Решение № 509 от 28.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Перник, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20251720101087 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба на В. Р. Т. срещу Ц. М. С.. Молителката твърди, че ответникът е баща на двете деца и неин фактически съжител, който системно упражнявал физическо и психическо насилие спрямо нея. Посочва, че на 06.03.2025 г. отново упражнил акт на домашно насилие спрямо нея, изразил се в силен шамар през лицето и отправяне на заплахи за живота и здравето , които породили основателен страх у нея.

При явяването си в откритото съдебно заседание ответникът оспорва изложените в молбата факти, както и искането за защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението по ЗЗДН като постановено по спорна администрация не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което то не предрешава спорове от друг характер между страните. Целта му е да даде защита на пострадало от насилие лице. С оглед на това и като се държи сметка за житейските трудности при битови конфликти пострадалият да ангажира доказателства, доказателствените изисквания в настоящото производство са занижени спрямо тези в общия процес по ГПК. Допустимо доказателствено средство е и едностранно създадената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, за верността на чието съдържание като баланс молителят носи наказателна отговорност по чл. 290а НК. От значение за това отстъпление от пълното доказване по ГПК е също, че основните мерки по ЗЗДН не навлизат съществено в правната сфера на молителя – това са мерките, изразяващи се в задължение за ответника да се въздържа от домашно насилие, да не контактува с молителя, да не го приближава, да посещава специализирана програми за овладяване на агресията си.

В светлината на изложените общи постановки, съдът намира, че по настоящото дело е 1 събрана еднопосочна доказателствена съвкупност – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, данни за съдимост на ответника, оценка за висок риск от извършване на домашно насилие, информация за предходни прояви на домашно насилие, за които е издавана заповед по реда на ЗЗДН.

От тези доказателства се изяснява, че на 06.03.2025 г., през деня, ответникът се появил на работното място на ищцата и започнал да сипе обиди и закани по неин адрес, като междувременно се похвалил, че е напуснал работа. Впечатление за неадекватността на това поведение изразила и собствената майка на ответника, която работела на същото място. На прибиране от работа ищцата отишла по указания на ответника в кафене близо до общия им по това време дом, за да вземат заедно двете си деца, съответно от градина и училище. При срещата им ответникът я нападнал с обвинения, че закъснява и я ударил със силен шамар през лицето, от който тя залитнала. При опит ищцата да набере телефон 112, ответникът извил ръката, изскубнал телефона, ударил го в земята, след което си го сложил в джоба.

Свидетели на тази сцена станали майка му и сестра му, които стъписани го запитали отново ли иска да отиде в затвора. Ответникът продължил с агресията си, този път вербално, като се опитал със заплахи да накара ищцата да тръгне с него, но тя отказала. По-късно същия ден ищцата заедно с двете си деца потърсила помощ от полицията и била настанена в кризисен център, където се намира и досега.

С оглед на установените актове на насилие от ответника спрямо ищцата, осъществени на 06.03.2025 г., с решението следва да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.

1, 3 и 4 ЗЗДН. Упражненото насилие има характера на домашно (чл. 2 ЗЗДН), тъй като страните са живели във фактическо съпружеско съжителство, от което имат и родени деца.

При съобразяване на оценката за високия риск от повторно извършване на домашно насилие от ответника спрямо ищцата, срокът на мерките по т. 3 и 4 следва да бъде в максимален размер от 18 месеца, считано от постановяване на съдържащата същите мерки заповед за незабавна защита от 21.03.2025 г. (чл. 5, ал. 2 ЗЗДН).

По разноските:

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати: на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН 25 лв. държавна такса за образуване на делото по сметка на Районен съд Перник (чл. 16 от Тарифата към ГПК); на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 600 лв. адвокатско възнаграждение в полза на ищцата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАЛАГА следните мерки за защита на В. Р. Т., ЕГН **********, срещу Ц. М. С., ЕГН **********, за осъществени актове на домашно насилие на 06.03.2025 г.:

• ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Ц. М. С., ЕГН **********, да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение на В. Р. Т., ЕГН **********.

• ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Ц. М. С., ЕГН **********, да приближава В. Р. Т., ЕГН **********, жилището , местоработата и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 150 метра, за срок от осемнадесет месеца считано от 21.03.2025 г.

•

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН на Ц. М. С., ЕГН **********, да 2 осъществява контакт с В. Р. Т., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от осемнадесет месеца считано от 21.03.2025 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН заповед за защита, съдържаща наложените мерки и предупреждението по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, че при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Ц. М. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Перник сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. М. С., ЕГН **********, да заплати на В.

Р. Т., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в седемдневен срок считано от 28.05.2025 г.

Решението и заповедта за защита да се връчат на страните, както и на ОДМВР Перник, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3