Решение № 70 от 10.02.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Враца, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20211420102696 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр.

Враца, ЕИК 106006256, чрез юрисконсулт В.Н., срещу И. А. И., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че за периода от 31.01.2018 г. до 30.06.2020 г. ответникът дължи на ищеца сумата от 514,56 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: **********. Сочи, че въпреки многократно отправяните покани за доброволно заплащане на задължението, такова не е постъпило. Поради забава в плащането се претендира и дължимостта на сумата от 94,25 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 28.02.2018 г. до 04.03.2021 г. Твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в РС – гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 1012/2021 г. и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът И. А. И., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация – Враца“ ЕАД – гр. Враца следните суми: 514,56 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 31.01.2018 г. до 30.06.2020 г. в жилище с адрес: *******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 1

– 10.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 94,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 28.02.2018 г. до 04.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1012/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, депозиран от назначения от съда особен представил на ответника адв. К.К., с който предявените искове се оспорват като недопустими и като неоснователни. На първо място счита, че в случая са предявени осемнадесет главни кумулативно обективно съединени иска, тъй като всяка фактура представлява отделно вземане и е отделна искова претенция, както и осемнадесет акцесорни иска за лихва за забава върху всяка главница. Счита, че в исковата молба не се съдържа индивидуализация на всеки отделен иск, нито са представени доказателства да е платена държавната такса за всеки от тях. Доколкото исковите претенции следва да са съответни на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, счита, че посочените пороци не могат да се отстранят по реда на уточняване на исковите претенции. Затова се иска производството по делото да се прекрати поради недопустимост на исковете.

На следващо място заявява, че исковете са неоснователни по следните съображения:

Претенциите са в противоречие с чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗСч, като ищецът не е представил нито от една от фактурите, на които основава вземанията си. Счита, че липсата на надлежни счетоводни документи не може да се компенсира от счетоводна експертиза, тъй като същата ще следва да се основава именно на фактури за задълженията на ответника, както и експертизата не би могла да установи наличието на облигационна връзка между страните.

Сочи, че за самостоятелния обект неправилно е извършено деловото разпределение за изравнителните периоди, неправилно се твърди, че ответникът е потребявал топлинна енергия, а претендираните суми са на база прогнозни, а не реални данни.

Няма данни ответникът да е подавал до ищеца заявление за продажба на топлинна енергия и между страните не са налице облигационни правоотношения.

Прави възражения за изтекла погасителна давност на задълженията по основните и акцесорните искови претенции за 3 години назад от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Сочи, че не се установява по делото ответникът да притежава правото на собственост върху недвижимия имот, тъй като не е представен нотариален акт.

Твърди, че исковите претенции са изчислени съобразно Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, а с Решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г., ВАС, III отд., е отменил формулата по т.

6.1.1 от Методиката в редакцията й, приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334/06.04.2017 г.

2

Заявява възражение за наличие на неравноправни клаузи в общите условия.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1012/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против ответника, е издадена Заповед № 260571/12.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 514,56 лева – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2018 г. до 30.06.2020 г. за имот на адрес: **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 10.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 94,25 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до 04.03.2021 г., сумата от 25 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса, както и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление и са събрани данни, че лицето не живее на адреса, поради което с Разпореждане № 263738/11.06.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на указанията е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост на жилище и гараж в сграда, построена от ЖСК „Богомил Дренски“ върху държавна земя № 156, том I, дело № 312/1984 г. на нотариус Снежана Кленова, се установява, че на 11.04.1984 г. Д. С. И.а и А. И. И. са признати за собственици на процесния топлоснабден имот апартамент № 28 във вх. Б в сграда, находяща се на адрес: *****

От удостоверение за наследници изх. № 04/04.01.2022 г., издадено от Община Враца, е видно, че А. И. И. е починал на 27.10.2009 г., като негови наследници по закон са неговите деца – С. А.ов И., ответникът И. А. И. и Л. А. И..

Видно от справка за родствени връзки, изготвена по реда на Наредба № 14/2009 г., преди смъртта си А. И. И. е бил разведен, с пореден брак: 1.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е отразено, че към 04.03.2021 г. дължи главница в размер на 514,56 лева за периода от 31.01.2018 г. до 30.06.2020 г. и лихва за забава в размер на 94,25 лева.

От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че при ищцовото дружество се води партида за аб. № 6117 към 3 абонатна станция № 190, за имот – ап. 28, находящ се в ***** вх. Б. За процесния период по партидата е начислена сума за отопление в размер на 514,56 лева. Вещото лице е установило, че абонатите към абонатна станция № 190 са избрали за топлинен счетоводител „Техем Сървисис“ ЕАД, с когото са сключили договор № 100/18.12.2001 г. за извършване на услугата дялово разпределение. За имотите е извършвано прогнозно начисляване на топлинна енергия на база отчетени показания на уредите в имотите на абонатите от предходния отоплителен сезон, а в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е извършвала отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода на абонатите и е изготвяла изравнителни сметки, с които са изравнени действително потребеното през съответния сезон количество топлинна енергия с начисленото прогнозно и фактурирано от ищеца количество. Вещото лице сочи, че топломерът в АС 190 е преминал метрологична проверка в специализирана лаборатория и е издаден протокол, че уредът отговаря на техническите изисквания. Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба. За ап. 28 е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация – общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект 182 куб. м, както и за налична в имота щранг лира без мерителен уред, за който разходът на топлинна енергия е определен на база мощността на отоплителното тяло. Вещото лице е изчислило, че лихвата за забава за периода от 28.02.2018 г. до 04.03.2021 г. е в размер на 94,11 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обосновано и компетентно изготвено, като не намира основания да се съмнява в неговата правилност и пълнота.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че общите условия за влезли в сила; 4. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 5. начинът на извършване на 4 дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 6. количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период.

С оглед събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е частично основателен. На първо място, за основателността на иска се изисква лицето да е собственик на имота или да е носител на ограничено вещно право на ползване върху същия.

С оглед събраните доказателства, се налага изводът, че ответникът И.И. е собственик на 1/6 ид. част от имота. Установи се, че правото на собственост върху имота е придобит по време на брака от родителите на ответника Д. и А. И.и през 1984 г. След прекратяване на техния брак чрез развод, ½ ид. част от същия е собственост на Д. И.а, а останалата ½ ид. част – на А. И., като след неговата смърт през 2009 г. неговите наследници по закон С. А.ов И., ответникът И. А. И. и Л. А. И. са придобили в равни части собствената му ½ ид. част, а именно по 1/6 ид. част за всеки от тях.