Определение № 346 от 30.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 221/2025
- Вид
- Определение № 346
- Подписан
- 30.05.2025
- В сила
- 30.05.2025
- Състав
- Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 78, ал. 5 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346 гр. Кюстендил, 30.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500221 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила в съда частна жалба, подадена от Община Дупница, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ №1 против Заповед № 186/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 332/2025 г. на Районен съд - Дупница, в частта за разноските.
Жалбоподателят релевира възражение за прекомерност на присъденото в полза на заявителя "КРЕМТО" ЕООД, ЕИК: ****, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като иска от въззивния съд неговото намаляване.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна "КРЕМТО" ЕООД, чрез адв. А.М., с доводи за нейната неоснователност.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и съобрази представените по делото писмени доказателства, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт в подлежаща на обжалване част, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "КРЕМТО" ЕООД срещу Община Дупница за следните вземания, произтичащи от сключен между страните Договор №РД-09-211/29.11.2022 г.:
288.00 лева главница, 67.08 лева лихва от 06.06.2023 г. до 18.02.2025 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, 25 лева платена държавна такса и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение
В случая пред районния съд е направено искане от заявителя за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. То възлиза на 500 лв., съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие /л. 7 - гръб от ч. гр. д. № 332/2025 г. на ДдРС/ и е заплатено в брой, като вписването в договора за извършеното плащане е достатъчно и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Заповедният съд е уважил изцяло подаденото от "КРЕМТО" ЕООД заявление, 1 като на 20.02.2025 г. по ч. гр. д. № 332/2025 г. по описа на РС – Дупница е издал в полза на търговското дружество заповед № 186/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Община Дупница за всички претендирани вземания, включително и за сумата от 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника с довод за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение поради извършено след издаване на заповедта плащане. С възражението е заявено искане за намаляване на присъденото със заповедта за изпълнение адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което е прието за прекомерно високо с оглед материалния интерес по делото и липсата на правна и фактическа сложност, с които последното се характеризира.
В жалбата на длъжника отново е релевирано възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, присъдено на заявителя като разноски по заповедното производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от договореното и заплатено от другата страна, като разпоредбата на чл. 78, ал.
5 от ЗЗД не се прилага служебно от съда.
Доколкото заповедното производство протича едностранно без участие на длъжника до връчване на заповедта за изпълнение, възражението за прекомерност не се преклудира, поради което длъжникът може да го наведе в хода на исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК или чрез обжалване на заповедта за изпълнение в частта й за разноските, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК. В случая длъжникът се е възползвал от възможността да обжалва заповедта в частта за разноските, а направеното в частната жалба искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно.
Съгласно последно посочената правна норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения.
Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия /в същия смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.
Настоящият съдебен състав прецени, че конкретното производство се отличава с ниска фактическа и правна сложност, тъй като заповедното производство е едностранно, развива се без участие на длъжника, при липса на насрещни възражения и искания по доказателствата, без да са възможни усложнения в страните или неговия предмет. Освен това, основните действия, които са извършени в настоящия случай от 2 процесуалния представител на заявителя се изразяват в попълване на бланка за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С оглед на това при преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не е справедливо, тъй като то даже надвишава общата стойност на сумите, които са претендирани със заявлението - 355 лева. Исканото възнаграждение в такъв размер за работа, изразяваща се в попълване на бланка по чл. 410 ГПК сочи действително за прекомерност и че то не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.
По тези съображения съдът приема за основателно направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и намира, че адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга е в размер на 200 лв., която отразява вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия.
По изложените съображения обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта, с която е разпоредено частният жалбоподател да заплати на заявителя сумата от 300 лв., представляваща разликата над сумата от 200 лв. до присъдения размер от 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 186/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 332/2025 г. на Районен съд - Дупница, в частта относно присъдените в полза на заявителя "КРЕМТО" ЕООД, ЕИК: ****, разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева до присъдените 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя КРЕМТО" ЕООД, ЕИК: ****, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Община Дупница, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ №1, представлявана от Първан Ангелов Дангов – Кмет на Община Дупница за разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева до присъдените 500 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3