Решение № 834 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Пловдив, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20245300501326 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 119 от 04.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, I гр. състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. В. Ш. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ против Община Карлово за признаване на уволнението й поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата за незаконно, както и е разпределена отговорността за разноски по делото.

Решението се обжалва с въззивна жалба от С. Ш. като неправилно. С решението е прекратено поради отказ от иска производството по делото в частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „****.

Тази част, имаща характер на определение, не е предмет на въззивно обжалване.

Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана страна с правен 1 интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. На осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК жалбоподателката е освободена от държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателката С. Ш. сочи, че районният съд неправилно приел, че при уволнението било спазено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.

Заповедта за уволнение била издадена по време на ползване на платен годишен отпуск от служителката, като за дата на прекратяването, към която трябвало да се преценява и закрилата по чл. 333 от КТ, следвало да се счете посочената в заповедта – 09.11.2023 г., а не по-късна дата. Неправилно първата инстанция приела, че ответникът-работодател Община Карлово доказал пълно и главно наличието на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Твърденията в заповедта за уволнение за липса у служителката на качества за изпълнение на работата останали недоказани. При преценка на показанията на св. П. Н. не била съобразена разпоредбата на чл. 172 от ГПК, а освен това те били вътрешно противоречиви, свидетелката на посочила конкретни случаи, при които ищцата Ш. проявила некомпетентност.

Районният съд следвало да кредитира показанията на св. Ш., който макар и заинтересован, имал лични впечатления относно работата на дъщеря си и съобщил, че тя никога не е имала проблеми на работното място.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов такъв, с който да признае уволнението за незаконно и да го отмени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Община Карлово, в който жалбата се оспорва. Иска се от съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от С. Ш. против Община Карлово за признаване на уволнението на ищцата със заповед от 07.11.2023 г. за незаконно и неговата отмяна.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата работила при ответното дружество по трудов договор от 31.10.2016 г. на длъжност „**** в дейност „***“, като постъпила на работа на *** г. Трудовото й 2 правоотношение било прекратено със заповед от 07.11.2023 г., считано от 09.11.2023 г., връчена й при отказ на 13.11.2023 г., на основание чл. 330, ал.1, т. 5 от КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на работата: липса на самостоятелност при изпълнение на поставени задачи, липса на комуникативност, липса на инициативност, липса на мотивация, умения за работа в екип, колегиалност, умение за разпределение и управление на работното време, липса на способност за създаване на добър микроклимат – които липси били наблюдавани трайно и водели до неспособност да изпълнява резултатно възложената й трудова функция. Твърди се, че описаното основание за уволнение било твърде общо. Ищцата притежавала образователна степен, която дори надвишавала изискванията на работодателя.

Имала значителен трудов опит – почти 20 г., който протичал безпроблемно.

Така безпроблемно протичала трудовата й дейност при ответника Община Карлово в продължение на почти 8 г. – без забележки или наказания.

Заповедта за уволнение била издадена, докато ищцата ползвала платен отпуск, а в документа работодателят посочил, че няма да спази срока на предизвестието, поради което и датата, от която се считало процесното трудово правоотношение (ТПО) за прекратено била в рамките на периода на отпуск. Не било поискано и дадено разрешение от Инспекцията по труда за уволнението при тези условия. Изложеното съставлявало нарушение на закрилата при уволнение, уредена в чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Карлово е оспорил основателността на исковете. Посочил е, че мотивирането на заповедта не е общо, а напротив – съобразено е с постановките на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и актуалната практика на върховната съдебна инстанция по приложението му. Дейността на ищцата Ш. била наблюдавана за продължителен период от време преди уволнението, за което нейният пряк ръководител съставил и докладвал при работодателя съответно становище, от което била видна трайната липса на желание и резултатност при изпълнение на задачи, както и неприемливото и дори агресивно поведение на служителката към колеги. Сведения за поведението на ищцата в тази насока постъпили и от работещи в други отдели на Община Карлово. Счита се, че заповедта е законосъобразно съставена. Ирелевантно било, че ищцата имала по-висока образователно-квалификационна степен от изискваната за длъжността й, същото се отнасяло и до трудовия й опит. Закрилата от 3 уволнение не била нарушена, доколкото съгласно чл. 333, ал. 7 от КТ тя се отнасяла към момента на връчване на заповедта, който и по твърдения на ищцата бил извън ползване на разрешения й отпуск.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като неоснователен и недоказан, понеже е приел, че извършеното уволнение е законосъобразно – заповедта била надлежно мотивирана, а произвела действие от момента на връчването й на служителката – 13.11.2023 г., към който момент тя вече не била под закрилата по чл. 333 от КТ по арг. от ал. 7 на същата разпоредба, поради което и не следвало да се иска разрешение от Инспекцията по труда.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на неговата правилност.

По делото не се спори, че между ищцата С. Ш. (**** и ответника Община Карлово (***) е съществувало правоотношение по трудов договор № К-1926 от 31.10.2016 г. с едномесечен срок на предизвестието за прекратяване, по силата на който тя заемала длъжност „****“ в дейност „***“. Безспорно е, че за периода 01.11.2023 г. – 12.11.2023 г. на ищцата е бил разрешен платен годишен отпуск, който тя ефективно е ползвала от първия ден. Не е спорно и че на 07.11.2023 г. работодателят-ответник е издал заповед за уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, в която било посочено, че трудовото правоотношение между страните се прекратява считано от 09.11.2023 г. Изложените обстоятелства документално се подкрепят и от писмени доказателства – трудов договор, заповед за прекратяване на ТПО, покана, протокол за констатиране на отсъствие от работа, заповед за дисциплинарно уволнение, вписвания в трудова книжка.

Твърденията на страните съвпадат досежно факта, че за прекратяването на ТПО в случая не е искано разрешение от Инспекция по труда.

Спорът по делото се концентрира върху въпросите, дали са били налице предпоставките за упражняване на потестативното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, както и дали заповедта, в която е обективирана волята му за прекратяване на ТПО, e мотивирана в степен, че да позволи на служителката да организира защитата си, респ. дали уволнението е извършено в нарушение на предварителната закрила чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.

4

От представената по делото длъжностна характеристика се установява, че преките задължения на техническия сътрудник са свързани с осигуряване на съдействие в работата на отдела, към който е зачислен – в областите на документооборота, организацията на събития, материалното осигуряване, участието в механизъм за обхват на децата и учениците от предучилищното и училищното образование и отчетността. В графа „Необходими компетентности“ са посочени качествата и уменията, които служителят следва да притежава, а именно – способност да планира, организира и контролира собствената си работа, комуникативност, умения за работа в екип.

Работодателят е представил документи в подкрепа на твърденията си за фактите, пораждащи правото му да прекрати едностранно с предизвестие трудовото правоотношение на г-жа Ш.: становище от П. Н. – *** на отдела, в който е работила ищцата, и уведомление от П. Б. и П. С. – *** в друг отдел.

При преценка на съдържанието на документите съдът намира, че същите представляват по същество писмени свидетелски показания – съставляват изложение в свободен текст на лични впечатления на съставителите им досежно работата на служителката. Свидетелските показания в писмен вид не съставляват годно доказателство по ГПК, поради което и съдът не основава изводите си на фактите върху обсъжданите документи.

На ищцата Ш. е разпитан пред първата инстанция един свидетел – В. Ш., неин баща и бивш служител на Община Карлово. Свидетелят изнася данни, че докато работел за Общината, не е чувал да има оплаквания за дъщеря му или тя да е в конфликт с колеги, включително и от ръководството, с което ежедневно контактувал. В останалата си част показанията не съдържат преки лични впечатления на свидетеля за релевантните факти. Като съобрази евентуалната заинтересованост на свидетеля, близък роднина на довелата го страна, съдът кредитира показанията му за фактите, които пряко е възприел, доколкото те са в унисон с останалите доказателства по делото.

На ответната страна също е разпитан един свидетел – П. Н., неин служител, бивш пряк ръководител на ищцата. Свидетелката съобщава, че ищцата не се вписвала в колектива и отказвала да върши работата си, поконкретно: отказала да участва в обходи по адреси по механизма за връщане на деца в училищата, особено след пандемията поради стрес. Срещу ищцата не били подавани писмени оплаквания. Наложило се ищцата да бъде 5 преместена в друго помещение за работа, но не поради оплаквания от колеги срещу нея, а поради нейни оплаквания против колега. Като взе предвид факта, че г-жа Н. все още работи за Община Карлово, но показанията й са вътрешно непротиворечиви, както и съдържат преките й лични впечатления като ръководител на г-жа Ш., съдът ги кредитира като истинни. От тях обаче не се установяват факти, пораждащи правото на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ в конкретния случай: общото впечатление, че ищцата не се вписвала в колектива („Опитвали сме се да я вкараме в колектива, но не ни се получаваше. (…) Просто не успяхме да я вплетем в работата на отдела. (…) Всеки път, в който сме се опитвали да я вкараме в някаква дейност, не ни се получаваше.“), както и отказите на ищцата да изпълнява възложени задачи („Когато сме я повиквали да свърши някаква работа, тя отказваше… За нещо конкретно, което е отказвала да върши, беше това, което написах в становище до кмета на общината. Нашият отдел има един механизъм по обхват, с който прибирахме деца, които трябва да ходят на училище, но не са постъпили. Отказа да участва в този екип по обхват…“), не съставляват факти, обуславящи преценка за обективна липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Фактическото основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е обективно безвиновно трайно състояние на липса на качества, навици и умения на служителя, което води до невъзможност да изпълнява възложената работа. Не е липса на качества неконкретизираното посочване, че служителят не участва в колектива. Не е липса на качества и соченият отказ за изпълнение на работата, съставляващ виновно нарушение на трудовите задължения – дисциплинарно нарушение. Фактическите състави на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ са различни и смесването им опорочава уволнението. В този смисъл е и константната практика на ВКС, напр. решение № 107 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4351/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията А** Ц****, и решение № 58 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2784/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д** С**** , в което изрично е прието: „Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е наказание за работника/служителя за допуснати от него някога пропуски, за лошо или некачествено изпълнение на трудовите задължения някога във времето, а освобождаване от работник, който няма нужните за работата и изисквани от работодателя качества.“ Оплакванията на жалбоподателката в тази насока се намират за основателни.