Определение № 2185 от 25.08.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1978/2025
- Вид
- Определение № 2185
- Подписан
- 25.08.2025
- В сила
- 25.08.2025
- Състав
- Иво Дачев, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2185 гр. София, 25.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Петя Алексиева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501978 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност между СГС и СОС, повдигнат с определение № 903 от 16.07.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 576/2025 г. по описа на Софийския окръжен съд, IV-ти въззивен граждански състав, за определяне на местно компетентния съд, който да разгледа и се произнесе по иска, предмет на делото.
Предвид обстоятелството, че Апелативен съд - София е по-горен съд на СОС, който последен е отказал да разгледа делото и на основание чл.122, изр.2 ГПК, САС е компетентен да разреши повдигнатия спор за подсъдност.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена искова молба от Е. Д. М. срещу СГС, за заплащане на обезщетение в размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди чрез нарушаване на правото на ЕС, нарушаване на право на свобода и сигурност и съдебен контрол на правото на свобода и сигурност , чл.6, чл.47 ХОПЕС, чл.2, чл.9, ал.5 МТПП на ООН. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че СГС незаконно е изменил предмета на делото и се произнесъл по непредявени обвинения. По този начин бил незаконно в затвора чрез осъждане по непредявени обвинения.
Поддържа, че СГС го лишил от правосъдие и възможност да защити правата си. Позовава се на отказ от правосъдие, злоупотреба с власт, ползване на правосъдието за различни от законните цели. Посочени са конкретни текстове от ХОПЕС, ЕКЗПЧОС, които ищецът счита, че са нарушени и по този начин е нарушено правото на ЕС. В резултат от преживения тормоз се нарушило здравето му.
След дадени на ищеца указания във връзка с редовността на исковата молба, с разпореждане № 151732 от 21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 45104/2024 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено.
Във връзка с депозирана частна жалба пред СГС е образувано гр. д.
№ 14656/2024 г. по описа на СГС, ГО, II Г състав.
С определение № 9304 от 14.05.2025 г., постановено по горепосоченото дело, на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ, производството по делото е прекратено и частна жалба с вх. № 123738 от 12.11.2024 г. от Е. Д. М. е изпратена по подсъдност на Софийски окръжен съд. Решаващият съд е 1 приел, че след като СГС е ответник по предявения иск, последният не може да разгледа частната жалба доколкото с оглед тълкуването на разпоредбата на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС не е независим и безпристрастен съд. Приел е, че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и делото следва да се изпрати на най-близкия компетентен съд – Софийски окръжен съд.
С определение № 903 от 16.07.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 576/2025 г. на Софийския окръжен съд, IV-ти въззивен граждански състав, е повдигнат спор за подсъдност между Софийски окръжен съд и Софийски градски съд за това кой е компетентен да разгледа частна жалба срещу определение на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по предявения от Е. Д. М. иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД - за осъждане на Софийския градски съд да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 24 000 лв. Софийски окръжен съд е приел, че ищецът не е предявил иск/искове по реда на ЗОДОВ, а такива които попадат в приложното поле на ЗЗД. Приел е, че ищецът претендира обезщетение по общия исков ред и производството не е по специалния ред на ЗОДОВ, по който СГС не е надлежен ответник. Счел е, че процесуалната норма на чл.7, ал.2 ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебните производства за обезщетение по ЗОДОВ и недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други граждански дела с различен предмет, каквото е настоящото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Спорният предмет на делото се определя въз основа на заявените от ищеца фактически твърдения и искането към съда. Чрез тях се определя търсената от ищеца защита на нарушено субективно право, на което поддържа, че е носител.
В разглеждания случай ищецът многократно се позовава в обстоятелствената част на исковата молба на нарушаване на правото на ЕС от ответника, довело до претърпени от него неимуществени вреди, обезщетение за които претендира по делото. В обстоятелствената част на исковата молба са посочени конкретните норми на правото на ЕС, които страната счита, че са нарушени от ответника и от които търпи неимуществени вреди. Макар спорното право да не е точно и ясно индивидуализирано от ищеца, при заявените фактически твърдения и искане към съда, се налага изводът, че ищецът се стреми да ангажира отговорността на ответника по реда на чл.2в ЗОДОВ, а не по общия деликтен състав на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Дали искът е насочен към надлежен ответник или не няма значение за правната квалификация на правата, претендирани от ищеца.
В нормата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ (Нов - ДВ, бр. 94/2019 г.) е предвидено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.
Това законодателно разрешение е предвидено, за да приведат правилата за разглеждане на делата по деликтните състави в ЗОДОВ в съответствие с чл.6, § 1 КЗПЧОС, който установява правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
По въпроса за приложимостта на нормата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ във въззивното производство е формирана противоречива съдебна практика.
Настоящият съдебен състав възприема разрешенията, дадени с определение № 1160 от 17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1319/2023 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С него е прието, че в изясняване на действителния разум и съдържание на чл.7, ал.2 ЗОДОВ значение имат решенията по чл.6, § 1 КЗПЧОС на Европейския съд по правата на човека 2
(ЕСПЧ), а и решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) по чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото искът по чл.4, § 3 ДЕС/по чл. 2в ЗОДОДОВ, се разглежда също по особените (облекчени) правила в Специалния закон. Тълкуването в смисъла, произтичащ от правото по чл.6, § 1 КЗПЧОС и по чл.47 ХОПЕС на справедлив и ефективен процес, налага да приеме, че чл.7, ал.2 ЗОДОВ се прилага съответно и в производството по частна жалба срещу разпореждането за връщане на искова молба по чл.2в ЗОДОВ, когато въззивният съд, комуто общите правила в ГПК възлагат разглеждането на частната жалба по инстанционна проверка за редовността на исковата молба по чл. 4, § 3 ДЕС, а когато въззивният съд е ответник по иска по чл. 2в ЗОДОВ, той е длъжен да изпрати делото на найблизкия функционално компетентен апелативен (окръжен) съд.
Следва да се отбележи също така, че ако се възприеме противното и делото се изпрати за разглеждане от функционално компетентния СГС, който е ответник по предявения иск, това би довело до постановяване на множество отводи по реда на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, тъй като би се стигнало до съвместяване на качеството решаващ съд и страна. Това от своя страна би довело до съществено забавяне разглеждане на делото, каквато не е целта на нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че компетентен да разгледа частна жалба вх. № 367675/14.11.2024 г. е СОС.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
К О М П Е Т Е Н Т Е Н да разгледа частна жалба с вх. № 367675/14.11.2024 г. срещу разпореждане № 151732/21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 45104/2024 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, е СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
ИЗПРАЩА делото на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3