Решение № 437 от 05.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пазарджик, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20215200100834 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. К. Б. и адв. Т. Е. от АК Пловдив, преупълномощени от адвокатско дружество „Е. и партньори“, съдебен адрес: гр. П., ул. ***, против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за заплащане на: обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение в извършване на престъпление, приключило с оправдателна присъда по ВНОХД № 42/2017 г. на Апелативен специализиран наказателен съд (АСНС), на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 25.05.2018 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане (така уточнение в първо о. с. з. от 03.06.2022 г.), както и на обезщетение в размер на 145 824 лева за претърпени имуществени вреди под формата на пропусната полза, представляваща брутното трудово възнаграждение, включително дължими добавки и допълнително материално стимулиране, от които ищецът е лишен за периода от 08.06.2011 г. до 21.01.2021 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2021 г. до окончателното плащане на главницата, както и сумата в размер на 112 550.45 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 145 824 лв. за 1 периода 08.06.2011 г. до датата на подаване на исковата молба - 13.12.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба ищецът твърди, че от 1998 г. е държавен служител в системата на МВР, а със заповед от 10.05.2010 г. е назначен като ***. Твърди се, че на 08.06.2011 г. ищецът е арестуван от служители на вътрешна сигурност в сградата на КАТ „Пътна полиция“ в гр. Пазарджик във връзка с образувано ДП № 9-П/2011 г. на СО на СГП, пр. преписка № 4-671/2011 г. на СГП, за което ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпосл. вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алтерн. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за поискан и приет подкуп от полицейски орган, загдето е извършил или не е извършил действие по служба в съучастие с неустановено лице като извършител. Била му е наложена мярка за процесуална принуда 72-часово прокурорско задържане в НСлС. На 09.06.2011 г. СГП е поискала от СГС по ЧНД № 404/2011 г., на основание чл. 64, ал. 1 от НПК, да наложи на ищеца постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Делото е препратено по компетентност на ОС - Пазарджик, като е образувано ЧНД № 374/2011 г., а ищецът е откаран в ареста в гр. Пазарджик, окован в белезници.

С протоколно определение от 11.06.2011 г. ОС - Пазарджик налага МНО „задържане под стража“. След подадена жалба с определение от 16.06.2011 г. на ПАС по ВЧНД № 313/2011 г. МНО е потвърдена. Подаденото по-късно искане за промяна в наложената мярка е отхвърлена както от окръжния, така и от апелативния съд. ПАС налага на ищеца забрана за подаване на ново искане за два месеца. Едва 5 месеца по-късно, на 21.11.2011 г. наложената мярка „задържане под стража“ е изменена в парична гаранция от 2 000 лева и ищецът е освободен от ареста.

Излагат се подробни твърдения относно лоши условия в ареста площта на килията е около 11-12 кв. м., където ищецът пребивавал заедно с още трима арестанти, помещението е под земята и няма прозорци, осветлението е извън килията и не може да освети цялото пространство, вентилационната система не работи, без възможност за лична хигиена определен е един ден за баня, възможността да се посети тоалетна е неадекватно ограничена - само когато бъде отключена килията, което през нощта се случвало само при настоятелно тропане по вратата. Предлаганата 2 храна в ареста е в оскъдно количество - арестантите получават за закуска една вафла, а месото липсва изцяло. Свижданията са в присъствието на надзирател, поради което е невъзможно да се споделят лични неща.

Междувременно със заповед рег. № З - 1689/27.06.2011 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик е образувано дисциплинарно производство срещу ищеца, като същият е временно отстранен от служба, на основание чл. 227, ал. 1 от ЗМВР поради извършване на тежки нарушения на служебната дисциплина. В резултат на дисциплинарното производство ищецът е дисциплинарно уволнен със заповед рег. № З - 2593/27.09.2011 г. Заповедта за уволнението е обжалвана, но с решение по адм. дело № 785/2011 г. на Административен съд - Пазарджик жалбата на ищеца е отхвърлена, а с решение по адм. дело № 2194/2012 г. на ВАС 5 отд., първоинстанционното решение е потвърдено.

На 20.11.2013 г. СГП е внесла обвинителен акт срещу ищеца А. в Специализирания наказателен съд (СНС) за извършено престъплене по чл.

302, т. 1, пр. предп. вр. чл. 301, ал. 1, пр. 2, т. 2 от НК за това, че на неустановена дата в периода септември - октомври 2010 г. на АМ Тракия, в близост до гр. Пазарждик, в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейски огран - държавен служител е приел от А. Х. дар, който не му се следва - 160 лв., за да не извърши действие по служба, произтичащо от ЗДвП - да състави АУАН. Образуваното НОХД № 857/2014 г. на СНС е прекратено и делото върнато на Специализираната прокуратура за доразследване. Твърди се, че впоследствие с Присъда от 28.11.2016 г. по НОХД № 857/2014 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, респ. с Присъда № 5/11.05.2018 г. по ВНОХД № 42/2017 г. на АСНС е признат за невиновен. Излага се, че наказатленото производство продължило повече от 7 години, като същото е широко отразено от различни медии в страната. Проведената акция, станала известна с наименованието „Палките“ е била обект на обсъждане и от трибуната на Народното събрание.

След влизане в сила на оправдателната присъда ищецът отправя искане за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 2194/2012 г. на ВАС 5 отд., поради наличие на нови обстоятелства. С Решение № 304/09.01.2019 г. на ВАС е отменено решението на ВАС по адм. дело № 3

2194/2012 г. В крайна сметка с Решение № 15250/09.12.2020 г. на ВАС е оставено в сила решение № 142 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 1564/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена заповедта за наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“. От 21.01.2021 г. ищецът е възстановен на работа и заема длъжността, на която е бил назначен преди образуването на наказателния процес.

Искът се предявява на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, доколкото ищецът е оправдан в извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Подробно се излагат търпените от ищеца неимуществени вреди - ***. Претендират се и имуществени вреди в размер на 145 824 лева, представляващи сбор от средната стойност на брутното трудово възнаграждение, включително дължими добавки и допълнително материално стимулиране, които е следвало да получи като държавен служител, *** при ОДМВР - Пазарджик, за периода 08.06.2011 г. (когато фактически е отстранен от длъжност, задържан под стража) до 21.01.2021 г. (когато е възстановен на работа). Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Паун Савов от ОП – Пазарджик депозира отговор, с който изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Излага се становище, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по претенциите за лоши условия в ареста и по тези за имуществените и неимуществени вреди, настъпили от дисциплинарното производство. По първите легитимацията принадлежи на ГД „Изпълнение на наказанията“ по специален ред по чл. 203 и сл. от АПК, а по вторите - на МВР. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за търпените вреди. Аргументира се, че продължителността на съдебната фаза зависи от съответния съд, а не от ПРБ.

Ответникът няма отношение и към възобновяването на административния процес и последвалото оспорване законосъобразността на заповедта за уволнение на ищеца. Липсват доказателства за твърдяните от ищеца обстоятелства. Оспорва се включването в имуществените вреди и на суми „за награди“ и други поощрения, тъй като отново липсват доказателства, че ищецът е щял да получи такива. Прави се възражение за изтекла погасителна давност досежно претенциите за лихви на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Моли се за отхвърляне на исковете.

4

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, причинени от образувано от ответника наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда за ищеца. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл.

104, т. 4 от ГПК.

Съдът приема, че не са налице отрицателни процесуални предпоставки, които да отричат възникването или надлежното упражняване на правото на иск, като всички възражения на ответника относно пасивната му легимация касаят въпроси по съществото на спора, а не по неговата допустимост.

Твърдяното задържане под стража, като наложена мярка за неотклонение, съдът не възприема като отделен иск – по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, доколкото не се излагат съображения, че задържането под стража е отменено като незаконно, в който случай би могло обезщетението да се определи самостоятелно и да се приеме като самостоятелен иск. Напротив – от обстоятелствената част на исковата молба се извличат твърдения за наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда, в който случай обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража – в този смилсъл т. 13 от ТР № 3/2004 г.

ОСГК на ВКС на РБ.

В случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на иска и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД (обратното е при иска за имуществените вреди), поради което ищецът не е длъжен да сочи размера на лихвата.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищецът от 1998 г. до 08.06.2011 г., когато фактически е отстранен от работа /прокурорското задържане за 72 часа/ е държавен служител в системата на МВР, като от 10.05.2010 г. е изпълнявал длъжността *** в ОД на МВР - гр. Пазарджик. Не се спори, че от 21.01.2021 г. ищецът е възстановен на работа и заема длъжността, на която е бил назначен преди образуването на наказателния процес.

5

Не е спорно, установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че на 01.03.2011 г. е образувано ДП № 9 - П/11 г. на СО - СГП срещу неизвестни длъжностни лица - служители от състава на МВР, по което на 08.06.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем /на основание чл. 219, ал.

2 от НПК с първото действие по разследване/ за това, че на неустановена дата в периода септември - октомври 2010 г. на АМ „Тракия“, в близост до гр.

Пазарджик, в качеството на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /държавен служител/ - *** в ОДМВР - Пазарджик, в съучастие, като съизвършител с неустановено длъжностно лице от същата категория, по време на извършване на полицейска проверка по повод управление с превишена скорост, поискал от А. Х. А. дар, който не му се следва, в размер на 180 лева и приел от същия дар в размер на 160 лева, за да не извърши действие по служба, произтичащо от ЗМВР, да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение на ЗДвП - престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно във вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С привличането на ищеца като обвиняем е взета мярка за процесуална принуда 72-часово прокурорско задържане по чл. 64, ал. 2 от НПК. Установява се, че производството по ЧНД № С-404/2011 г. на СГС по вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца А., в срока на прокурорското задържане, е прекратено и изпратено по подсъдност на ОС Пазарджик, където е било образувано ЧНД № 374/2011 г., по което с определение от 11.06.2011 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярката е потвърдена с определение от 16.06.2011 г. по ВЧНД № 313/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. Впоследствие с определение от 18.08.2011 г. по ВЧНД № 458/2011 г. на ПАС е отхвърлена жалбата на ищеца за промяна на мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека, като на основание чл. 65, ал. 6 от НПК е определен двумесечен срок, в който е недопустимо ново искане. Впоследствие обвинението му е предявено на основание чл. 219, ал. 4 от НПК след ново привличане с протоколи от 10.10.2012 г. (л. 485 от делото) и от 05.12.2012 г.