Решение № 1149 от 22.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.ева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501502 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, против Решение № 1852 от 22.08.2022 г. по гр.д. 3325/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на К. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ 16, ет.2, офис 210 сумата от 585.07 лева /петстотин осемдесет и пет лева и седем стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 69.78 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г., 488 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 123.30 лева /сто двадесет и три лева и тридесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2020г. до 26.05.2022г. и 400 лв. – за направените по делото съдебни разноски, и с което решение ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 100 лв. – дължими държавни такси и 140 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

1

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР - 2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. Излагат се твърдения, че отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен - не урежда такъв коефициент, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент бил равен на 1. Твърди, че ищецът не е полагал труд извън редовното работно време, въпреки че ясно посочва в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график.

Поради това, че липсвало нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън рамките на установеното работно време, исковете били изцяло неоснователни.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско 2 възнаграждение в минимален размер. В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба подаден от въззиваемия, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подборни доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Изложени са доводи, в подкрепа на разбирането, че нощния труд следва да бъде допълнително възнаграден и съобразно становището възприето в Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод исковата молба на К. И. Д., против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР- София.

Твърди се, че ищецът като “водач на специализиран автомобил I ст., той и пожарникар“ е полагал труд през процесния период. Положил е 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 640.08 часа дневен труд. Преизчислението се допуска до действащите за периода подзаконови нормативни актове. Преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 82 часа, който е трябвало да се заплати от ответника. Доколкото всеки извънреден час трябва да бъде компенсиран с по 6 лева, възнаграждението за целия период възлиза на 700 лева.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор , като намира иска за неоснователен. Положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. НСОРЗ, на която се позовава ищецът, се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато ищецът е държавен служител и неговото положение е уредено в ЗМВР. Да се прилага НСОРЗ значи с подзаконов акт да бъде дерогирано действието на чл.187, ал.3 ЗМВР, регламентиращ условията за полагане на нощен труд за служителите на ГД“ПБЗН“. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з 36/07.01.2020г. Тези нормативни актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд, поради което не е налице празнота в закона. Нормалната продължителност на дневното работно време за служителите в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време по чл.187, ал.1 ЗМВР към нормалната продължителност на нощния труд по чл.187, ал.3 ЗМВР е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1. Нощният труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 3

0.25 лева на час. Това нормативно разрешение се потвърждава и от решението на СЕС от 24.02.2022г. Уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна, включително след изменението на закона през 2020г. и няма основание да се предвиди превръщане на нощния труд в дневен, тъй като часовете дневен и нощен труд са с еднаква продължителност. Ето защо не намира приложение НСОРЗ. Полагането на нощен труд, който е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и не се преобразува в дневен. За да има извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. В случая няма извънреден труд, тъй като служителят е работил 8 часа по график на дежурство, поради което няма допълнителни часове за заплащане.

Предявен иск с правна квалификация чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР , които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР ). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98d53a83-9b2c-471e-b0c5-8d8af7568274