Определение № 19510 от 17.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19510 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505817 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу определение № 3888 от 28.01.2026 г., постановено по гр. д. № 20241110176424/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 70 състав, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД „Алианц България“ АД за изменение на Решение № 19237 от 24.10.2025 г., поправено с Решение №12931/30.06.2026г., в частта за разноските.

Първоинстанционният съд е приел, че подадената молба е процесуално допустима, но неоснователна. Посочил е, че с решението по делото е уважил направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и е намалил същото от 2676 лв. на 1800 лв., като съображенията за това са подробно изложени в мотивите на решението. Според съда производството по чл. 248 ГПК не може да служи за повторна преценка на вече формирани правни изводи относно прекомерността на разноските, когато не се твърдят грешки при изчисляването им или технически пропуски. По отношение на искането за намаляване на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. на 99 лв. съдът е приел, че този вид разноски се определят от съда с оглед крайния резултат по делото и не подлежат на определяне по съразмерност.

Допълнително е посочил, че исканият размер е значително по-нисък от определения и не съответства на установената съдебна практика. Поради това е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба ЗАД „Алианц България“ АД поддържа, че определението е неправилно.

Излага доводи, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е било заявено бланкетно и без конкретна обосновка, поради което не е съществувало основание за намаляване на претендираните разноски. Поддържа, че при преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъдат отчетени фактическата и правната сложност 1 на спора, извършените от процесуалния представител процесуални действия и постигнатият резултат по делото. Посочва, че процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба, представил е писмени доказателства и доказателствени искания, участвал е в две открити съдебни заседания и в резултат исковете са уважени в по-голямата си част.

Навеждат се съображения, че заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на минималния размер по НВАР, поради което намаляването му до 1800 лв. е необосновано.

Жалбоподателят поддържа още, че разноските представляват действително претърпени разходи за защита и при наличието на доказателства за извършването им следва да бъдат възстановени в пълния им размер. Излагат се и възражения срещу извода на районния съд, че юрисконсултското възнаграждение не се присъжда по съразмерност. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не изключва приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което определеното в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено съобразно отхвърлената част от исковете. Поддържа се, че присъждането на пълния размер от 300 лв. води до необосновано увеличаване на дължимите разноски. С оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което в полза на ищеца да бъдат присъдени още 593 лв. адвокатско възнаграждение над вече присъденото с решението, а в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 99 лв. вместо 300 лв.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи и приложеното гражданско дело, намира следното:

От данните по делото се установява, че с Решение № 19237/24.10.2025 г., поправено с Решение №12931/30.06.2026г., постановено по гр. д. № 20241110176424/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 70 състав, са разгледани предявени от ЗАД „Алианц България“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 20 261,70 лв. и чл. 86 ЗЗД за сумата 1143лв.

С посоченото решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл. 411 КЗ до размер на 13 537,30 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 20 261,70 лв. Уважен е и предявеният иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 758,56 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 13 537,30 лв. за периода от 25.07.2024 г. до 19.12.2024 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1143лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

При произнасянето си по въпроса за разноските съдът е приел, че с оглед частичната основателност на исковете страните имат право на разноски съразмерно на уважената и съответно отхвърлената част от претенциите. Обсъдил е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като е констатирал, че същото е в размер на 2676 лв. Съобразявайки фактическата и правната сложност на спора, обстоятелството, че производството е протекло в две съдебни заседания и по делото не са събирани многобройни и сложни доказателства, съдът е намерил възражението за частично основателно и е редуцирал размера на подлежащото на 2 присъждане адвокатско възнаграждение до 1800 лв. Приел е, че ищецът е сторил разноски в общ размер на 2996,19 лв., от които по съразмерност следва да му бъдат присъдени 2001,11 лв. По отношение на ответника е приел, че същият има право на юрисконсултско възнаграждение, което е определил в размер на 300 лв.

В диспозитива на решението съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата 13 537,30 лв. по иска с правно основание чл. 411 КЗ, ведно със законната лихва от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 758,56 лв. по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода от 25.07.2024 г. до 19.12.2024 г., като е отхвърлил исковете за разликите над уважените размери до пълните предявени суми. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил в полза на ищеца сумата 2001,11 лв. разноски по съразмерност. След провеждане на производство по чл.247 ГПК е постановил осъждане на ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След постановяване на решението ищецът е подал молба по чл. 248 ГПК с вх. № 381914/20.11.2025 г., с която е поискал изменението му в частта за разноските, като му бъдат присъдени общо 2594 лв. адвокатско възнаграждение и присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение бъде намалено от 300 лв. на 99 лв. Ответникът е изразил становище за неоснователност на искането. С Определение № 3888 от 28.01.2026 г. районният съд е оставил молбата без уважение. Срещу това определение е подадена въззивна частна жалба с вх. № 90363/23.03.2026 г. от ЗАД „Алианц България“ АД, по която е образувано настоящото въззивно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена в рамките на установения от закона срок за обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Изводът на първоинстанционния съд, че в производството по чл. 248 ГПК не може да бъде извършена повторна преценка относно размера на присъдените разноски, освен при допусната техническа или аритметична грешка, не съответства на предмета на това производство. Разпоредбата на чл. 248 ГПК урежда процесуалния ред за допълване или изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските, включително когато се поддържа неправилно приложение на правилата за тяхното определяне и разпределяне между страните. Поради това направените от ищеца възражения относно редуцирането на заплатеното адвокатско възнаграждение и относно начина на присъждане на юрисконсултското възнаграждение на ответника подлежат на разглеждане по същество.

При преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени действителната фактическа и правна сложност на спора, материалният интерес, характерът и обемът на извършените от процесуалния представител действия, събраните доказателства и развитието на производството. С решението от 25.01.2024 г. по дело C3 438/22 Съдът на Европейския съюз е приел, че национална правна уредба, която придава задължителен характер на определените от съсловна организация минимални размери на адвокатските възнаграждения и не допуска съдът да присъди по-нисък размер, следва да бъде оставена без приложение. Поради това размерите по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа не обвързват съда като задължителна долна граница и не могат сами по себе си да бъдат приемани за действителна пазарна цена на адвокатската услуга. Те могат да бъдат съобразени като ориентир при индивидуалната преценка на конкретното дело наред с останалите относими обстоятелства.

В настоящия случай спорът е с определен материален интерес, като разрешаването му е наложило изясняване на механизма на пътнотранспортното произшествие и приноса на двамата водачи за настъпването му, събиране и обсъждане на гласни доказателства и заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Производството е приключило в две открити съдебни заседания, а процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба, представил е писмени доказателства и доказателствени искания и е участвал в проведените съдебни заседания. Съобразени в съвкупност, тези обстоятелства не обосновават определяне на възнаграждение нито под, нито над ориентировъчния размер, съответстващ на минималния размер по приложимата редакция на Наредбата, който в случая възлиза на 2326,42 лв. без ДДС. От извършената служебна справка се установява, че Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници“ е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, поради което следва да бъде отчетен и дължимият ДДС. Така размерът на възнаграждението с включен ДДС възлиза на 2791,71 лв. Претендираното и доказано като заплатено адвокатско възнаграждение от 2676 лв. с ДДС е под този размер, поради което не е прекомерно и не е налице основание за редуцирането му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Следователно при определяне на разноските на ЗАД Алианц България АД адвокатското възнаграждение следва да бъде отчетено в действително заплатения размер от 2676 лв. Като се прибавят останалите доказани разноски в размер на 1196,19 лв., общият размер на направените от ищеца разноски възлиза на 3872,19 лв. Съразмерно на уважената част от предявените искове на ЗАД Алианц България АД се дължат разноски в размер на 2586,17 лв.

Тъй като с първоинстанционното решение са присъдени 2001,11 лв., на ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата 585,06 лв.

Основателно е и оплакването относно присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК урежда определянето на възнаграждението за защита от юрисконсулт, но не изключва приложението на общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК относно отговорността на ищеца за разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. При частично уважаване на предявените искове определеният размер на юрисконсултското възнаграждение също следва да се определи съразмерно съобразно изхода на спора. При определено от районния съд юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. и съобразно отхвърлената част от предявените искове, на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД се дължи сумата 99,63 лв. Ето защо присъденото в негова 4 полза юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено от 300 лв. на 99,63 лв.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в съответната част, а Решение № 19237 от 24.10.2025 г., поправено с Решение № 12931 от 30.06.2026 г., да бъде изменено в частта за разноските.