Определение № 3206 от 08.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3206 гр. София, 08.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Частно търговско дело № 20251100901360 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.679 ТЗ.

Делото е образувано въз основа на молба с вх.

№270984/09.07.2025година, обозначена като „жалба“, подадена от „РИЛА ЛЕЙК“ АД, ЕИК 175281391, чрез адв. Е. Л., с която се иска да бъдат отменени решения на събранието на кредиторите на молителя, проведено на 02.07.2025 година, с дневен ред съгласно нормата на чл.677, т.5 и т.8 ТЗ.

В жалбата се твърди, че проведеното събрание на кредиторите е имало един участник- кредиторът Н. Б., чийто размер на вземанията е от 4, 22% от общия размер на вземането, който макар и да разполага с представителна власт за основния кредитор на дружеството „ИНТЕРМЕКС СД“ ООД, чийто размер на вземането е 94,8%, не го е представлявал в това производство.

Твърди, че взетите решения са незаконосъобразни и са проява на шиканиране на процеса, като излага конкретни основания за незаконосъобразност- процесуална такава, а именно, че кредитър с участие в общия размер на вземането от 4,22% не може да вземе решение по дневния ред на събранието, като се позовава при условие на евентуалност и на материална законосъобразност на част от решения, а именно тези, с които се възлага на синдика да вземе решение по дневния ред по т.8 на чл.677 ТЗ.

По изложени съображения моли съда да отмени решенията на този орган на несъстоятелността.

По делото е постъпило становище под вх.№88450/22.07.2025 година, обозначено като отговор на жалба от адв. Н. Б., с което се моли съда да остави без уважение жалбата и се излагат доводи относно това, че при липса на решение на събранието на кредиторите, съгласно нормата на чл.677, ал.4 ТЗ, въпросите се решават от синдика.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в 1 съвкупността им, намери за установено следното:

След извършена от съда справка по партидата на молителя „РИЛА ЛЕЙК“ АД, ЕИК 175281391 в ТР, който има качество на длъжник в производството по несъстоятелност по т.д.№417/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-9 състав, се констатира, че е обявено определение на съда по несъстоятелност, с което е свикано Събрание на кредиторите на „РИЛА ЛЕЙК“ АД, ЕИК 175281391 с посочен дневен ред. Актът е обявен на 02.06.2025 година, а събранието е свикано за дата 02.07.2025 година.

След свикване на събранието на кредиторите /СК/, но преди провеждане на същото, длъжникът е депозирал пред съда по несъстоятелността молба, изразява очакването на страната касателно начина на оценяване на активите.

Депозирана е и молба от адв. Н. Б., като пълномощник на „кредитора, по чието искане е открито производството по несъстоятелност“, с която взема становище по молбата на длъжника.

По същината си тези документи се явяват ирелевантни за настоящето производство.

Пред съда по несъстоятелност са представени пълномощните на адв. Е.

Л. като представител на длъжника и на адв. Н. Б. като представител на „ИНТЕРМЕКС СД“ ООД, ЕИК 204376639, което дава представителна власт на адв. Б. да представлява дружеството в производството по несъстоятелност по т.д.№417/2015г. по описа на СГС и в събранията на кредиторите, както и да гласува от негово име.

От представения от синдика списък на кредитори на „РИЛА ЛЕЙК“ АД, ЕИК 175281391, се установява, че такова качество имат „ИНТЕРМЕКС СД“ ООД с участие в общия размер на вземането от 94,80%, чието вземане е оспорено от длъжника и поради това сидникът е удостоверил, че е налице висящо производство между тези страни по иск по чл.694 ТЗ- отрицателен установителен иск; адв. Н. Б. с участие в общия размер на вземането от 4,22% и НАП с участие в общия размер на вземането – 0,98%.

Алтернативният списък, представен от синдика изключва кредитора с оспорено вземане, което обстоятелство е довело до промяна в процентното участие на останалите кредитори в общия размер на вземането и е посочило адв. Н. Б. с вземане от 81,2%, а НАП – 18,8% от общия размер на вземането.

Видно от представения протокол от проведеното СК на длъжника „РИЛА ЛЕЙК“ АД, ЕИК 175281391, на 02.07.2025 година, участие в събранието е взел един от списъка кредитори – адв. Н. Б., за когото е изрично удостоверено, че участва в лично качество като кредитор на дружеството и не представлява кредитора с оспорено вземане „ИНТЕРМЕКС СД“ ООД, ЕИК 204376639, чийто пълномощник е.

Видно от протокола от СК, с гласовете на адв. Н. Б. са взети следните решения:

Избор на постоянен синдик- В.Б., чието възнаграждение от текущ характер е в размер на брутната минимална заплата.

2

По т.8 на чл.677 ТЗ са взети следните решения:

Относно определяне ред и начин на осребряване на имуществото на длъжника е взето решение притежаваните от длъжника 4 имота да бъдат продавани заедно, като едно вещно право, а за останалите активи от имуществото – решение да вземе синдикът на длъжника.

Съдията по несъстоятелността, имащ качество на председателствуващ СК е констатирал, че това предложение е прието от СК.

По отношение на останалите два въпроса, които са в компетентността на събранието на кредиторите, а именно- определяне на метод и условия на оценката и избор на оценители и тяхното възнаграждение, председателствуващият СК е констатирал, че решението на събранието на кредиторите приема предложението на кредитора Б. синдикът да вземе решение по тези въпроси, които иначе попадат в компетентността на събранието на кредиторите.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

По допустимостта на молбата по чл.679 ТЗ.

Съобразно нормата на чл.679, ал.1 ТЗ по искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите, а в случай, че решението е нищожно, съдът прогласява неговата нищожност.

Съобразно нормата на чл.679, ал.2 ТЗ молбата за отмяна следва да бъде подадена в 7-дневен срок от провеждане на събранието, като срокът има характер на преклузивен.

В настоящия случай молбата по чл.679, ал.1 ТЗ е подадена от надлежно легитимирана страна – длъжникът в производството по несъстоятелност „РИЛА ЛЕЙК“ АД, ЕИК 175281391, в срока по чл.679, ал.2 ТЗ.

С тази молба се иска отмяна на всички решения, взети от събранието на кредиторите.

По виждане на състава молбата се явява безспорно допустима по отношение на първите две решения, обективирани в протокола от СК, проведено на 02.07.2025 година, по т.д.№417/2015г. и те са относно избор на постоянния синдик на дружеството и неговото възнаграждение и решението, което се отнася до продажбата на недвижимите имоти на дружеството.

В частта касателно продажба на останалите активи на дружеството и по останалите въпроси от дневния ред, регулирани с нормата на чл.677, т.8 ТЗ, а именно - определяне на метод и условия на оценката и избор на оценители и тяхното възнаграждение, протоколът свидетелствува, че е извършена констатация от председателствуващия събранието, че е формирано решение на Събранието на кредиторите, което е съобразно предложението на кредитора Б. - синдикът да вземе решение по тези въпроси, които иначе попадат в компетентността на събранието на кредиторите.

3

Въпросът е дали е налице действително такова решение по тези въпроси или е налице друга хипотеза -както се домогва да се приеме кредиторът Б. приложение нормата на чл.677, ал.4 ТЗ.

Въпросът е определящ за допустимостта на молбата по чл.679 ТЗ, защото ако липсва решение, то липсва обект на проверка за законосъобразност, което прави съдебната намеса недопустима.

По виждане на настоящия състав кредиторът Б. е направил предложение СК да гласува решение, синдикът на дружеството да вземе решение по тези въпроси.

Именно така е процедирал председателствуващият СК, като е оформил протокола в тази му част, че решението на СК е синдикът да вземе решение , с което определи ред и начин на осребряване на активите на длъжника, извън четирите недвижими имоти, относно метод и условия на оценката на активите на длъжника, както и за избор на оценители и тяхното възнаграждение.

Въз основа на това следва да се приеме, че направеното от кредитора Б. предложение по част от въпросите, които са включени в дневния ред на събранието, органът по несъстоятелността да приеме решение и това предложение е обективирано като израз на волята на СК, т.е. под форма на решение. Тези решения имат за предмет въпроси, които са изключени от компетентността на СК. Последната е изрично и по императивен начин регламентирана и граници са очертани с разпоредбата на чл.677, ал.1 от ТЗ.

Всякакви въпроси извън въпросите, посочени от т.1 до т.8 на чл.677, ал.1 ТЗ водят до нищожност на решението на събранието.

В материята касателно проверката за законосъобразност на решенията на СК е проведена законодателна промяна, която има за своя основа практиката на съда - ТР№1/2002г. на ОСГК на ВКС, с което по задължителен тълкувателен път са решени въпросите относно това кои решения на орган на сдружение, било търговско дружество или друго юридическо лице с корпоративна структура, са нищожни.

В случая се установява, че този орган на несъстоятелността / СК/ е взел нищожни решения, касателно реда и начин на осребряване на активите на длъжника, които са извън четирите недвижими имота и по отношение на определяне метод и условия на оценка на имуществото, избор на оценители и тяхното възнаграждение.

Ето защо тези решения като нищожни - взети по въпроси, стоящи извън компетентността на СК, а уредени като последици при липса на решение, каквато е очевидната хипотеза в този случай, съдът намира, че следва да прогласи като нищожни.

Тази възможност му е предоставена изрично от закона с изменението на нормата с ДВ, бр. 66 от 2023година, съгласно която при подадена молба по чл.679 ТЗ съдът извършва служебна проверка и за валидността на тези решения.

По отношение на останалите две решения - относно избор на постоянен синдик и неговото текущо възнаграждение и относно осребряване на 4 недвижимите активи на длъжника.

Първото основание, което длъжникът сочи е, че решението е взето с гласовете на кредитор, който има участие в размер на вземането от 4, 22%.

Всъщност твърдението на длъжника за процесуална незаконосъобразност е относно това, че решението е взето без изискуемото мнозинство.

На настоящия състав му е известно, че съдебната практика, която се провежда понастоящем извършва преценка относно изискуемото от закона обикновено мнозинство, съобразно нормата на чл. 676, ал.3 ТЗ, въз основа на два критерия.

Една част от съдиите приемат, че изискуемото от закона мнозинство се формира от вземанията на кръга кредитори, които са се явили и участвали в СК, а друга част от съдиите приема, че това мнозинство се формира на база общия размер на вземанията, които са приети.

Настоящият състав приема втория начин за относим при осъществяване на преценка относно това дали е налице обикновено мнозинство, което като правно-технически способ за формиране волята на този колективен орган на несъстоятелността.

Аргумент в тази насока е нормата на чл.676, ал.2 ТЗ, която сочи по какъв начин се преценява гласа на кредитора, който участва във формиране на решението на СК- законодателят е посочил, че преценката относно броя гласове, които притежава един кредитор се определя от общия размер на вземането, формирано от всички приети вземания и тези на кредиторите с право на глас по чл.673, ал.3 ТЗ.

Нормата кореспондира изцяло с разпоредбата на чл.673, ал.2 ТЗ, според която право на глас в събранието на кредиторите имат кредиторите с приети вземания, а с ал.3 на цитираната разпоредба, изменена с ДВ, бр. 66 от 2023г., са добавени и кредиторите, чиито вземания са предмет на установителните претенции по чл.694 ТЗ, при наличие на убедителни писмени доказателства, на които съдът по несътоятелността е дал право на глас.

Ето защо съдът приема, че мнозинството се определя на основа общия размер на вземането, което има за критерий този, който сочи нормата на чл.676, ал.2 ТЗ, а това са кредиторите с приети вземания. Именно това е начинът на формиране на общия размер на дълга, а също така и на персоналния субстрат на този орган на несъстоятелността, т.е. кои имат качество на кредитори на длъжника. Към тях, като възможност, законодателят е предоставил на преценка на съда да прибави, ако им даде глас и тези кредитори, по отношение на чиито вземания е налице съдебен спор.