Акт от 02.12.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 826

02.12.2020 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Хасково, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Василка

Желева

Членове: Цветомира Димитрова

Антоанета Митрушева при секретаря Ивелина

Въжарска, в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева при Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №884 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.Л.Л. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Г., против Решение №

260009 от 11.08.2020г. постановено по а.н.д. № 431 по описа на Районен съд, гр.Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, както и в нарушение на закона.

Твърди се, че в решението си Районен съд, гр.Хасково не е обсъдил всички доводи относно незаконосъобразността и неправилността на Наказателно постановление № 19-1253-001803/07.02.2020г. на Началник сектор към ОДМВР-Хасково, изложени в жалбата, а именно че: санкционният акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като заповедта с която е оправомощен да издава НП е издадена от министър, който към момента на издаване на процесното НП, не е бил действащ министър, както и че е допуснато е нарушение на чл.40, ал.3 и чл.42,т.7 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел, за когото не е посочено ЕГН.

Излагат се и доводи, за неправилност на изводите на районния съд, свързани с това, че описаното в НП административно нарушение е осъществено при трите форми на изпълнително деяние посочени в чл.167, ал.1 ЗДвП. В тази връзка се твърди, че в санкционният акт е налице несъответствие между описанието на нарушението и дадената му правна квалификация. Същото обосновавало извода, че наказващият орган не бил конкретизирал, в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние, с което бил осъществен състава на административното нарушение и въз основа на което е наложена административната санкция. Липсвало описание на конкретно установените факти и обстоятелства, на точното действие и бездействие от страна на нарушителя. Нормата на чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП, независимо че съдържала в себе си състав на нарушение била бланкетна, респ. препращаща, поради което и на основание чл. 42,т.5 и чл.57, ал.1,т.6 от ЗАНН следвало контролните органи да отразят в АУАН и

НП, в какво конкретно се състои бездействието на дееца, респ. в коя конкретна хипотеза на нормата на чл.167, ал.1 от ЗДвП попадало бездействието и каква мярка е следвало да предприеме. Това обстоятелство водело до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като с неизпълнение на тези задължения било нарушено правото на касатора на защита да разбере, какви конкретни действия не е извършил и на какво законово основание е следвало да извърши съответните действия. Тези възражения и оплаквания на касационния жалбоподател също не били обсъдени от районния съд, което довело до постановяване на решението при съществени нарушения на процесуалния закон.

За неправилни се считат и изводите на районния съд, че касаторът е длъжностно лице, защото бил директор на”Екопрогрес”, съобразно дефиницията на чл.93, т.1 от НК./чл.11 от ЗАНН/, като цитирал целия текст на нормата, но без да посочва коя точно хипотеза била приложима в случая.

Твърди се, че от решението на районния съд не ставало ясно, от какво произтичало задължението на касатора да поддържа пътя в изправност, да сигнализира и да отстранява препятствия от него и в кои нормативни актове и документи било посочено такова негово задължение. Излагат се доводи, че за да бъдело наложено наказание по чл.178, ал.1,т.7 от ЗДвП следвало да са налице следните предпоставки: 1 Наказаното лице да е длъжностно лице, 2 . като длъжностно лице, то да не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности; 3. При условие, че невзетите мерки могат да застрашат безопасността на движение. По делото не били събрани доказателства, сочещи, че Р.Л. притежава качеството на „длъжностно лице”, а тежестта на доказване на това обстоятелство била на ответника по делото. Предвид това, наказаното лице не се явявало носител на пасивна легитимация , респ. не можел да бъде наказателно - отговорно лице, в какъвто смисъл неправилно бил приел районният съд. Необоснован бил и изводът на районния съд, че „Екопрогрес” е бил задължен субект, който следвало да осигури безопасността на пътя, тъй като изводът бил направен въз основа на изброяване на списък с дейности и функции на „Екопрогрес”. По делото не били събрани никакви доказателства, които да установят задължение на „Екопрогрес” и в частност на неговия директор да поддържа пътната мрежа. Съдът не посочил, на база на какви документи е стигнал до този извод, още повече че разпитаният по делото актосъставител, заявил че е посочил доверителя, като отговорно лице за поддържане на пътната мрежа, на база установени устни обяснения на кмета или на заместник - кмета на Община Хасково, без за това някой да му е представял писмени документи. Предвид липсата на доказателства, които да установяват такива задължения на”Екопрогрес” и в частност на неговия директор, не можело да се приеме, че той следвало да отговаря за отстраняване на нередности по пътя. В тази връзка следвало да се има предвид, че пътното платно било публична общинска собственост, съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС вр. с пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8, ал.3 от ЗП.

Поддържането и ремонта му било задължение на общината на основание чл. 29 и чл.31 от ЗП. В конкретния случай Община Хасково носела отговорност за поддържането на пътя, ремонтирането му, поставянето на пътна маркировка и пътни знаци, вземане на мерки за своевременно отстраняване на препятствия и осигуряване на безопасни условия за движение съгласно чл.3 от ЗДвП, чл.6, ал.1, т.4 от ППЗДвП и чл.31 от Закона за пътищата. На основание параграф 7, ал.1 , т.7 от ЗМСМА мрежите и съоръженията на водоснабдителната и канализационната мрежа, които обслужвали територията на съответната община били нейна собственост. Следователно посочената в АУАН и НП шахта била собственост на Община Хасково. Това се потвърждавало и от чл.19, ал.1, т.4, б.”б” от Закона за водите, съгласно който съответните общини били собственици на уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужвали потребителите на територията на общината.

Предвид това, се твърди че общинските пътища, в това число и всички пречиствателни съоръжения и шахти, представлявали публична общинска собственост, съгласно чл.8, ал.3, вр. с чл.5, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Съгласно пар.1,т.3 от ДП на ЗП пътните съоръжения били и водоотвеждащите устройства, каквото представлявала и въпросната шахта. С оглед на това шахтата, като препятствие по общински път, застрашаващо безопасността на движението по него, пораждала задължение за Община Хасково, която била собственик на пътя, за сигнализиране и отстраняване на препятствието. В този смисъл била и установената практика на Районен съд-Хасково.

По изложените в касационната жалба съображения, се моли за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът – ОД на МВР-Хасково, сектор”Пътна полиция”, редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Хасково счита касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила на решението на въззивният съд.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С Решение №

260009 от 11.08.2020г. постановено по а.н.д. № 431 по описа на Районен съд, гр. Хасково за

2020г., съдът потвърдил Наказателно постановление № 19-1253-001803 от 07.02.2020г. на Началник група към ОД на МВР-Хасково, сектор”Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 167, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП на Р.Л.Л. е наложено административно наказание в размер на 2000 лева.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че липсват съществени нарушения на процедурата по ЗАНН, като изложил съображения, че в НП административното нарушение е описано много подробно, като правилно АНО бил посочил и трите форми на изпълнително деяние по чл.167 от ЗДвП, тъй като всички те били осъществени в конкретния случай. За доказано приел извършването на административно нарушение по чл. 167, ал.1 от ЗДвП. Изложил мотиви, че улиците и булевардите в един град са общински пътища, за чиято безопасност и поддръжка се грижела съответната община. В Община Хасково имало единадесет общински предприятия, които били част от нейната структура, едно от които ОП”Екопрогрес”. С оглед предмета на дейност и функциите на ОП”Екопрогрес”, предвид списъка с дейности на това предприятие, приети от ОБНС –Хасково, включващ и поддръжка на знаковото стопанство и пътната маркировка на територията на община Хасково, както и поддръжката на тротоари и пътна настилка, съдът изградил извод, че именно това е бил субектът, който е следвало да осигури безопасност на пътя и да отстрани своевременно проблема с неизправната шахта, намираща се на пътното платно на бул. ”В.Л.” – дясна лента, в близост до източният портал на „Окръжна болница” , гр.Х.. Това не било сторено от ОП”Екопрогрес”, и по този начин на 22.08.2019г., в гр.Х. се стигнало до ПТП с материални щети. Правилно според въззивния съд АНО е определил административно наказателно отговорното лице - Р.Л.. Същият бил директор на общинското предприятие към 22.08.2019г. и бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93,т.1 от НК. Съдът посочил също, че правилно административното наказание е наложено на основание чл. 178, ал.1,т.7 от ЗДвП, в минималния от закона размер. Изложил и доводи, че случая не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като задължението по чл.167, а.1 от ЗДвП било твърде важно за безопасното движение и неизпълнението му можело да доведе до сериозни последици за живота и здравето на хората.

Настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е неправилно.

Районният съд е достигнал до неправилни изводи относно липсата на съществени процесуални нарушения при провеждане на административно – наказателната процедура.

Описанието на нарушението и на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Между тях съществува взаимна връзка и зависимост и следователно винаги следва да съществува конекситет по такъв начин, че описанието на нарушението следва да съответства точно на нарушените и санкционни правни норми и обратно. В случай че нарушената норма е бланкетна или препращаща задължително следва да се посочат допълнително и другите нарушени правни норми, доколкото техните реквизити са част от описанието на нарушението. Неспазването на този принцип винаги нарушава правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана, тъй като го затруднява да организира адекватно същата.

Административно

– наказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл. 178, ал.1, т.7 от ЗДвП, за осъществено нарушение на чл. 167, ал.1 от ЗДвП.

В АУАН сер. Д, с бл. № 886391, издаден на 19.09.2019г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление № 19-1253-001803 от 07.02.2020г., актосъставителят, респ. административно – наказващия орган са описали деянието по един и същи начин, а именно: че „на 22.08.2019г., в