Решение № 318 от 24.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Б., 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500403 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя Община Б. с адрес: гр. Б., пл. „Г.И.“ № 1, представлявана от кмета М.Б., чрез юрк. Г.С., против Решение № 23/10.01.2026 г., постановено по гр. д. № 3398/2024 г. по описа на Районен съд Б..

В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че районният съд не е обсъдил всички възражения и доводи, изложени от Община Б. в отговора на исковата молба и писмената защита. Сочи се, че едно от основанията, на които общината претендира да е собственик е чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, но никъде в решението си първата инстанция не е обсъдила същото и какво е значението му за изхода на делото. Твърди се, че съдът не е обсъдил и представените като доказателства към исковата молба две молби от ищеца до ответника, а именно молба с вх.№ 94-00-752/13.5.2024 г. и молба с вх.№ 94-00-752- 001/2.10.2024 г., въз основа на които може да се направи извод, че ищецът е бил наясно с това, че спорният имот е общинска собственост.

Сочи като неправилен извода на съда, че е доказано, че единствено ищецът и неговите праводателите са владели процесния имот спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато в периода най-късно от 1991 г. до датата на предявяване на иска. Сочат се още нарушения на чл. 10 ГПК от районния съд, тъй като не са изяснени всички факти, които имат значение за изхода на спора.

Твърди се, че един от основните въпроси по делото, а именно дали 1 процесният имот е идентичен с имот представляващ овощна градина с площ 0.300 дка, находящ се в местност „Ленището-Музей“ е останал нерешен. Сочи се още, че от събраните доказателства пред първоинстанционния съд не се установява владението по отношение на процесния имот, особено за периода след 1991 г., както и намерението на ищеца да държи вещта като своя.

Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран подробен писмен отговор от С. Г. Т., с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи се, че районният съд в цялост е обсъдил дали имотът е държавна собственост на основание Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. С ПМС № 1 от 7.1.1981 г. Правилно е прието, че С. Г. Т. е осъществил давностно владение на процесния имот над 10 години. Твърди се, че нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на която се позовава жалбоподателят, е неприложима, тъй като към момента на влизане в сила на реституционния закон /ЗСПЗЗ/, имот с идентификатор *** по КК и КР на с. П. е част от УПИ II, кв. 20 по регулационния план от 1991 г. на с. П..

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно основание, а основанието е в чл. 19 ЗСПЗЗ. Няма каквито и да било данни общината да е владяла имота или имотът да е общинска собственост на някое от правните основания в ЗОС. Налице са всички предпоставки за придобиване на имота по давност.

Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се разноски.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:

Пред Районен съд Б. е предявен положителен установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, депозиран от ищеца С. Г. Т. против ответника Община Б., с който е направено искане да се признае за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 288 кв. м. по кадастралната карта на с. П., община Б., одобрена със Заповед № РД-18-85 от 26.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията “урбанизирана”, начина на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори ***, *** и ***.

В исковата си молба ищецът сочи, че процесният имот е принадлежал на А.Б., като същият е внесен в ТКЗС. Впоследствие ПК е отказала да възстанови имота на наследниците на А.Б.. Наследниците на последния са се отказали от наследствените си права в полза на ищеца. Сочи се, че ищецът е закупил други два имота, които са съседни на процесния. Сочи, че предприел действия по снабдяване с констативен нотариален акт за имота, но общината го уведомила, че същият е общински и за него има издаден АДС от 1984г. Ищецът твърди, че владее имота от 1991г., преди това е владян от неговите родители, а преди това от неговите баба и дядо. Сочи се, че ищецът е владял имота спокойно и необезпокоявано, други лица не са имали претенции. Имотът е ограден с 2 трайна ограда и телена мрежа, има овощни дръвчета. Поради това сочи, че е придобил имота по давност и претендира да бъде признат за собственик на посоченото оригинерно придобивно основание.

В писмен отговор ответната община сочи, че имотът е общински, като посочва, че е собственик на няколко придобивани основания – чл. 25 ЗСПЗЗ и § 42 ПЗР ЗИДЗОС. Оспорва това имотът да е придобит от ищеца по давност.

Районният съд е уважил иска, приемайки че ищецът е придобил имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е СТЕ, от които се установява следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба ищецът сочи, че е собственик на процесния недвижим имот, придобит от него въз основа на непрекъснато давностно владение продъжило повече от 10 години, считано от 1991г.

Соченото оригинерно придобивно основание е уредено в разпоредбата на чл. 79 ЗС. Разпоредбата разписва възможността правото на собственост върху недвижим имот да се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. Доказването на елементите от фактическия състав на придобивната давност - владеене в продължение на 10 и повече години следва да е пряко и пълно. Необходимо е да се докаже от позоваващия се на давност собственик обективния признак на владението, изразяващо се във фактически действия, които недвусмислено манифестират власт като на собственик върху имота, като с доказването им предвид установената в чл. 69 ЗС законова оборима презумпция се счита за доказано и намерението за своенето му, защото като израз на психическо състояние, намерението е трудно доказуемо. Според чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Придобиване на правото на собственост по давност владението следва да е явно, постоянно, непрекъснато и спокойно.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че владее имота като собствен от 1991г., като същият е ограден и има овощни дръвчета.

В тази насока по делото са ангажирани гласни доказателства.

Свидетелят Л.А. посочва, че семейството на С. си ползвало имотите там.

Имали стара къща, на която стоят само зидовете. С. си го обработва там имота, същият е ограден.

Свидетелят А.К. посочва, че С. си обработва имота. Той има няколко имота там. Има и други имоти. Имотът се обработва от С. и семейството му, садили са царевица, градина е било, има овощни дървета. Сега свидетелят обработва имота, за това му разрешил ищецът.

При тези свидетелски показания съдът намира за недоказано соченото от ищеца придобивно основание. Свидетелите никъде не посочват период и конкретни фактически действия на самия ищеца /а не на неговите родители или други роднини/, които да притежават характеристиките на владение, и 3 които да водят до единствения възможен извод за придобиване на имота по давност. Чрез ангажираните пред районния съд гласни доказателства не се установява конкретно в кой период ищецът е владял имота, дали същия го е обработвал и по какъв конкретно начин. Показанията им са твърде общи и въз основа на тях не могат да се извлекат по категоричен начин елементите на давностното владение.

Освен това намерението за своене се опровергава и от писмените доказателства ангажирани по делото. Самият ищец през 2024г. е депозирал две молби до ответната община, с които е искал процесният имот да му бъде възстановен, респ. да го закупи. След като е искал да го закупи, това съдържа признание на неизгоден факт, а именно че ищецът е смятал имотът за общински. В нито една от тези молби ищецът не е посочил, че смята имота за свой на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Отделно от това по делото е представено писмено споразумение от дата 15.12.2021г., в което наследниците на общия наследодател /А.Б./ са заявили, че се отказват от наследствените си права по отношение на процесния имот в полза на ищеца и неговия брат. Това споразумение е подписано и от самия ищец, в същото е посочено, че имотът има наследствен характер и останалите наследници се отказват от наследствените си права. Посочено е, че имотът остава собственост на ищеца и неговия брат. Соченото и подписано споразумение изключва възможността имотът да е придобит по давност от ищеца към дата 15.12.2021г., с след тази дата до датата на подаване на исковата молба през 2024г. липсва период от 10 години.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че ищецът не е доказал, че е собственик на имота на твърдяното от него придобивно основание – придобивна давност. Поради това и предявеният иск се явява неоснователен.

Като е постановил обратното районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който ще следва да се отмени и вместо това предявеният иск се отхвърли.

С оглед изхода на спора – основателност на въззивната жалба и неоснователност на предявения иск, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати на общината сторените по делото разноски, както за първа, така и за въззивна съдебна инстанция, които са в размер на общо 711,59 евро, включващи възнаграждения за юрисконсулт /по 150 евро за всяка инстанция/, възнаграждение за вещо лице /409,03 евро/ и ДТ за издадено съдебно удостоверение 2,56 евро.

Мотивира така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 23/10.01.2026г., постановено по гр.д. № 3398/2024г. по описа на Районен съд Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на установено по отношение на Община Б., адрес пл. „Г.И.“ № 1, ЕИК ************, представлявана от Кмета М.Б., че С. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „М.К.“ № 1Б, ет. 2, ап. 4 е собственик на основание изтекла придобивна давност за 4 периода 1991г.- 2024г. на Поземлен имот с идентификатор *** /пет седем едно пет девет точка пет нула нула точка едно седем пет/, с площ от 288 /двеста осемдесет и осем/ кв. м. по кадастралната карта на с. П., община Б., одобрена със Заповед № РД-18-85 от 26.11.2021 година на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията “урбанизирана”, начина на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи : имоти с идентификатори ***, *** и ***.

ОСЪЖДА С. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „М.К.“ № 1Б, ет. 2, ап. 4 да заплати на Община Б., представлявана от кмета М.Б., адрес: гр. Б., пл. „Г. И.“ № 1, сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 711,59 евро, представляващи сторени разноски за първа и въззивна съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5