Разпореждане № 2481 от 27.04.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Частно гражданско дело 930/2026
- Вид
- Разпореждане № 2481
- Подписан
- 27.04.2026
- Състав
- Миглена Кавалова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 18 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 9 · Закон за защита на потребителите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2481 гр. Благоевград, 27.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210100930 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, депозирано от заявителя „А.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район И., ул.„К.“ №, представлявано от А. В. Д. и М. М., срещу длъжника В.
Ц. Г., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „И. П.“ №, ет., за заплащане на неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М7193359, като част от Рамков договор №50624465 и начислена неустойка, както и мораторната лихва върху тях, както следва: - сумата от 28.07 EUR /двадесет и осем евро и седем евроцента/, начислена за предоставени електронни съобщителни услуги по договор с партиден номер М7193359 е подписано Приложение 1 на 01.11.2023г. за услуга 201005627079 с план Unlimited Special + TV200+ 27,99 May23-2Y за срок от 24 месеца, дължима за периода 07.11.2023г. - 06.03.2024г.;
- сумата от 5.73 EUR /пет евро и седемдесет и три евроцента/ - дължима лихва за забава върху сумата от 28.07 евро, начислена за период на забава 27.12.2023г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 20.04.2026 година; - сумата от 26.68 EUR /двадесет и шест евро и шестдесет и осем евроцента/, начислена за предоставени електронни съобщителни услуги по договор с партиден номер М7193359 е подписано Приложение 1 на 01.11.2023г. за услуга 359882127043 с план Unlimited Special + TV200+ 27,99 May23-2Y за срок от 24 месеца, дължима за периода 07.11.2023г. - 06.04.2024г.; -сумата от 5, 46 EUR /пет евро и четиридесет и шест евроцента/ - дължима лихва за забава върху сумата от 26.68 евро, начислена за период на забава 27.12.2023г. до датата, предхождаща дата на 1 депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.04.2026 година; - сумата от 4, 04 EUR /четири евро и четири евроцента/, начислена Такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М7193359, дължима за периода 07.01.2024 г. - 06.02.2024 г.; - сумата от 0, 81 EUR /осемдесет и един евроцента/ - дължима лихва за забава върху сумата от 4, 04 евро, начислена за период на забава 25.02.2024г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 20.04.2026 година; - сумата от 51.13 EUR /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, претендирана като начислена неустойка за прекратяване на рамковия договор по вина на абоната, начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ по договор с партиден номер М7193359 за услуга 201005627079 е начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер; - сумата от 9, 09 EUR /девет евро и девет евроцента/, дължима лихва за забава върху сумата от 51, 13 EUR, начислена за период на забава 20.05.2024г.
- 20.04.2026 година; - сумата от 1, 02 EUR /едно евро и два евроцента/, претендирана като Обезщетение за обработка на просрочени задължения по договор с партиден номер М7193359; - сумата от 0, 23 EUR /двадесет и три евроцента/, дължима лихва за забава върху сумата от 1,02 EUR, начислена за период на забава 29.11.2023г. - 20.04.2026 година.
Претендира се и законната лихва върху цялата сума 110,96 евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.04.2026г. до окончателното изплащане, както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В настоящия случай подаденото заявление е редовно от външна страна и се отнася за вземания за парични суми, които са от компетентността на 2 районния съд. Същото е основателно и следва да бъде уважено за претендираната сума в размер общо на 54, 75 лв., представляваща цена за предоставени електронни съобщителни услуги и дължимата се мораторна лихва върху същите, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Съдът намира, че искането за така претендираното вземане не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор с потребител.
Според настоящия съдебен състав заявлението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните неустойки и такса за събиране на дължими суми, по следните мотиви:
По отношение на претендираната неустойка:
Според клаузите в договора, в случай на прекратяването на договорното правоотношение преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В този случай, в допълнение на посочените неустойки за предсрочно прекратяване, абонатът дължи да възстанови на оператора и частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Предвидено е още, че при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
От съдържанието на представения към заявлението договор, както и от приложимите общи условия, е видно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора за мобилни услуги е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка.
Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В същото време, видно е от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му не е предварително договаряно между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху разпоредбите му и клаузите по него не са индивидуално договаряни. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически посилна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства мобилният оператор е предвидил в предварително 3 изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина, но не е предвидил уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от страна на мобилния оператор. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП същите противоречат на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, поставяйки потребителя в неравностойно положение спрямо него. В заповедното производство съдът е длъжен да отхвърли заявлението, дори когато само съществува вероятност клаузите да са неравноправни.
Относно неустойката за невърнато устройство съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 от ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение - посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка. Хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е налице и по отношение на претендираната неустойка за обработка на просрочени задължения, която е в размер на 2 лв., тъй като по отношение на същата липсва каквато и да било конкретизация на какво основание се претендира същата.
По отношение на претендираните Такси за събиране на дължимите суми:
Съдът намира, че вероятно неравноправен характер има клаузата, на база на която заявителят претендира начислена такса за събиране на дължими суми. Дължимостта на претендираните суми е обоснована от заявителя с чл.
27.1 от ОУ, според който в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово- счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи: законовата лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от *** или 4 чрез трети лица; обезщетение в размер на 2.00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на падежа не е заплатил задължението си.
С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 5, 41 евро - държавна такса и 20, 39 евро - юрисконсултско възнаграждение, което се дължи с оглед определеното от съда като дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро.
Разпечатката съдържа 24 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98d08d96-431e-4617-9779-cadbf7551ddd