Решение № 106 от 29.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000105 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260040 от 15.11.2021 г. по т.д. № 79/2019 г. Окръжен съд Габрово е осъдил „Пазари” АД да заплати на Община Габрово сумата в размер на 75978 лв., представляваща обезщетение в размер на 69648 лв.главница за периода 13.09.2014 г. – 13.09.2019 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 6330,73 лв. за периода 13.09.2016 г. – 13.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2019 г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е предявеният иск от Община Габрово против „Пазари“ АД за заплащане на обезщетение за горницата над уважения размер от 69648 лв. до предявения размер от 368956,76 лв., както и иска за заплащане на лихва над 6330,73 лв. до предявения размер от 116160,29 лв., като погасени по давност. Присъдени са разноски.

С Решение № 260003/22.03.2022 г. по т.д. № 79/2019 г. на Окръжен съд Габрово е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в 1 отхвърлителния диспозитив вместо сумата 368956,76 лв. да се чете 250796,47 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Община Габрово, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на Общината за заплащане на обезщетение за горницата над уважения размер от 75978 лв. до предявения размер от 368956,76 лв. При постановяване на тази част от решението съдът не е взел предвид влезлите в сила решения по приложеното гр.д. № 2856/2011 г. на ГРС, по силата на които ответното дружество е осъдено да заплати на Община Габрово сумата от 2000 лв., от които 1000 лв. представляващи част от дължимите суми за ползването на заетите площи общинска собственост за периода 25.09.2006 г. – 30.06.2011 г. от общ размер на 98439,40 лв. и 1000 лв., част от дължимите лихви за периода 25.09.2006 г. до 30.06.2011 г. от общ размер от 29113,01 лв. Налице е сила на присъдено нещо за вземането съобразно размера и основанието. Определението на ВКС, с което е потвърдено определение от 23.10.2013 г. за оставяне без разглеждане на касационната жалба, е от 21.01.2014 г. Жалбоподателят счита,че при предявяване на частичния иск са настъпили последиците на прекъсване на давността по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и на спиране на давността по чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отношение и на целия размер на вземането, предмет на исковата претенция. Счита, че неправилно съдът е оставил без уважение искането за намаляване на размера на исковата претенция, което пряко рефлектира върху размера на присъдените разноски.

Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваните части като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Пазари“ АД не е депозирала отговор, но в съдебно заседание заявява, че оспорва жалбата.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от „Пазари“ АД, като то се обжалва в частта, в която предявените искове са уважени. Жалбоподателят излага съображения, че съществуването на павилионите върху общинска земя през целия посочен период от време е останало недоказано. По отношение на заетите общински площи на Централен пазар, вещото лице по изслушаната съдебно-техническа 2 експертиза е установило, че към днешна дата съществуват само три павилиона с обща площ от 204 кв.м. Не е установена обаче началната дата за поставянето им. По отношение на общинските площи на пазар Шивара вещото лице установява, че към днешна дата няма заета общинска площ, не се установява кога павилионът е премахнат. Същото се отнася и за пазар Бичкиня – няма данни там да са разположени павилиони на ответника. По тези съображения жалбоподателят изразява несъгласие с присъждането на обезщетение за павилион на пазар Шиваров мост. Поддържа се възражението за погасяване по давност на главницата – пет години преди датата на исковата молба, както и възражението за погасяване по давност на лихвата за забава, която е три години от подаване на исковата молба, като се има предвид, че ищецът е посочил крайна дата на претенциите си 31.12.2018 г.

Жалбоподателят счита, че не се дължат суми за обезщетение за ползването за разполагането и на павилиони с обща площ 204 кв.м. на Централен пазар, предвид на това, че ищецът не е доказал началния и крайния момент на държането. По отношение на тези площи вещото лице е изчислило дължима сума в размер на 57895,20 лв., като не става ясно по какъв начин е изчислена тази стойност, а именно приложена ли е Методиката към Наредбата на Община Габрово и приложени ли са посочените в нея коефициенти. Излагат се доводи, че Наредбата е неприложима, тъй като същата урежда правоотношения на общината от договори за общинско имущество, каквото правоотношение в случая не е налице. Ищецът не е доказал предпоставките на чл. 59 ЗЗД. Павилионите са временни постройки, които се отдават под наем на трети лица – търговци от страна на „Пазари“ ЕАД. За тях са издадени съответните разрешения за ползване. По тези причини жалбоподателят излага, че ищецът има право на дължимите суми за ползване на площта или по-точно цена за разполагане на преместваеми обекти, определена от Община Габрово, както и такса за сметоизвозване. „Пазари“ ЕАД е събирало от наемателите си наемна цена за наем на павилионите – търговски обекти, негова собственост, а защо Община Габрово не е събирала таксите по Наредбата за ползването на общинската земя от търговците, не би могло да бъде вменено във вина на „Пазари“ ЕАД. Не е доказано, че дружеството е събирало такса за ползване на общинска земя от търговците, поради което не е налице обедняване, обогатяване и връзка между тях. Субект на задължението за заплащане право на ползване и такса сметоизвозване са 3 търговците, които ползват обектите, а не ответника, на който е дадено разрешение за изграждане на временните постройки. Поради неоснователност на претендираната главница, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на лихва за забава, която жалбоподателят счита, че се дължи от датата на поканата за изплащане на главницата, а не от ежемесечния падеж на публичното задължение.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваните части и вместо него се постанови ново, с което се отхвърлят предявените искове изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Община Габрово е депозирала отговор, с която заема становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава.

Въззивният съд констатира, че съдебното решение се явява недопустимо по отношение на присъдените суми за главница и законна лихва върху главницата за периода след 31.12.2018 г. до 13.09.2019 г., тъй като такива претенции не са заявявани с исковата молба. В петитума на същата е заявено, че се претендира сумата 250796,47 лв., представляваща дължимо обезщетение за периода 26.09.2006 г. до 31.12.2018 г., както и дължими лихви в размер на 116160,29 лв. за периода 26.09.2006 г. – 31.12.2018 г. В тази връзка произнасянето на съда, с което се присъждат суми за главница и обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода след 31.12.2018 г. до 13.09.2019 г., се явява извън предмета на спора, очертан от страна на ищеца. Изчислени аритметически спрямо приетите размери от съда с обжалваното решение, сумите за този период, извън заявения с исковата 4 молба, възлизат на 9782,52 лв. – главница /от които 1650,76 лв. за имоти в района на пазар Шивара и 8131,76 лв. за имоти в района на пазар Център/ и 309,66 лв. – лихва за забава. В тези части постановеното решение се явява недопустимо, за който порок въззивният съд следи служебно, последица от което е обезсилването му, като произнесено по непредявен иск.

В останалите обжалвани части решението е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Габрово е сезиран с искова молба, предявена от Община Габрово против "Пазари" АД за заплащане на сумата от 250796,47 лв. за периода 26.09.2006 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане, с която сума ответното дружество се е обогатило за сметка на Община Габрово, както и сумата 116160,29 лв. – дължими лихви за периода 26.09.2006 г. – 31.12.2018 г. върху посочената по-горе главница. Изложени са обстоятелства, че „Пазари“ АД е собственик на 42 бр. павилиони, поставени върху 445,5 кв.м. общински терени, частна и публична общинска собственост, в района на Централен пазар /33 бр. павилиони с обща площ 347,05 кв.м./, пазар Шиваров мост /7 бр. павилиони, с обща площ 91,25 кв.м./ и пазар Бичкиня /2 бр. павилиони с обща площ 7,2 кв.м./, които се ползват от дружеството чрез отдаване под наем на трети лица. Тези павилиони имат разрешения за строеж, издадени на основание чл. 120 ППЗТСУ и имат статута на временни постройки, като техния траен устройствен статут не е уреден в срока, определен в пар. 17 ДР на ЗУТ, и в този смисъл те нямат учредено право на строеж върху земя общинска собственост. Между ответното дружество и Община Габрово не е сключван договор за наем за земята, върху която са разположени подробно описаните павилиони, както изискват разпоредбите на приетата след издадените за тях разрешения за ползване Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Габрово. С Решение № 48/22.07.2009 г. по гр.д. № 170/2008 г. на Окръжен съд Габрово, потвърдено с Решение № 218/13.01.2010 г. по в.гр.д. № 631/2009 г. и Определение № 1142/23.11.2010 г. на ВКС, ответното дружество е осъдено да заплати на Община Габрово сумата от 48582,32 лв. обезщетение за ползване на общински терени за периода 01.01.2002 г. – 09.05.2006 г. С писмо от 09.08.2010 г. Община Габрово е поканила „Пазари“ АД да й заплатят 5 обезщетение за ползване на заетата общинска собственост за периода 10.05.2006 г. – 30.06.2010 г., но плащания не са постъпвали. С Решение № 370/30.07.2012 г. по гр.д. № 2856/2011 г. на Районен съд Габрово, потвърдено с Решение № 392/11.12.2012 г. по в.гр.д. № 400/2012 г. на Окръжен съд Габрово, влязло в сила на 21.01.2014 г. ответното дружество е осъдено да заплати на Община Габрово сумата от 2000 лв., от които 1000 лв., представляващи част от дължимите суми за ползването на заетите площи общинска собственост за периода 25.09.2006 г. – 30.06.2011 г. от общ размер на 98439,40 лв. и 1000 лв. – част от дължимите лихви за периода 25.09.2006 г.

– 30.06.2011 г. от общ размер на 29113,01 лв. Размерът на принудително събраните суми по това дело не е включен в размера на настоящата претенция. Община Габрово отново е поканила „Пазари“ АД да заплати обезщетение с писмо от 05.05.2017 г., получено на 10.05.2017 г., но такова плащане не е последвало. С оглед на това са предявени настоящите искове за заплащане на обезщетение за ползване на заетата площ и лихва за забава върху него, подробно посочени като размер и периоди.

С отговора на исковата молба е направено възражение за погасителна давност, както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата за забава, оспорва се фактът, че през процесния период ответното дружество е притежавало 42 бр. павилиони, които да са разположени върху терен общинска собственост.