Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1388 от 28.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2709/2025
Вид
Решение № 1388
Подписан
28.11.2025
В сила
23.12.2025
Състав
Милена Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 81 · Наказателен кодекс
  • чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.24, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63д, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Варна, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110202709 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г. Б. ЕООД, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Б. С. срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Дружеството „Г. Б.“ ЕООД намира издадения Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за незаконосъобразен, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция, както следва: не е извършено нарушението; няма яснота за извършеното нарушение; ако има нарушение, то случаят е маловажен; нарушена е процедурата за установяване на нарушението и налагане на 1 административно наказание; за нарушение по чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш; не са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; дружеството не е уведомено, че бордовото устройство не подава данни; в случая следва да се съобрази решение по дело № С - 61/2023 г. на СЕС. Отправено е искане за отмяна на обжалвания ЕФ и присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното на 10.11.2025 г. открито съдебно заседание, въззивното дружество не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител. По делото е представена молба в предходно съдебно заседание със становище по същество за незаконосъборазност на обжалвания електронен фиш.

В проведеното на 10.11.2025 г. открито съдебно заседание, въззиваемата страна Агенцията за пътна инфраструктура не се представлява. По делото в предходно съдебно заседание е постъпила молба от К. К. – юрисконсулт в АПИ, в която е изразено становище за законосъобразност на обжалвания електронен фиш, обосновавайки се, че нарушението е безспорно установено и самият акт е издаден при спазване на всички материални и процесуални норми. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна и по доказателствата:

На 26.04.2022 г. в 07,15 часа е установено нарушение № DE51DC688CC8064AE053011F160AF5A3 с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р410, регистрационен номер СВ4223АВ, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 45000, в община Аксаково, за движение по път А-2 км 418+126, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т 2 от 2

Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението е установено с устройство № 10062, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 418 + 126.

Превозното средство влекач ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р410, регистрационен номер СВ4223АВ е било собственост на дружеството „Г. Б. ЕООД, като за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата е бил съставен от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата № **********, с който на дружеството жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл.

179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, му било наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени такива: тристранен договор, писмо от АПИ с приложени документи, писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД ведно с приложение и писмо от „А1 България“ ЕАД, които съдът кредитира изцяло.

От правна страна:

Жалбата срещу Електронния фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

Съдът намира, че описанието на нарушението в обжалвания електронен фиш е достатъчно пълно и ясно и не ограничава правото на защита на санкционираното лице, а именно посочено е на на 26.04.2022 г. в 07,15 часа е установено нарушение № DE51DC688CC8064AE053011F160AF5A3 с ППС 3

ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р410, регистрационен номер*, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 45000, в община Аксаково, за движение по път А-2 км 418+126, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10. ал. 1. т 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението е установено с устройство № 10062, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 418 + 126.

По отношение на годността на техническото средство, с което е установено нарушението, безспорно се установи, че ППС е преминало през точно определения в ЕФ пътен участък, на посочената дата и час. Следва да се има предвид, че при установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, не е налице измерване на величини (скорост, тегло и т. н), за да се твърди, че е следвало да преминава метрологичен контрол. Техническото средство (камера) заснема движещия се автомобил и рег. номер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминало разстояние е дадено легално определение на системата, което използва Агенция " Пътна инфраструктура", като за същата не е предвидено да преминава през метрологичен контрол, поради което не е допуснато нарушение в тази насока.

Видно от представеното по делото становище от „Интелигентни трафик системи“ АД бордовото устройство към момента на заснемането на процесното ППС не е предавало данни за формиране на тол декларации, тъй като услугата по договора е била спряна поради неплатени задължения, поради което и не следва да бъде обсъждано възражението за неизпълнени задължения от страна на доставчика на услугата за електронно пътно таксуване.

Въпреки неоснователността на тези възражения, съдът намира останалите направени във въззивната жалба за основателни.

В случая дружеството не оспорва фактическата обстановка, изложена в 4 обстоятелствената част на оспорения от него Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като неговите възражения срещу законосъобразността му са изцяло от правно естество, поради което и няма някаква необходимост от детайлен и задълбочен анализ на събраните в хода на административно - наказателното производство и съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът намира, че към датата на извършване на процесното нарушение (26.04.2022 г. в 07:15 часа) законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, но не и за констатирани нарушения по чл. 179, ал.

3б от Закона за движение по пътищата, поради което издаденият електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен само въз основа на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата, актовете за установяване на административни нарушения по чл.

179, ал. 3 - 3в от Закона за движение по пътищата се съставят от длъжностни лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност (ал. 1), като при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата, предвидена в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на административно нарушение се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал. 2).

Посочената разпоредба ясно, категорично и недвусмислено постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от Закона за движение по пътищата се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят. По същият категоричен начин, следващата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от Закона за движение по пътищата постановява, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, установено и заснето от електронната 5 система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

С последващото изменение на текста (ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), обхватът на нормата вече е изрично разширен до нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б вкл. от Закона за движение по пътищата, което също представлява доказателство, че към датата 10.05.2022 г. санкционирането на осъщественото от въззивното дружество нарушение е било допустимо единствено чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

На следващо място, съдът намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на постановеното решение по дело № С - 61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, С 501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.

179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата и на чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.

3 от Закона за движение по пътищата не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат „глоба“ и/ или „имуществена санкция“ в абсолютен размер от 2 500 лева, респективно - не предоставят никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.