Решение № 4091 от 14.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4091 гр. В., 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И.а като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110110338 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса на застраховането от „Г. Ф.”, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ”Г. И.” № 2, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. Г. С., съдебен адрес: гр. Д., ул.

„Г. К." ******, чрез адв. Л. В. - Т. срещу О. Р. Н., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „Т." **** с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца Г. Ф. сумата в размер на 5042,04 /пет хиляди четиридесет и два лева и 04 ст./, представляваща изплатеното от Г. Ф. обезщетение по щета № 210379/15.10.2018 г. за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди на пострадалото лице А. П. С., от ПТП, настъпило на 13.10.2017 г. по вина на ответника О. Н. при управление на л.а. Фолксваген Поло, с ДКН ****, собственост на С. Г. Н.а, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли ответника да му заплати направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултстко възнаграждение за изготвяне на исковата молба. Не се претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Посочва банкова сметка за заплащане на задължението, открита в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - BG66 UNCR7630 1009 5185 01, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) па УНИКРЕДИТ БУЛБАНК UNCRBGSF.

Твърденията в молбата са, че виновен за ПТП съгласно влязло в сила НП № 170819-005640/23.11.2017 по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, издадено от Началник Сектор „ПП" ОД МВР В. е О. Р. Н., който управлявал л.а. Фолксваген Поло с ДКН ****, собственост на С. Г.

Н.а без сключена задължителна застраховка „ГО" към датата на ПТП, съгласно справка на ИЦ ГФ. ПТП настъпва при следния механизъм:

1

На 13.10.2017. около 12:20 ч.в гр. В. на ул."Т." № 34 водачът Р. О.ов Н., управлявайки л.а. Фолксваген Поло, с ДКН ****, не пропуска пресичащата на пешеходната пътека, пешеходка А. П. С. и я удря.

В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от Кодекса за застраховането ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

Пострадалата от ПТП А. П. С. се е обърнала към Г. Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражднаска отговорност" за л.а. Фолксваген Поло, с ДКН **** и по образувана щета № 210379/15.10.2018г., УС на ГФ й е определил обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, общо в размер на 5042.04 лв., за нанесените травматични увреждания /5000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 42.04 лева за свързаните с тях имуществени вреди/. Така определеното обезщетение е изплатено на пострадалото лице на 15.01.2019г.

Ищецът е потърсил ответника за да възстанови изплатеното от ГФ обезщетение, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

Със становище във връзка с отговора, постъпило по ел. поща на 11.10.2023 г. ищецът оспорва становището в отговора за частична основателност на иска за неимуществени вреди, за размера, тъй като същото е бланкетно, без обосновка. Не е оспорен факта на деликта, на механизма на произшествието, нито авторството на деянието, поради което се моли съдът да ги отдели като безспорни. Сочи се в становището, че представените с исковата молба писмени доказателства не са оспорени от ответника. Ищецът моли да се приемат и се изразява становище по същество на спора във връзка с правомощията на „Г.

Ф.“ и задълженията му от КЗ и „Правилника за управление и дейност на Г. Ф.“ в съответствие с Наредба № 49 за задължителното застраховане и действащата методика към нея, съгласно които въз основа на подадено заявление на пострадалото лице „Г. Ф.“ е осъществил строго регламентирана процедура за определяне, одобряване и изплащане на обезщетение за увреждането съгласно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и трайно установената административна и съдебна практика.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв.С., който е назначен за представител на ответника, на осн.чл.47, ал.6 ГПК. Счита предявения иск за допустим, но го оспорва в частта за неимуществени вреди в размер на 5000 лева като частично неоснователен. С оглед представените доказателства за причинените на пострадалата от произшествието Анелия Стефанова болки и страдания, ответникът счита, че вредите следва до бъдат обезщетени в размер на 2500 лева.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и моли за уважаването му.

Ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора.

2

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не са спорни между страните следните факти: че ответникът О. Р. Н. има вина за настъпилото на 13.10.2017 г. ПТП за което е образувана щета № 210379/15.10.2018 г. и че ищецът Г. Ф. е заплатил застрахователно обезщетение на третото лице А. П. С., която е пострадало лице от същото ПТП в размер на 5042.04 лева от които 5000.00 лева за неимуществени вреди и 42.04 лева обезщетение за свързаните с тях имуществени вреди.

Съдът приема за установени, така, както са описани в молбата всички обстоятелства във връзка с ПТП, механизма на същото, кое е виновното лице /нарушител на ЗДП/ и последиците от него се установяват от представените с молбата писмени доказателства, а именно преписка по щета, съдържаща констативен протокол ПТП с пострадали лица № 2688/13.10.2017 год., писмо на ОД на МВР от 14.12.2018 год., справка от база данни към „Г. Ф.“, придружително писмо изх.№0017/08.10.2018 год., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражанска отговорност“, преводно нареждане, справка по представени фактури за лечение и лекарства, удостоверение от МВР, БДС, регресна покана, известие за доставяне, както и медицински документи - фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент, амбулаторни листи, рентгенография на гръбначни прешлени, резептурна бланка, рецептурна бланка и фискален бон, медицинско направление, резултати, медицинска експертиза, протокол № 01/10.01.2019 год., писмо изх.№ 24-07-8/14.01.2019 год.,

В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил представените писмени доказателства. Съдът е приел на осн.чл.146, ал.1 и ал.3 ГПК, че не се оспорват твърденията в молбата за настъпило ПТП с пострадали лица, датата, мястото и механизма на ПТП.

Оспорването е свързано с възражение за размера на дължимото обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса на застраховането Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Правото на ищеца да предяви регресна осъдителна претенция срещу нарушителя и виновния водач възниква по силата на закона, а именно нормата на чл. 558, ал.1 КЗ съгласно която след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. В настоящото производство е недопустимо да се оспорва размера на обезщетението, тъй като юридическите факти на определяне и на плащане на същото от ищеца ГФ на третото лице са настъпили преди подаването на исковата молба и с осъществяването на същите факти с 3 правно значение, действащото право свързва настъпването на правните последици за ответника. В този смисъл съдът намира възражението в отговора за неоснователно.

Предявените искове следва да се уважат като основателни и доказани по размер. Поради изпадане в забава на длъжника, същият дължи обезщетение в размер на законната лихва от падежа до окончателното плащане на задължението. Доколкото от доказателствата се установи, че поканата за плащане не е получена, следва исковата молба да се приеме за покана за плащане, поради което обезщетението се дълъги от подаване на молбата.

При този изход на спора, ответникът следва да плати на ищеца разноски за производството в размер на 201.68 лева за заплатена държавна такса, 400.00 лева за възнаграждение за особен представител, както и 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на исковата молба, което съдът определя на осн.чл.78, ал.8 ГПК, във вр.чл.6, ал.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На осн.чл.47, ал.6 ГПК съдът определя възнаграждение на процесуалния представител адв.В. С. И. от ВАК в размер на 400.00 лева, което следва да се плати от депозита.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА О. Р. Н., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „Т." **** да плати на Г.

Ф., гр.С., ул.“Г. И.“ № 2, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. Г. С., съдебен адрес: гр. Д., ул. „Г. К." ******, чрез адв. Л. В. - Т. сумата в размер на 5042,04 /пет хиляди четиридесет и два лева и 04 ст./ лева, представляваща изплатеното от Г. Ф. обезщетение по щета № 210379/15.10.2018 г. за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди на пострадалото лице А. П. С., от ПТП, настъпило на 13.10.2017 г. по вина на ответника О. Н. при управление на л.а. Фолксваген Поло, с ДКН ****, собственост на С. Г. Н.а без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба 03.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, както и разноски за производството в размер на 801.68 /осемстотин и един лева и 68 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Да се изплати на адв.В. С. И. от ВАК, служ.адрес гр.В., ул.Б. № 15 в качеството му на процесуален представител на ответника възнаграждение в размер на 400.00 лева от депозита.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

4

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5