Определение № 293 от 10.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Пазарджик, 10.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900083 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, чрез старши юрисконсулт Н. Г., против Ж. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ **, за присъждане на сумата от 400 000 лева – главници, изплатени от ищеца като обезщетение за причинените на Д. Д. Г. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.11.2015 г. в гр. С. по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач Ж. И. Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.). На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК сочи банкова сметка в Ю. Б. АД с IBAN *******.

С исковата молба ищецът е направил доказателствени искания за приемане на представени писмени доказателства, за изискване на основание чл. 186 от ГПК на НОХД № ***** г. на СРС, гр. д. № ***** г. на СГС, ГО, *** състав, ведно с в. гр. д. № ***** г. на САС. С допълнителна молба вх. № 6581/09.07.2024 г. се представя за приемане 2 бр. удостоверения, издадени от ЧСИ М. К. по образуваните изпълнителни дела № ******* г. и № **** г., удостоверяващи, че са погасени паричните задължения (без посочване на техните размери) към пострадалата Д. Г. от процесното ПТП, настъпило по вина на ответника.

Няма постъпил отговор на исковата молба от ответника, въпреки редовното връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на 30.06.2024 г. от пълнолетно лице на адреса – баща на ответника, на основание чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, с което двойната размяна на книжа е 1 преустановена.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за изплатена главница от общо 400 000 лева (80 000 лева + 320 000 лева) на пострадало лице като застрахователно обезщетение вследствие на ПТП, настъпило по вина на застрахования ответник, управлявал МПС без свидетелство за управление.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Относно посочената от ищеца правна квалификация на предявения иск, същата не обвързва съда, доколкото съдът е длъжен служебно да определи надлежната правна квалификация въз основа на заявените фактически твърдения и петитум – чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно § 22 ПЗР от КЗ 2016 г. за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част IV от КЗ (отм.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Част IV от КЗ (отм.) урежда общите въпроси на застрахователния договор, имуществено застраховане, застраховане на гражданска отговорност, застраховки "Живот" и "Злополука" и приложимото право към застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Специалните разпоредби, уреждащи задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, включително регресното право на застрахователя по тази застраховка срещу застрахования, са предвидени в част V от КЗ (отм.), която не е посочена в § 22 ПЗР от КЗ. Поради това преценката за приложимото право следва да се извърши съобразно спецификата на регресното право.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 о т КЗ (отм.) и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, то не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в КЗ (отм.) и сега действащия КЗ основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към 2 застрахования /делинквент/. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.) и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 от КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за управление и др./ именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и съответните специални разпоредби в КЗ, относими към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Наличието на предвидените в чл. 274 КЗ (отм.) и чл. 500 от КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. На това основание, съдът приема, че регресното право на застрахователя – ищец по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо виновния водач /ответника/ се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Доколкото рискът е настъпил на 29.11.2015 г., по време на действие на отменен ия КЗ (2006 г.), именно той е законът в широк смисъл на понятието, на основата на който следва да се разгледа настоящия иск – в този смисъл константна съдебна практика Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о. и Решение № 192 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 768/2010 г., II т. о.

По доказателствата:

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени с исковата молба писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Основателно е искането за изискване на цитираните дела по наказателното и гражданското производство.

3

В откритото съдебно заседание съдът служебно ще прецени необходимостта от назначаване на съдебносчетоводна експертиза, която да установи конкретните плащания с оглед евентуалното приложение на чл. 162 от ГПК, доколкото предвид липсата на отговор от ответника в процеса и евентуалното осъществяване на останалите предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, респ. искане от ищеца, в процеса би могло да възникне хипотеза за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ иск от „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, чрез старши юрисконсулт Н. Г., против Ж. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ **, на основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск о т З К „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, чрез старши юрисконсулт Н. Г., против Ж. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул.

„Б.“ **, за присъждане на сумата в размер на 400 000 лева – главници (80 000 лв. и 320 000 лв.), изплатени от ищеца като обезщетение за причинените на Д.

Д. Г. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.11.2015 г. в гр. С. по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач Ж. И. Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

Твърди се, че на 29 .11.2015 г. около 03.30 ч. в гр. С., кв. К., л. а. О. Ф. рег.

№ ****, управляван от ответника Г., без да притежава свидетелство за управление, се движи по ул. Р. с посока на движение от ул. Ч. към Горското стопанство – К., като самокатастрофира в крайпътно дърво отдясно на пътя.

След инцидента напуска автомобила и мястото на произшествието, не уведомява и не изчаква контролните органи. В резултат на ПТП пътникът на 4 дясната предна седалка в автомобила Д. Д. Г. получава тежки телесни повреди по тялото и главата – подробно описани. Било е образувано НОХД № ***** г. на СРС, приключило със споразумение по чл. 384, ал. 1 вр. чл. 381 и сл. от НПК, одобрено на 02.11.2016 г. Сочи се, че съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 ГПК същата е задължителна за гражданския съд. Отговорността на водача Г. към датата на ПТП е била застрахована към ищцовото дружество. Пострадалата Г. предявила иск за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди, по който било образувано гр. д. № ***** г. на СГС, ГО, *** състав. С решение от 19.02.2018 г. ЗК „Лев инс“ е била осъдена да заплати на Д. Г. сумата от 400 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. При обжалване на първоинстанционното решение за разликата над 80 000 лева същото е потвърдено от САС с решение от 01.09.2020 г. Съдебното производство е протекло при участието на трето лице – помагач Ж. И. Г. на страната на застрахователното дружество, респ. навежда се довод, че съгласно чл. 223, ал.

2 от ГПК между настоящите страни по делото е налице обвързващата сила на мотивите по постановеното решение.

Въз основа на изпълнителен лист от 23.06.2020 г., издаден от СГС по гр. д. № ***** г. е образувано изпълнително дело № ******* г. на ЧСИ М. К., като след получена Покана за доброволно изпълнение длъжникът-ищец е заплатил общо сумата от 126 436.55 лева на 13.07.2020 г., от които 80 000 лева – главница и законна лихва от 29.11.2015 г. до 13.07.2020 г. – съдебни разноски и разноски към ЧСИ.

Въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2020 г., издаден от САС по в. гр. д. № ***** г. е образувано изпълнително дело № **** г. на ЧСИ М. К., като след получена Покана за доброволно изпълнение длъжникът-ищец е заплатил общо сумата от 508 409.96 лева на 12.11.2020 г., от които 320 000 лева – главница и законна лихва от 29.11.2015 г. до 12.11.2020 г. – съдебни разноски и разноски към ЧСИ.

Аргументира се, че с изплащане на обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“, ищецът е встъпил в правата на пострадалия и придобил регресни права срещу виновния водач, управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност Ж. И. Г., на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, до размер на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лева – главници за причинените на Д. Г. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.11.2015 г. в гр. С.. Моли за уважаване на иска, ведно със 5 законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответни кът не е подал отговор на исковата молба, при което двойната размяна на книжа е преустановена.

Предвид липсата на отговор на исковата молба, на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и 4 от ГПК съдът счита, че не са налице безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.