Решение № 5666 от 31.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5666 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20211110151335 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление АДРЕС, против СТ. ЛЮБ. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС, с която са предявени искове с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124 от ГПК при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се гр. АДРЕС, с аб. № 162557. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в размер на 1 201,97 лв., съгласно изравнителни сметки, сумата от 133,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г., сумата от 65,75 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., и сумата от 11,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2021 г. до окончателното плащане. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 30632/2021 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума.

Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от Б. Б.

1

ООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл.112 , ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.

139б ЗЕ/.

Искането е съдът да признае за установено, че СТ. ЛЮБ. Р., ЕГН **********, дължи на ФИРМА сумата от 1 201,97 лв., съгласно изравнителни сметки, сумата от 133,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 28.04.2021 г., сумата от 65,75 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., и сумата от 11,89 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 28.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2021 г. по ч.гр.д. № 30632/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника. Със същия оспорва предявените искове, като твърди, че начислените и претендирани от ищеца суми не съответстват на реалното потребление в процесния имот.

Навежда твърдения за и неоснователност на предявения иск за мораторна лихва. Твърди още, че не изпаднал в забава и по отношение на плащането на главница за дялово разпределение и начислената мораторна лихва върху нея. На основание подробно изложените съображения в отговора на исковата молба се иска отхвърляне на предявените искове. Претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Третото лице помагач ФИРМА изразява становище, че отчитането и разпределението на топлинна енергия за процесния имот и сградата, от която е част, е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба. .

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, том I, дело № 152/2015 г., от който се установява, че на 21.10.2015г.

СТ. ЛЮБ. Р. е придобил собствеността върху следния недвижим имот – апартамент № 26, находящ се в АДРЕС, ет. 7.

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в АДРЕС, от който е видно, че е взето решение за определяне на пълномощник за сключване на споразумителен протокол с ФИРМА за извършване на услугата дялово разпределение.

От Договор от 04.02.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: АДРЕС, е възложено на ФИРМА да извършва услугата топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Видно от представения договор № Д-О-60/28.05.2018 г., ищецът е възложил на ФИРМА да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представена е фактура № 1006710243 от 31.08.2020 г. за начислените от ищеца суми за доставена топлинна енергия за отопление и подгряване на вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. на стойност 533,24 с ДДС, както и съобщение към фактура за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от ФИРМА на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016г.

По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена. От същата се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. АДРЕС се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ФИРМА“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице 2 свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.

В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, като е начислена топлинна енергия за щранг лирата. В имота има монтирани 3 бр. водомери, по които е отчитана разходваната топла вода. За процесния период са съставени документи за главен отчет, подписани от потребител. Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по проект 206 куб.м., на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот е изготвена една изравнителна сметка за претендирания отоплителен период от ФИРМА Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. и по отношение на процесния имот, е начислена сума за потребена топлинна енергия в размер на 2796,42 лв. Вещото лице е посочило, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1142,71 лв., от които 369,05 лв. за топлинна енергия и 773,66 лв. за услугата дялово разпределение.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните права на вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват страните и създават задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния период нормативни изисквания, което да обвързва ответника и съобразно което по отношение на него да е възникнало задължение да заплати на процесната сума.

Ответникът при разпределената доказателствена тежест следва да докаже погасяването на претендираното от ищеца вземане.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 09.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на ФИРМА“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, 3 ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.