Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 01.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5259/2023
Вид
Решение № 121
Подписан
01.02.2024
В сила
22.02.2024
Състав
Росица Шкодрова

Цитирани разпоредби

  • чл.3 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100 ал.1 т.1 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.1 т.1 предл.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И.а като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20233110205259 по описа за 2023 година

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на санкционираното лице срещу наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание глоба.

С жалбата се сочи, че вмененото нарушение е несъставомерно. Сочи се че законодателят е визирал както изпълнително деяние «Управлява» по смисъла на на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП а не «извършва». Липсвало и пълно описание на нарушението.

Счита че деянието е несъстаномерно доколкото по време на проверката не е било извършено претегляне масата на процесното ППС, а АНО се е ползвал само от представената от въззивника пътно-прехвърлителна разписка. Счита че е била нарушена разпоредбата на чл.35 ал.3 от наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

Алтернативно прави искане за намаляне размера на наложеното наказание в предвиденият минимален размер.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлява.

Процесуален предстатвител на въззиваемата страна моли съда да потвърди НП.

Претендира разноски.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 01.06.2023год. служители на РД АА-Варна – св.Ю. и св.И. установили КПП на пътен възел с.Изворско, като извършвали проверки на автомобили, осъществяващи движение по този пътен участък. Свидетелите спрели за проверка съчленено превозно средство състоящо се от МПС «***» с две оси и полуремарке с три оси, извършващ обществен превоз на товари 1

- царевица по маршрут с.Краище-гр.Варна, управлявано от въззивника Б..

При проверката автомобилът не преминал през мобилна електронна везна, тъй като въззивникът представил пътен лист, товарителница и пътно-прехвърлителна разписка от същата дата в която било визирано че бруто теглото на ППС възлиза общо на 56640кг, от които, тара-14760кг и нето-41880кг, с която стойност, надвишава максимално допустимата по Наредба №11/2001г. на МРРБ – 40т.

При допустима максимална маса 40 000 кг., съгласно чл.6 ал.1 т.3 б»а» от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 т. на МРРБ, автомобилът управляван от въззивника бил с общо тегло 56640кг. Горното било в нарушение разпоредбите на чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДП.

Отделно при проверката въззивникът не представил контролен талон към СУМПС.

След като констатирали горното, св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение. Акта съставил срещу въззивника Б., вписвайки в съдържанието му обстоятелствата на извършване на нарушението, като екземпляр от него бил връчен на въззивника. В АУАН въззивникът не вписал възражения. Възражения не постъпили по преписката и в тридневен срок.

Впоследствие , въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление, с което на Б. било определено административно наказание значително над минималния размер.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на целия събрано по делото доказателствен материал – показанията на св. Ю., приложените по АНП пътен лист, товарителница, пътно-прехвърлителна разписка и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : по отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяане на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства, при липса на спорни обстоятелства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗП и е дал правилна правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е бил определен приложимият закон.

Съдът намери, че неправилно е бил определен размерът на административното наказание, доколкото по преписката липсват събрани доказателства досежно отегчаващи отговорността обстоятелства и в този смисъл като адекватен на тежестта на извършеното нарушение и степента на обществена опасност на нарушителя е минималния размер на наказанието, предвиден в закона. В този смисъл съдът прецени възражението за завишен размер на административното наказание за основателно.

2

По отношение на наказанието наложено за нарушение на разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП съдът намира, че с оглед последвалата законодателна промяна с бр.67/2023г. на ДВ е отпаднало задължението за носене на контролен талон към СУМПС и с оглед разпоредбите на чл.3 ал.2 от ЗАНН е налице по-благоприятна законодателна уредба, водеща до отмяна на НП в тази му част.

Що се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление , наведени с жалбата, съдът не сподели същите , предвид на следното:

С жалбата се сочи, че вмененото нарушение е несъставомерно. Сочи се че законодателят е визирал както изпълнително деяние «Управлява» по смисъла на на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, а не «извършва». Липсвало и пълно описание на нарушението.

Съдът не споделя възражението доколкото разпоредбата на цитираната правна норма гласи:

«Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:

2. с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;“

За да се движи едно ППС, същото следва да бъде управлявано и именно по този начин е било описано нарушението от АНО, поради което и не е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

В жалбата се сочи, че деянието е несъстаномерно доколкото по време на проверката не е било извършено претегляне масата на процесното ППС, а АНО се е ползвал само от представената от въззивника пътно-прехвърлителна разписка. Счита че е била нарушена разпоредбата на чл.35 ал.3 от наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

Съдът не споделя и това възражение доколкото визираната пътно-прехвърлителна разписка е била представена именно от въззивника по време на проверката и в същата надлежно е било отбелязяно както вида на товара-царевица, така и било визирано че бруто теглото на ППС възлиза общо на 56640кг, от които, тара-14760кг и нето-41880кг и за проверяващите не е възникнала необходимост от допълнителна проверка на тези обстоятелства.

С жалбата алтернативно се прави искане за намаляне размера на наложеното наказание в предвиденият минимален размер. Съдът доколкото е изложил съображения по-горе идентични с тези на жалбоподателя намира, че не е необходимо да се преповтаря.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление като намали наложеното наказание по пункт2 и да отмени наказателното постановление по пункт 1 по изложените по-горе съображения.

Доколкото съдът измени обжабваното наказателно постановление не възложи заплащането на разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23-0001902/28.07.2023год. на Директора на Регионална Дирекция «АА» Варна, с което на Б. Й. Б. е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 2000 лева на осн.чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП, и глоба в размер на 10 лева на осн.чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП, като:

НАМАЛЯВА размера на наложеното на осн.чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА от 2000 лева на 500 лева.

ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4