Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 440 от 24.11.2025, Районен съд - Гоце Делчев

Съд
Районен съд - Гоце Делчев
Дело
Гражданско дело 632/2025
Вид
Решение № 440
Подписан
24.11.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 и сл. · Закон за електронните съобщения
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.78 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.26, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 318 и сл. · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Гоце Делчев, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20251220100632 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от „Е. Ф. К. Б.“ ЕООД, гр.С. против М.М. К. Г. от гр. Г. Д., област Бл. Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на ****лв., представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от ****г., сключен между ответника и „Б. Т. К.” ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури: Фактура № **********/15.06.2022 г., Фактура № *************/15.07.2022 г. и Фактура № *******/15.08.2022 г., както и сумата в размер на **** лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа на същата до ****** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Във връзка с направено от ищеца оттегляне на иска, с определение рег. № 654/11.08.2025 г. производството по делото е прекратено в частта, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на М. – М. К. Г., от гр.Г. Д., обл.Бл., че дължи на „Е. Ф. К. Б.“ АД, гр.С. сумата в размер на *** лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура № 1

**********/15.06.2022 г., фактура № ***********15.07.2022 г. и фактура № ************/15.08.2022 г., считано от датата на падежа до 15.11.2024 г.

Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Правното основание на иска е по чл.124, ал.1 от ГПК, чл. 318 и сл. от ТЗ във вр. с чл. 228 и сл. от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба в определения от закона срок, с които се изразява становище за допустимост на иска. Заявява, че е заплатила задължението, предмет на делото, за което представя доказателство. Моли да не й се присъждат разноски по делото, предвид доброволното изплащане на дълга преди датата на първото съдебно заседание. Счита също, че доколкото в исковата молба липсва искане за присъждане на разноски, следва да счете, че такива не се претендират.

В постъпило от страна на ответника становище, подадено преди първото съдебно заседание, се заявява, че поддържат депозирания отговор. Молят да се постанови решение при признание на иска и да не се присъждат разноски в тежест на ответницата, предвид направеното признание на иска, както и предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страна на ищеца.

Правното основание на възраженията на ответника е по 78, ал.2 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява следното във фактическо отношение:

Твърди се от ищеца, че „Б. т.м. ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на Република България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите абонати. На ********* г. между „БТК” ЕАД и М. К. Г. е сключен договор за електронни съобщителни услуги за интернет услуга с абонаментен план „********”, за мобилен номер ******** за срок от 24 месеца. За предоставените и ползвани от ответника услуги са издадени фактура №**********/15.06.2022 г. за отчетен период от 15.05.2022 г. до 14.06.2022 г. на стойност 17.99 лв. с ДДС, фактура №**********/15.07.2022 г. за отчетен период от 15.06.2022 г. до 14.07.2022 г., на стойност ***** лв. с ДДС, фактура №*********/15.08.2022 г. за отчетен период от 15.07.2022 г. до 14.08.2022 г., на стойност ******** лв. с ДДС. С договор за цесия от 2

31.05.2021 г. вземанията по договора за електронни съобщителни услуги били прехвърлени от „Б.“ ЕАД на „И. ф.“ ООД. От своя страна „И. ф.“ ООД прехвърлил същите вземания на ищцовото дружество с договор за цесия от 03.08.2023 г.. Ответника бил уведомен и за двете цесии, но не заплатила сумите по издадените фактури, поради което от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 1528/2024 г. по описа на РС Г. Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжника депозирала възражение срещу заповедта, е предявен и настоящият иск.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба в определения от закона срок, с които се изразява становище за допустимост на иска. Заявява, че е заплатила задължението, предмет на делото, за което представя доказателство. В становище, постъпило на 04.11.2025 г. моли за постановяване на решение при признание на иска.

В становище, постъпило по делото на 29.10.2025 г. ищцовото дружество заявява, че действително ответника е заплатила по банковата им сметка сума в размер на ****** лева.

Предвид направеното признание на иска от страна на ответника, съдът намира, че към момента на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към момента на депозиране на исковата молба за установяване съществуването на вземането по заповедното производство са съществували претендираните вземания на ищцовото дружество към ответника.

Същевременно, доколкото ответника е извършила плащане на претендираните суми след завеждане на исковата молба, предявеният иск за заплащане на главница в размер на 53.97 лева следва да се отхвърли, но поради заплащане на сумата в хода на производството

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, в зависимост от резултата по спора, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Направено е от ответника искане да не й се присъждат разноски, тъй 3 като е заплатила претендираните суми до датата на първото съдебно заседание. От друга страна сочи, че в исковата молба липсва искане за присъждане на разноски.

Искането за освобождаване от разноски е неоснователно. От една страна с неплащането на задължения ответника е станала причина за завеждане на заповедното производство. От друга страна след като й е връчена заповед за изпълнение на парично задължение № 54/20.01.2025 г., е подала възражение срещу нея, с което е станала причина и за завеждане на исковото производство за установяване дължимостта на вземанията, предявени със заповедното производство. Макар ответника да признава иска и да е извършила плащане на претендираните суми, не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на искането да не се присъждат разноски ответника да не е дал повод за завеждане на иска.

Настоящия иск следва да се отхвърли, но не поради неговата неоснователност към момента на завеждането му, а поради заплащане на претендираните суми от страна на ответника в хода на производството.

Предвид изложеното на осн чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника следва да понесе в тежест сторените от ищеца разноски по заповедното производство в размер на ***лева за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на ****** лева или общо в размер на ***** лева.

Направените от ищеца по настоящото дело съдебни и деловодни разноски в размер на общо *** лева, от които за заплащане на държавна такса за образуване на делото **лева и за адвокатско възнаграждение в размер на *****лева, определено на основание чл.78 във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да бъдат възложени на ответника, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника, че след като в исковата молба липсва искане за присъждане на разноски, такива не се дължат. В исковата молба се сочи прилагане на списък с разноски. Такъв е приложен и в него се прави искане за присъждане на разноски, като са посочени, както разноските в заповедното производство, така и тези по исковото производство.

Искане за присъждане на разноски е направено и в становището, постъпило преди първото съдебно заседание. Поради това съдът намира, че разноски на 4 ищеца се дължат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Повдигнато е от ответника и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовата страна.

Съдът намира и това възражение за неоснователно. Възнаграждението е в минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и под максималния размер, предвиден в чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар производството да не се отличава с фактическа и правна сложност, размерът му не е прекомерен, предвид извършената от адвоката работа.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен иска на „Е. Ф. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, гр.С. да се признае за установено, че М. – М.К. Г., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. му дължи сумата в размер на ***** лева (**********), представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от ***** г., сключен между ответника и „Б. Т. К.” ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури: Фактура № **********/15.06.2022 г., Фактура № *********/15.07.2022 г. и Фактура № **********/15.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, поради извършено плащане в хода на производството.

Осъжда М. – М. К. Г., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да заплати на „Е. Ф. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, сумата от ******** (**********) лева, представляваща разноски по заповедното производство и сумата от ******** ***********) лева, представляваща разноски по настоящото производство.

Решението на съда подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването и за двете страни.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 5

6