Решение № 117 от 30.06.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Свиленград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200269 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Г. П. Ч. с ЕГН ********** от град ******************, законен представител (управител) на „Витос агро” ЕООД с ЕИК 202489481 със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул.„Кольо Ганчев” № 33, етаж 4, офис № 28 със съдебен адрес: град Пловдив, пл.„Съединение” № 3, етаж 4, офис № 411, чрез адвокат С. П. , се оспорва Електронен Фиш за налагане на глоба за нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия СС № 0014654 на ОДМВР – Хасково, с който на Г. П. Ч. с ЕГН ********** от град ****************** - законен представител (управител) на „Витос агро” ЕООД с ЕИК 202489481 със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул.„Кольо Ганчев” № 33, етаж 4, офис № 28, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 25.56 евро (49,99лв.)на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 3а, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗДвП.

С Жалбите са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – неясно и противоречиво било описано мястото на нарушението, както и начина на установяването му, налице била непълнота на задължителни реквизити, липсвали достатъчно данни за автоматизираното техническо средство или система (АТСС), недоказано било твърдяното нарушение, била налице некоректност относно отчитането и приложението на толеранс при средна скорост, била налице неяснота относно санкционирания субект и 1 санкцията и било налице противоречие между описанието и правната квалификация. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. П. Ч., не се явява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат С. П., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбите (, които доразвива), като допълнително сочи, че липсвали доказателства относно техническата и метрологична годност на АТСС и относно сигнализацията на пътния участък. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза са направени доказателствени искания.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 28.12.2025 година в извъннаселено място, а именно: по път автомагистрала (АМ) „Марица” (А-4), с контролни устройства (технически средства) с идентификатор № 20351 (стационарна контролна точка (СКТ)), разположено при км. 83+554 и с идентификатор № 20381 (стационарна контролна точка (СКТ)), разположено при км. 89+476 (част (елемент) от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR” - автономно устройство за заснемане на изображения, оптимизирано за разпознаване на регистрационни табели и за документиране на ситуации от пътния трафик, т.е. стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни) (поради което наведеното възражение на адвокат П. в Жалбите, касаещо недостатъчна яснота относно заснемащите устройства е неоснователно), е регистрирано и заснето движещото в посока от град Любимец към село Момково, област Хасково, пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил марка „Кадилак”, модел „ХТ5” с рег.№ ******************.

След обработване на информацията от заснемането, от Агенция „Пътна инфраструкрура” (АПИ) са изготвени снимки и са изпратени на ОДМВР – Хасково с констатация за движение в посочения участък (от км. 83+554 до км. 89+476) с максимална средна скорост 157 км/ч, при разрешена такава 140 км/ч, съответно превишена стойност на средната скорост 17 км/ч (след приспадане на толеранс от 3%), за времето от 11.56.01 часа до 11.58.12 часа.

След получаване на информацията от заснемането от АПИ, от ОДМВР 2 Хасково е издаден процесния на името на жалбоподателя в качеството му на законен представител (управител) на дружеството-собственик на превозното средство - „Витос агро” ЕООД, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието и Справката от Търговския регистър (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-1034 от 20.08.2025 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 3, вр.ал. 1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.

3а, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на законен представител (управител) на дружеството-собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 25.56 евро (49.99 лв.).

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR”, като са налични две снимки за конкретния клип, на които е виден регистрационният номер на автомобила.

От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер СТ 79 77 ТК с техническо средство с идентификатор № 20351, разположено при км. 83+554 в 11.56.01 часа (начален момент) и с техническо средство с идентификатор № 20381, разположено при км. 89+476 в 11.58.12 часа (краен момент), като се установява, че превишената максимална средна скорост на движение в посочения участък е ≈162 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 %, тъй като скоростта е над 100 км/ч) и разрешена такава от 140 км/ч.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR ” е одобрен тип, вписан под № 5237 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност от 23.06.2025 година до 23.06.2027 година.

По делото липсват писмени доказателства относно датата на връчване на обжалвания ЕФ. В тази връзка Съдът даде указания на АНО да представи такива, но в дадения срок не бяха представени, поради което съобразно дадените указания, Съдът прие, че Жалбите са депозирани в срок (подробни мотиви на Съда в тази насока са изложени по-долу в настоящото изложение), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в редакцията на нормата към датата на деянието) е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие 3 от Свидетелството му за управление на моторно превозно средство (МПС).

В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят (като физическо лице) има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

По делото са приобщени като доказателство по делото представените от АПИ : Протокол за изпитване за камери стопанисвани от ТОЛ, заверени копия от Протокол от метрологична проверка №365-СГ-ИСИС/09.09.2025г.,както и протоколи за установяване на годността за приемане на СКТ №2038 и №2035 ,удостоверяващи техническата годност и изправност на автоматизираното техническо средство №2038-2035 към датата на установяване на нарушението,реализирано чрез стационарни контролни точки №2038 и №2035.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя в качеството му на управител, законен представител на дружеството–собственик на процесното МПС, с оглед установения факт на управление на МПС с превишена максимална средна скорост в процесния пътен участък.

4

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБИТЕ

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощна, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Съдът приема, че Жалбата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на чл.

59 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, по следните съображения: съобразно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в съответната приложима редакция, т.е. след изменението, което е в сила от 23.12.2021 година) е необходимо да се изследва подадена ли е Жалбата в установения от закона 14-дневен срок, съответно релевантно за това е обстоятелството кога е връчен ЕФ. Начините за връчване на издаден ЕФ понастоящем (след 01.08.2023 година) са посочени в чл. 189, ал. 5 (в редакцията на нормата към датата на деянието), вр.чл. 186а от ЗДвП.

Съгласно цитираните норми, това може да бъде надлежно сторено: лично срещу подпис на нарушителя, по електронен път и с Препоръчано писмо с Обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга.

Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, в случаите когато лицето, на което се връчва НП или ЕФ по реда на ал. 1, т. 1 или т. 3, откаже да го получи, отказът се удостоверява с подписа и имената на лицето, което извършва връчването, върху Обратната разписка, съответно Разписката към ЕФ или НП, и с подписа на един свидетел. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване. В случая по делото (въпреки че са дадени изрични указания в тази насока) не са представени доказателства, от които да е видно, че процесният Е Ф е редовно връчен на санкционираното лице по някой от горепосочените начини. Ето защо Жалбата се явява допустима, тъй като не е започнал да тече срока за обжалване на процесния ЕФ.