Решение № 193 от 17.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Варна, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500311 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. Н. Н. срещу решение № 665/2.06.2023 г. по гр.д.№ 270/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска против МБАЛ „Св.Анна-Варна“ ЕАД за заплащане на сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от извършени неправомерни действия от д-р М., в качеството й на лице, на което ответникът е възложил работа, на основание чл.49 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска.

Ответникът оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

Предявен е иск от В. Н. Н. от с.Кичево, срещу МБАЛ „Св. Анна-Варна" ЕАД с правно основание чл.49 от ЗЗД и цена на иска 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат от извършени неправомерни действия от д-р М., на която ответникът е възложител на работа, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.06.2018 год.

1

Оспорвайки изцяло иска, ответната страна твърди, че диагноза „параноидна шизофрения“ на ищеца не е поставяна. Изписването на думата „обсервацио“ пред диагнозата, означава „съмнение“, но не поставяне на точна диагноза; оспорва наличието на противоправно деяние от страна на медицинския специалист - д-р М..

Третото лице-помагач Застрахователно акционерно дружество „Дал Бог Живот и Здраве" АД оспорва иска.

Не се спори по делото, установява се от приложените писмени доказателства, че на 04.06.2018 год. В. Н. Н. е бил приет по спешност в ответното болнично заведение след възникнало ПТП с „фрактура на черепа инпресонно-деприсионна. Епитурален хематом /операция/. В придружаващи заболявания е описано, че той страда от „obs параноидна шизофрения“ /история на заболяването № 9035 кл.п.209/. На 08.04.2018 год. пациентът е изписан с подобрение, като преди това - на 07.06.2018 год., по искане на лекуващия лекар, е консултиран от специалист психиатър - д-р М., а данните от анамнезата са събрани от пациента и сестра му - негов придружител. В история на заболяването е записана консултацията Dg.0bs „Параноидна шизофрения, ДД. Параноя. Отбелязано е това да не се пише в епикризата, поради необходимост от време и обст.анамнеза за доказване на диогнозата. В издадената епикриза придружаващо заболяване е записано obs.параноидна шизофрения.

От доказателствата по делото се установява, че д-р П. М. е починала на 15.12.2020 год., но няма спор, че тя е работила в ответната болница по силата на сключен трудов договор.

Назначената съдебно-психиатрична експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което даденото от д-р М. заключение в историята на заболяването под № 9035 на на ответното дружество, е съобразено с Правилата за добра медицинска практика, с утвърдения Медицински стандарт по психиатрията в РБългария и критериите на МКБ 10 ревизия, Раздел Р00 - Р99 Психични поведенчески разстройства. Поставянето на диагноза, диференциална диагноза и съмнението /обсервацио/ за заболяване са етапи от диагностичния процес.

При липсата на предходни психиатрични прегледи, достатъчно обективни анамнестични данни и проследяване, д-р М. е записала като работна диагноза:

„obs. /Обсервацио/ Параноидна шиозфрения“. Този израз се използва обичайно в медицинската практика в смисъла на предположение или съмнение и Д.Д. /диференциална диагноза/.

Показанията на свид.Р.Н. - лекуващ лекар на травмата след ПТП, използваното съкращение „obs“ на думата „обсервацио“, се използва в медицинската документация, като съмнение. Свидетелят установява наличието на фрактура на главен мозък, като при изготвяне на епикризата е записано: „данни за фрактура на лява темпорална кост, проследима париетално и фронтално с импресия на костни фрагменти париетално.

2

Фрактура на дъгата на лява зигоматична кост, фрактура на латерална стена на лява орбита. Предна стена на ляв максиларен синус и предна и задна стена на фронтален синус в ляво…“, „…фрактура на горен и долен орбитен ръб в ляво“. В камеството си на лекуващ лекар, свидетелят е назначил консултация с психиатър, за да изключи наличието на психично заболяване у ищеца, като д-р М. изказала съмнения. В епикризата свидетелят, като лекуващ лекар, е записал „обсервацио параноидна шизофрения“.

Показанията на свид. К.М.Д. - сестра на ищеца, преценени с оглед чл.172 от ГПК установяват обстоятелства около ПТП, при което е пострадал ищецът. При посещение в болницата, свидетелката разговаряла с д-р М. и разбрала, че брат й не е добре и е за хапчета. Твърди, че брат й - ищецът има мания да съди различни хора по различни поводи и двамата имат спорове за имот.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, за обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени на ищеца, от лице на което ответника е възложил изпълнение на работа, вследствие от незаконосъобразно поставената диагноза „параноидна шизофрения“.

Претендираните неимуществени вреди са претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на нарушаване на личните му човешки права; нарушаване на психичното му здравословно състояние, уронване на престижа и авторитета му като личност и гражданин.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и безвиновна, тъй като е отговорност за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не е доказал деяние на д-р М., което да е противоправно и да е в причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане.

Заключението на вещото лице установява, че според медицинските стандарти и добрата медицинска практика, д-р М. е отразила в история на заболяването съмнение /обсервацио/ за заболяване „Параноидна шизофрения“, което съмнение е етап от диагностичния процес, но не е диагноза.

Следователно, не е налице виновно противоправно деяние на д-р М., като лице, на което е възложена работа от ответника, по реда на чл.49 от ЗЗД.

Искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено.

При този изход на спора, в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски в размер на 4650.00 лв., съобразно представения списък. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид вида, характера и размера на исковата претенция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 665/2.06.2023 г. по гр.д.№ 270/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Веселин Н. Н., ЕГН:********** от с.Кичево, общ. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „СВ. АННА-ВАРНА" ЕАД сумата от 4650.00 /четири хиляди шестстотин и петдесет/ лв., разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4