № 965/2024год. на СГС, VI-14 състав, делото е прекратено и изпратено по местна подсъдност на Софийски окръжен съд. Прието е, че в настоящия случай правоотношението, от което произтича спорът е сключено на територията на гр.Ботевград, поради което и на основание чл.108, ал.2 от ГПК, компетентен да разгледа исковете на ищеца по делото е Софийски окръжен съд.

Настоящият съдебен състав не споделя горното поради следното:

Пред СГС са предявени от „М.Б.А.Л.-Б.“ ЕООД („МБАЛ- Ботевград“ ЕООД), с ЕИК ********* против Н.З.К. (НЗОК), с ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 124 076 лв., представляваща възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по договор, над договорения лимит за периода месец юни, юли, август, октомври и ноември 2019 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума, от момента на нейната дължимост до датата на исковата молба (10.05.2024 г.) в общ размер на 63 392,41 лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на претенцията.

В настоящия случай, видно от приложения по делото Договор № 230477/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОК и „МБАЛБотевград“ ЕООД, въз основа на който е предявена претенцията на ищеца е, че същият е сключен в гр.София, т.е. в гр. София е възникнало правоотношението, от което произтича спора по делото.

Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав намира следното:

Делото не е подсъдно на Софийски окръжен съд, тъй като ищеца е избрал да предяви исковете си по местовъзникване на правоотношението, от което произтича спора по делото – чл.108, ал.2 от ГПК, която подсъдност съвпада в случая с подсъдността по седалището на 1 ответника – чл.105 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 105 от ГПК установява общата местна подсъдност на гражданските дела, а именно – искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. – седалището на ответника – юридическо лице. Всички останали разпоредби в ГПК или в друг нормативен акт, които установяват местна подсъдност, различна от тази по чл. 105 от ГПК, са специални по отношение на нея и поначало я дерогират, но законодателят установява различни критерии за това. Такава специална разпоредба е и тази на чл. 108, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, съгласно която, когато ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, за спазването на тази специална (особена) местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК, освен по възражение на ответника, първоинстанционният съд следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на първото по делото заседание. Поради това, ако с иска е бил сезиран съдът по седалището на ответното държавно учреждение и ако до приключване на първото по делото заседание се повдигне въпросът за местната подсъдност на делото и се установи, че спорното правоотношение между страните е възникнало в друг съдебен район, съдът е задължен да спази особената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, изр. 1 от ГПК и служебно следва да изпрати делото на компетентния съд – чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 119, ал.

3 от ГПК (в този смисъл е и решение № 81/12.06.2020 г. по гр. д. № 4483/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).

В случая обаче изпращащия съд – СГС не е постъпил законосъобразно, предвид наличните по делото доказателства, че спорното правоотношение е възникнало на територията на неговия съдебен район, а именно в гр.София. Именно района, мястото на възникване на правоотношението, от което произтича спора е териториалната привръзка (критерият), посочен в разпоредбата на чл. 108, ал.2 от ГПК, за да намери тя приложение, а не както е посочил СГС от седалищата на районните здравноосигурителни каси или седалищата на техните поделения или от това дали те са самостоятелни структури или не. Без правно значение в случая е и аргумента на СГС, че процесния договор е сключен, чрез РЗОК – София област, в чиято структура било поделението й в гр.Ботевград.

Предвид на горното компетентен да разгледа делото е СГС.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да повдигне спор за подсъдност, като на основание чл.122, изр.2-ро от ГПК изпрати делото на Софийски апелативен съд за разрешаване на спора за подсъдност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Софийски окръжен съд и Софийски 2 градски съд, като

ИЗПРАЩА на Софийски апелативен съд т.д. № 242 по описа за 2024 год. на Софийски окръжен съд за определяне на компетентния да разгледа делото съд.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3