Решение № 348 от 24.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. П., 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500419 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260007/07.04.2023 г., постановено по гр.д. № 305/2021 г., В. районен съд е приел за установено по отношение на Е. Б. П., с ЕГН ********** и А. Б. П. с ЕГН *********** и двамата с постоянен адрес: гр. В., ул.“К.“№ 4, и двамата лично и конституирани като наследници на починалия в хода на процеса Б.

А.ов П., с ЕГН **********, че Ж. А. Я., ЕГН ********** е собственик на основание изтекла в негова полза придобивка давност, считано от 2009 г. на следните недвижим имот: имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. В., ул. „С.С. с площ 470 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване - до 10 м. предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 7794 квартал: 448; парцел: VII, при граници и съседи:

***,***,10450.8666,***,***.

Осъдил е Е. Б. П. и А. Б. П. да заплатят на Ж. А. Я. сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.

1

Осъдил е Е. Б. П. и А. Б. П. да заплатят на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.

83 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд В. сумата от 89,29 лв., представляваща държавна такса.

Осъдил е Е. Б. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд В. сумата от 610,65 лв., представляваща възнаграждение за назначения й особен представител.

Прекратил е производството по гр. д. № 305/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане на установено по отношение на ответниците П. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“П.Т.“ № 33 А и Д. Г. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“П.Х.“ № 7, че ищеца Ж. А. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.“П.Б.“ № 16 е собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК; с адрес на поземления имот: гр. В., ул. „С.С. "; с площ 951 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 7794, квартал: 448; парцел: VIII.IX, при граници и съседи:

***, ***, ***, ***, ***,

***.

Осъдил е Ж. А. Я. да заплати на П. Д. М. и Д. Г. Д. сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото.

Против така постановеното решение в предвидения от закона срок е постъпила въззивна жалба от Е. Б. П. и А. Б. П. в частта, с която е прието за установено по отношение на тях, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. В., ул. „С.С. с площ 470 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване - до 10 м. предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 7794 квартал:

448; парцел:

VII, при граници и съседи:

***,***,10450.8666,***,***.

2

В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че в поза на Ж. Я. е изтекла предвидената в закона придобивна давност, тъй като не било доказано имотът да е владян необезпокоявано в продължение на повече от 10 години. Неправилно районният съд не бил кредитирал показанията на свидетелите Д. П. и С.Т., които безспорно били установили, че до 2014 г. в процесния имот не е имало постройка и в него не живеел никой. Освен това по делото било установено, че между ищеца и наследодателя на ответниците съществували спорове за този имот във връзка с поставена от Б. П. ограда и премахването й от ищеца. От друга страна от кредитираните показания на свидетеля П. също не можело да се установи, че ищецът е владял имота в продължение на 10 години.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваната му част, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ж. А. Я. чрез неговия процесуален пълномощник с искане решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразност с присъждане на разноските за въззивна инстанция.

В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответниците Е. Б. П. и А. Б. П. ищецът Ж.

А. Я. е твърдял, че през 1998 год. с брат му С. А. Я. закупили с договор за покупко-продажба, изповядан с нот. акт № 54, т.1, д.54/1998 г. на Районен съд В., земеделски имот - нива, с площ 0,625 дка, намираща се в местността „Б.“, в землището на гр. В., съставляваща имот № 086067 по плана за земеразделянето на В., а по сега действащия кадастрален план на В. - имот с идентификатор ***, при граници и съседи: ***,

***, ***, ***,***, ***, с намерението в същия да бъде построена стопанската постройка, пригодна за 3 живеене. При даване на строителна линия от служителя на техническа служба при Община В. била допусната грешка и мястото на строежа било посочено погрешно на около 30 метра на юг, поради което строежът бил извършен в на границата между съседните два урегулирани поземлени имота: УПИ VII-7794 и УПИ VIII-7794, в кв.448, по предходния план на гр. В., а по сега действащия кадастрален план на града поземлени имоти с идентификатори *** и ***. След построяването на процесната стопанската сграда през 2009 год., разположена на регулационната линия между ПИ *** и ПИ ***, брат му С. веднага му я преотстъпил, тъй като съпругата му го била напуснала през юли 2007 год. и го оставила сам с четирите деца, без дом и без доход. Ищецът е твърдял, че владее процесиите недвижими имоти от 1998 год. до настоящия момент, поради което бил придобил правото на собственост върху тях. Твърдял е, че нито М.И. П., нито наследниците й са оспорвали правата му върху имот с идентификатор *** до м.май 2019 год., когато Б. П. и Е. П. дошли на място и питали ищецът къде се намира техният имот и къде са му границите. Тогава ищецът заявил, че не знае, тъй като не му било известно, че жилището му е построено в техния имот. През същата година А. Б. П. депозирал пред Община В. молба с вх.№ 94-00/2404 от 08.05.2019 г. относно незаконен строеж в УПИ VII-7794 в кв.448 по плана на гр. В., а по сега действащия кадастрален план на града ПИ ***, но ищецът е поддържал, че към момента на подаването на жалбата срокът на придобивната давност бил изтекъл.

Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *** с посочените по-горе граници.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Б. А.ов П. и А. Б. П., с който поддържат, че искът е недопустим, а по същество неоснователен. Оспорва се твърдението, че имотът им с идентификатор *** е владян от ищеца в продължение на повече от десет години.

Твърдели са, че от 2015 г. в част от него и в част от съседния с идентификатор *** била построена незаконна постройка, за която сезирали Община В.. Поддържали са, че в тази постройка никой никога не бил живял, никой и по никакъв начин не бил ползвал имота им, в него не били 4 садени насаждения, не били правени облагородявания или каквито и да са дейности, чрез които да се владее имотът. Ищецът Ж. Я. и наследодателят му С. А. Я. винаги били живели в имот с къща, който се намирал на около 100 метра от процесния имот, собственост на Т.Ц., а използвали незаконната постройка за съхранение на вещи. Твърдели са, че в началото на 2016 г. от общински служители бил поставен фургон в процесния имот, в който живели строителите на незаконната постройка за около 3 месеца, след което фургонът бил превърнат в тоалетна, в която преминаващи и временно ползващите я от 2016 г. ищец и наследодателят му С. А. Я. са ползвали като такава и за изхвърляне на боклук. Искането е съдът да отхвърли иска като недопустим, а ако съдът приемете, че е допустим, искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговора от ответника Е. П., чрез назначения й особен представител адв. П., с който се оспорва допустимостта на иска, алтернативно се твърди, че е неоснователен.

Поддържа се, че липсва правен интерес у ищеца, тъй като според процесния НА № 54/29.11.1998 г. купувач на имота бил С. А. Я. и на негово име имало издадено Разрешение за строеж № 124/19.05.2009 г. за стопанска постройка на ЗП от 35 кв.м. Тоест ищецът не се легитимирал нито като собственик, нито като наследник на собственика на постройката. Поддържа се, че имот, който е бил придобит на основание правна сделка, впоследствие не може да бъде придобит на оригинерно правно основание от друго лице, дори и то да е завладяло процесният имот. По тези съображения намира предявеният иск за недопустим като предявен при липса на правен интерес за ищеца. По същество намира иска за неоснователен, защото имот, придобит на договорно основание, не можел впоследствие да бъде придобит на оригинерно правно основание, дори и да е завладян от друго лице. Оспорва се да са налице елементите на фактическия състав на придобивката давност по чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като когато държателят променя намерението си и превръща държането във владение, било необходимо тази промяна да бъде открито демонстрирана спрямо собственика. Дори и при изначално завладяване на чужд имот, упражняваното владение в предвидения от закона срок трябвало да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин/ и спокойно. Твърди се, че не е изтекъл предвидения в закона срок, защото разрешението за строеж е издадено на 19.05.2009 г., а липсват данни кога е осъществен 5 строежът и от кого. Поддържа се, че наследниците на М. П. се били противопоставили на този незаконен строеж с жалба вх.№ 94-00/2404 от 08.05.2019 г. до Община В.. Предвид изложеното предявените искове за процесния имот за неоснователни и недопустими.

Установява се от доказателствата по делото, че през 1998 год. С. А. Я. е закупил с договор за покупко-продажба, изповядан с нот. акт № 54, т.1, д.54/1998 г. на Районен съд В., земеделски имот - нива, с площ 0,625 дка, намираща се в местността „Б.“, в землището на гр. В., съставляваща имот № 086067 по плана за земеразделянето на В., а по сега действащия кадастрален план на В. - имот с идентификатор ***, при граници и съседи:

***, ***, ***, ***,***,

***, с намерението в същия да бъде построена стопанската постройка, пригодна за живеене. Установява се също така, че на името на С.

Я. е издадено Разрешение за строеж № 124/19.05.2009 г. за стопанска постройка на ЗП от 35 кв.м. в имот № 67 в местността „Б.“. Няма спор между страните, че на вътрешната регулационна граница между ПИ *** и ПИ *** е построена масивна едноетажна постройка със застроена площ 109.50 кв.м., който факт се установява и от приложеното по делото писмено доказателство – уведомително писмо-среща изх.№ 94-00/914 от 19.01.2016 г.

От показанията на свидетелите И.Н. П., Н. И. П. и Ц.С.Д. се установява, че ищецът и брат му са изградили процесната постройка преди около десет петнадесет години, като строежът е осъществен на два етапа, първо е построена „една къща“, а впоследствие и друга. Тримата свидетели са категорични, че ищецът е живял в постройката заедно с децата си, като имотът, в който е била построена, е бил ограден. От разпита на посочените свидетели се установява, че преди изграждането й е имало фургон, в който ищецът е живял, заедно с децата си. Фургонът се намирал в спорното място повече от 10 - 15 години и сега продължавал да си стои там, на 7-8 метра от сградата. Според свидетеля Д. фуртонът е сложен в имота около 1993 г., а първата част от постройката е завършена около 1994-1995 г. Този свидетел твърди, че е участвал в строежа, но план при строителството не му бил представен.