Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 494 от 27.08.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 554/2024
Вид
Определение № 494
Подписан
27.08.2024
В сила
27.08.2024
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Асен Валериев Велев, Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. Пазарджик, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Г. Петров

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500554 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е разпореждане от 24.06.2024 г. по изп.д. 501/2014 г. по описа на ЧСИ Тарльовски, за връщане на частна жалба с вх. № 6747/14.06.2024 г.

Жалбоподателят „Калм Фунги“ ЕООД , чрез процесуалния си представител адв.К. излага оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането.

Поведението на ЧСИ Тарльовски било несъвместимо с дължимото поведение на частен съдебен изпълнител, съобразно предписаните норми на ГПК. ЧСИ Тарльовски извършвал действия, целта на които била да не се даде възможност съда да извърши преценка на законосъобразността на действията му, по повод на издаденото от него постановление № 243/24.01.2024 г. за възлагане на недвижим имот. Връщал всяка жалба срещу действията му по това изпълнително производство. Това поведение било и пряко последствие от грубото погазване на правилата за отвод.

С разпореждането от 24.06.2024 г. ЧСИ Тарльовски върнал предявената частна жалба против разпореждането от 18.04.2024 г., с което връща жалба с вх. № 6747/14.06.2024 г. срещу Постановление № 243/24.01.2024 г. за възлагане на недвижим.

Видно от мотивите на обжалваното разпореждане ЧСИ приел, че не било изпълнено в срок разпореждането му от 14.06.2024 г. с№ 1947, с което е оставена предявената частна жалба без движение. Приел е, че съобщението за оставяне без движение на частната жалба е връчено на същата дата 14.06.2024 г. и съответно срока за отстраняване на допуснатите нередовности е изтекъл на 21.06.2024 г. - ден петък, като на първия работен ден -24.06.2024 г. издал обжабваното разпореждане за връщане на частната жалба.

Съобщението от 14.06.2024 г. под № 6525 не било връчено по надлежния 1 ред. Не бил приложен правилно текста на чл. 50, ал.2 от ГПК. Не било установено по надлежния ред, че дружеството е напуснало адреса си.

В хода на съдебното изпълнение били приложими общите норми за връчване на съобщения - гл. VI, раздел I Съобщения. Съобразно разпоредбата на чл. 42 от ГПК съобщенията се връчват от връчител, който е служител на съда. Тълкуването на тази норма изисква частния съдебен изпълнител по висящо принудително изпълнение да ползва връчител за връчване на съдебните съобщения. В кантората на ЧСИ Тарльовски имало назначен такъв служител - връчител на съдебните книжа. Вярно е, че разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ предвижда възможността ЧСИ да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. При тълкуването и следва, че ЧСИ може и да не възложи такива действия на свой служител. Това не означавало, че ЧСИ може лично да извършва тези действия, тъй като ГПК нормативния акт от по-висока степен, изисква това да бъде извършвано винаги от служител - връчител. Способите за извършване на връчванията са строго регламентирани в ГПК.

Отразеното в Разпореждането на ЧСИ от 18.04.2024 г. не удостоверявало спазването на регламентиран способ за надлежно извършено връчване. ЧСИ е извършил смесване на двата способа за връчване на съобщение в нарушение на закона. Преценката за приложението на чл.50, ал.2 ГПК се извършвала въз основа на удостоверяване от връчителя, че не е имало обозначен офис („канцелария“ по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК) и съществуването на такава на място. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители, както и да отрази сведения относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес и времето на това пребиваване. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място търговец с такава фирма, известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност, кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението от кои лица ги е събрал, като впише имената и адресите им; ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят тези лица. ЧСИ извършил действията на връчител, но не е спазил закона. ЧСИ не е записал конкретни лица, които да са дали такава информация. Видно от удостовереното от ЧСИ е установено, че не е имал достъп до офис на фирмата на регистрираният в ТР адрес, и не е намерил лице, което да се съгласи да приеме съобщението. Липсата на достъп до офиса на фирмата задължава ЧСИ да предприеме процедурата по чл. 50, ал.4 от ГПК, а именно да залепване на уведомление. Очевидно, че уведомление е разлепено, но при съществено 2 нарушение на изискванията на чл. 47, ал.1 от ГПК. Първо, съобщението не било разлепено на адреса на фирмата, а на адреса на имота - обект на публичното изпълнение ,което уведомление обаче от своя страна е нередовно, тъй като не съдържа в себе си от кога тече двуседмичния срок за изпълнение на разпореждането за без движение. В разпореждането не е удостоверено посещенията на три различни дни, в продължение на повече от едни месец, в отстояние не по-малко от две седмици, от които поне едно от посещенията да е в неприсъствен ден.

Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 е процесуална норма, обезпечаваща участието на страните в процеса. Неспазването й води до нарушаване правото на длъжника да участва в изпълнителното производство, а това обуславя законосъобразността на извършеното действие от ЧСИ.

Процедурата по отвод на решаващия орган се съдържала в част I ГПК (Общи правила), което предполага нейното приложение и в изпълнителния процес. В частност по отношение на ЧСИ, възможността за отвод била изрично предвидена и в чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ. Правилата за отвод били създадени, за да гарантират безпристрастен и независим решаващ орган.

В конкретния случай били налице достатъчни факти, от които може да се направи категоричния извод, че ЧСИ в действията си като решаващ орган в изпълнителното производство не е безпристрастен и независим. При посещение в кантората му ЧСИ Тарльовски си позволил лични обиди и нападки срещу адвоката – представител на жалбоподателя от рода, че писането на жалби не било морално, че само бавел процедурата, че се занимавам с неморални нещо като адвокат, а бил длъжен да спазва закона и морала, че взима парите на хората като ги мами, че само той бил морален и честен, за разлика от съдиите в пазарджишкия съдебен район, че адвоката имал частен съдия - визирайки името на съдия Б., който отменил негови действия по едно старо производство по заръка на адвоката. В прав текст заявил- „не те харесвам бе К.“, „ не те смятам за колега“ ....

Моли разпореждането да бъде отменено и дадени задължителни указания за администриране на жалбата.

Прави доказателствени искания,част от които са неотносими към конкретното производство.

Поведението на ЧСИ- по повод искането за отвод,отношението му към процесуалния представител на жалбоподателя и към съдии/ако е вярно изложеното/ следва да бъде обсъждано в административни и съдебни производства по ЗЧСИ.По такива въпроси в настоящото производство , съдът не може да се произнася.

Той следва да прецени само законосъобразността на разпореждането за връщане на жалба.Поради това и доказателствата в тази връзка са напълно неотносими към спора.

Постъпил е писмен отговор от от "Колект БГ" ЕАД .

3

Оспорват допустимостта на жалбата.

По изпълнително дело № 20148820400501 по описа на ЧСИ Георги Тарльовски per. № 882, била проведена публична продан, приключила с обявяване на купувач, на когото е възложен в последствие имота с постановление за възлагане.

Срещу издаденото постановление за възлагане на недвижим имот била депозирана жалба на основание чл. 435 от ГПК.

Поради неотстраняване на нередовности на жалбата, тя била върната с разпореждане на съдебния изпълнител.

Срещу връщането на жалбата с правно основание чл. 435 от ГПК била депозирана частна жалба.

Частната жалба отново била нередовна, като длъжникът не изпълнил дадените указания от съдебния изпълнител в срок.

ЧСИ Георги Тарльовски върнал с нарочен акт частната жалба депозирана срещу разпореждането, с което е върната жалба с правно основание чл. 435 от ГПК.

Това разпореждане само не подлежало на инстанционен контрол, защото на обжалване подлежали актове на съдебния изпълнител предвидени изрично в разпоредбата на чл. 435 от ГПК.

Доводите за недопустимост на жалбата са напълно неоснователни.

Непротиворечива и последователна е съдебната практика ,че специалното производство по глава ХХХIХ ГПК предвижда възможност за обжалване пред съд на определена категория действия на съдебния изпълнител, като последния извършва администриране на жалбата. Съгласно чл. 436, ал.

4 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК съдебният изпълнител може да постанови връщане на жалбата, ако е подадена след изтичане на срока за обжалване, или не са отстранени в срок констатираните в жалбата нередовности. Това връщане подлежи на инстанционен контрол пред съответния окръжен съд, който действа като въззивна инстанция и неговият акт е окончателен.

Следователно, съдът дължи произнасяне по процесуалните въпроси относно законосъобразността на действията на ЧСИ администрирал върната жалба.

Ответникът намира жалбата за неоснователна .Според жалбоподателя, съдебният изпълнител нямал право сам да извършва действия по връчване на уведомленията за нередовности до адресата – длъжник,което не било вярно.

„Калм Фунги” ЕООД е юридическо лице - търговец по смисъла на Търговски закон

Съгласно чл. 50 от ГПК, връчването на книжа на тези субекти се извършва на последно вписания в търговски регистър адрес на седалището и управлението на търговеца.

Или към датата на връчване на уведомлението за връщане на частната 4 жалба регистрираният адрес на търговеца бил гр. Пазарджик, ул. Средна гора № 34, ет. 1 , ап. 2.

На 03.04.2024г. съдебният изпълнител е установил още, че на адреса няма индикации за канцелария на дружество, няма табели и/или други обозначения.

Събрани са данни от домоуправителя на сградата, както и със собственици на апартамента, които са потвърдили, че дружество на адреса няма, нито негов представител.

Всички тези обстоятелства били обективирани в Разпореждане с изх. № 1041/03.04.2024г., а в последствие в Разпореждане с изх. № 1891 /11.06.2024г. и в Разпореждане с изх. № 1274 / 18.04.2024г., като съдебният изпълнител ги е взел и в предвид при постановяване на процесното Разпореждане с изх. № 2081 / 24.06.2024г.

След като на адреса посочен в търговски регистър липсват индикации за пребиваване на дружеството и / или на негов представител, то се налага изводът, че „Калм Фунги” ЕООД е напуснало адреса и не е изпълнило задължението си да посочи нов в публичния регистър.

В този смисъл, приложение намирала именно разпоредбата на чл. 50 ал.

2 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 50 ал. 4 от ГПК била приложима в случай че съдебният изпълнител беше установил на място индикации, че дружеството все пак упражнява своята търговска дейност на адреса.

Такива индикации били табела, канцелария, пощенска кутия, но същите не са установени на регистрирания адрес, дори напротив - събрани са достатъчно данни от живущи в блока, че такова дружество изобщо не помещава своя канцелария на адреса.

Законосъобразно съдебният изпълнител приложил разпоредбата на чл.

50 ал. 2 от ГПК и е приел процесното уведомление за връщане на частна жалба за редовно връчено на адресата. Нямало пречка СИ да извърши лично такива действия, защото съдебният изпълнител по силата на закон и по възлагане на взискателя, е овластен да извършва всички необходими процесуални действия с оглед успешното провеждане на принудителното изпълнение.