Определение № 591 от 09.07.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Перник , 09.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20211700500344 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Глава двадесет и първа „ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК и е образувано по подадена частна жалба ОТ: К. П. К., ЕГН **********, от ***

СРЕЩУ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 261135 от 03.12.2021 г., постановено по гр.дело № 3176/2020 г. по описа на РС Перник, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявените искове и

ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 16.03.2021 г. постановено по същото дело, с което К.К. е осъден да заплати разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото в полза на Г.И. и К.К..

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбите са подадени в законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, счита същите за допустими, поради което и след като обсъди събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят К., счита обжалваното определение № 261135 от 03.12.2021 г., постановено по гр.д. № 3176/2020 г. по описа на ПРС за неправилно и моли същото да бъде отменено и спорът да бъде разгледан по същество. Според жалбоподателя изводът на съда, че искът е недопустим, бил изцяло неправилен.

В жалбата са наведени твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че искът на жалбоподателя на основание чл.346 ГПК е преклудиран. Жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл извън иска, с който е сезиран, като е изложил мотиви по 1 същество на спор, предмет на друго производство. Моли определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждането му по същество. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 276 от ГПК въззиваемите Г. К. /И./ и К.К. – са депозирали отговор чрез адв. Б., в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила / потвърдено изцяло /. Сочи, че исковата молба е предявена след приключване на производството по извършване на делбата пред ПРС, като същото е потвърдено от Окръжен съд – Перник. В отговора се посочва, че макар решението да не е влязло в сила, поради подадената касационна жалба, то същата не би довела до промяна на извода за недопустимост на така предявения иск, тъй като жалбоподателят е пропуснал да реализира свои процесуални права като поиска своевременно спиране на производството по извършване на делба. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Производството по гр.д. № 3176/2020 г. по описа на Районен съд Перник е образувано по искова молба, подадена от К. П. К. от ***, срещу Г. К. /И./ и К.К., с която ищецът иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят както следва Г. К. – сумата от 8 500 лв., а К.К. сумата от 5 000 лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираната сума, представляващи част от извършените от ищеца разноски за подобрения в съсобствените им имоти.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор, в който са оспорили предявения иск на първо място като недопустим, и на следващо като неоснователен и недоказан. Изложени са подробни доводи по същество относно обстоятелството, че ищецът е пропуснал да заяви своите претенции па основание чл.346 ГПК, тъй като искът е предявен след постановяване на решението по извършване на делбата. Относно възражението за неоснователност на иска, ответниците твърдят, че липсва индивидуализация на подобренията, които ищецът твърди, че е извършил, за кой имот, кога и на каква стойност.

С Определение № 261135/03.12.2020 г., постановено по гр.д. № 3176/2020 г. по описа на ПРС, първоинстанционният съд, след преценка на изложенията в исковата молба и отговора по нея, както и приложените доказателства към тях, е приел, че искът е недопустим и е прекратил производството по делото.

В мотивите си ПРС е посочил, че искът за подобренията е предявен след постановяване на решението по извършване на делбата, като тези подобрения са извършени след постановяване на това решение и не са се отразили на оценката на делбените имоти, съответно на стойността на дяловете на съделителите и на сумите за уравняване на дяловете.

В „Производство по сметки” съделителите предявяват искове за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, които имат облигационен характер и представляват осъдителни искове, за предявяването на които законът не изисква специално искова молба, предварително заплащане на държавна такса, но е определил преклузивен срок – първото съдебно заседание след допускането на делбата за предявяването им в делбеното производство. По тези претенции съдът се произнася с решението по извършване на делбата с отделен диспозитив, или отделно решение. Всяка от претенциите по сметки представлява отделен иск и решението по нея може да влезе в сила отделно от останалата част от решението. Всяка от частите на решението – по извършването на делбата, или по сметките може да се обжалва отделно и да бъде постановен различен резултат по двете части на решението.

Производството по извършване на делбата може да продължи, а това по сметки да приключи и обратно. Формира се сила на пресъдено нещо между заявилият на претенцията и този, срещу който е предявена, а не между всички съсобственици. Целта на производството по сметки е да уреди финансовите отношение между съсобствениците по 2 повод на съсобствеността. Тази цел обаче не се отразява на самостоятелността на решението в частта за сметките. Претенцията по сметки може да не е предявена в делбеното производство, а да е предмет на отделно производство. Законът дава такова право, но не задължава съделителите да предявят своите претенции в това производство, тъй като те могат да осъществят своите права и в отделен исков процес, когато не са ги предявили в производството по сметките.

С Решение №108/08.07.2015 по дело №415/2015 на ВКС, ГК, I г.о. – обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 129/ 13.07.2011 г. по гр. д. № 72/ 2010 г. І-во отд, решение № 131/ 10.07.2013 г. по гр. д. № 913/ 2012 г, І-во отд, решение № 159/ 14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/ 2013 г, ІІ-ро ГО, решение № 180/ 25.04.2012 г. по гр. д. № 198/ 2011 г, І-во ГО, решение № 820/ 20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, І-во ГО, решение № 912/ 02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/ 2008 г. ІV-то ГО, решение № 134/ 31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/ 2013 г.) е прието, че в основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване, като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта”, „по-малката от двете суми”, „до размера на обедняването”, „до размера на обогатяването”, „връщане на необходимите и полезни разноски”,) не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда.

Касателно настоящия случай с подадената искова молба ищеца К. П. К. е предявил пред районния съд иск за осъждане на ответницата Г.В. К. да му заплати сумата от 8 500.00 лв. и за осъждане на ответника К. К. К. сумата от 5000.00 лв., че тези суми са общия размер на извършените от него подобрения в съсобствения им недвижим имот през периода от 29.06.2015г. до датата на завеждане на исковата молба. Направените значителни разходи за подобрения е увеличила стойността на имотите, които сега били предмет на делбено дело и ответниците претендирали да получат не само реален дял от тях, но и парична компенсация.

В обстоятелствената част на исковата молба подробно е описано по пера извършените подобрения в два недвижими имота, като се твърди, че за първия са довели до увеличаване на стойността с 12 000.00 лв. а за втория имот в размер на 10 000.00 лв. Посочено е че подобренията са извършените от ищеца като съсобственик, в което качество той бил добросъвестен владелец и имал право да претендира по – високата от двете стойности – себестойността на извършените подобрения или увеличената стойност на имотите.

С оглед изложеното настоящия въззивен състав, че първоинстанционния съд се е произнесъл по нередовна искова молба, за която служебно следва да следи. В обстоятелствената част на исковата молба ищеца е посочил, че е извършил подобренията си в качеството си на съсобственик и добросъвестен владелец, а същевременно, че имотите в които са извършени подобрения са предмет на делото за делба, като ответниците претендирали да получат не само реален дял, но и парична компенсация. Според изложеното от ищеца имотите в който твърди, че са извършени подобрения са съсобствени, и същевременно са предмет на дело за делба, по които се претендира реален дял и парична компенсация, поради което остава неясно, в какво в качество твърди да е извършил 3 подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател), което затруднява съда да даде правилната правна квалификация на иска и да изясни предмета на иска.

На следващо място в исковата молба е посочено, че между страните има висящо дело за делба за имотите в които ищеца твърди че е извършил подобрения и ответниците претендирал да получат не само реален дял от тях, но и парична компенсация. Тъй като ищеца е имал правна възможност да предяви исканията си по сметки в делбеното производство същия следва да посочи в обстоятелствената част как формира претенцията си с оглед лед произнасянето на съда относно определяне на реалния дял на всеки от съделителите – включени ли са при определяне стойността на всеки от дяловете или се претендират отделно извън вече остойностеното. Това посочване е необходимо за определяне на предмета на иска в настоящото производство.

Настоящия съдебен състав констатира и несъответствие между обстоятелствена част и петитума на подадената искова молба, като в петитума не е посочено основанието на което се иска присъждане на претендираните суми

Предвид изложеното районния съд е следвало да даде на ищеца указания за отстраняване констатираните нередовности, да извърши обективна преценка сезиран ли е или не с допустима искова молба и едва след неотстраняване на нередовността в указания срок е следвало да приложи последиците на чл.130 от ГПК. /В този смисъл Определение № 725 / 11.11.2015 г. по дело №3241/2015 на ВКС, ГК, IV г.о./

В случая първоинстанционния съд, се е произнесъл преждевременно, като е прекратил производството по делото, без да отстрани констатираните нередовностите, поради което определението с което е прекратено производството по гр.д. № 3176 / 2020г. по описа на РС Перник, следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Относно жалба срещу Определение от 16.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3176/20 г. ПРС, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения.