Решение № 1497 от 11.12.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Пловдив , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова

Магдалена Л. Трайкова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова

Административно наказателно дело № 20205330205712 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на И. М. Р., действащ чрез пълномощника си адв. Б.З. против Наказателно постановление № 20 – 0273 – 000411/03.08.2020г., издадено от Началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 е наложена глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за отмяна на същото. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата частична отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и НП е посочено, че се издава затова, че на 14.07.2020г. около 22.30 ч. в с.

Беловица, ул. „16-та", кръстовище с ул. „19 - та“ И. М. Р. управлява лек автомобил Мерцедес А 170 с рег. № ****, собственост на М.П.Н., ЕГН **********, без да притежава свидетелство за управление на МПС и без да носи СРМПС, част II. При направена справка 1 при ОД на РУ Хисар се установило, че лицето е неправоспособен водач. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 150 ЗДвП и чл.100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Допълнително в атакуваното НП е посочено, че И. М. Р. притежава СУМПС № 1067157.

По отношение на нарушението, квалифицирано по чл. 150 ЗДвП

Според настоящия състав начинът по който е описано допуснатото нарушение се намира в противоречие с изисквания на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение:

1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и

2) каква е правната квалификация на същото.

В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.

От начина на описание на допуснатото нарушение по никакъв начин не става ясно нито за съда, нито за жалбоподателя в какво се изразява от фактическа страна допуснатото от него нарушение - дали в това, че е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС или в това, че същия е неправоспособен водач . Посоченото противоречие допълнително се задълбочава и от посоченото в НП СУМПС № 1067257 и констатацията, че след справка при ОД на РУ Хисар се установявало, че лицето е неправоспособен водач.

Тази пълна липса на яснота досежно фактическите рамки на вмененото нарушение съществено накърнява правата на наказаното лице, доколкото същото съществено се затруднява в организирането на защитата си.

Нещо повече, този начин на описание на нарушението съществено затруднява и проверовъчната дейност на съда, като всичко гореизложено се явява безусловно основание за отмяна на НП.

Констатираните дефицити при описание на нарушението от фактическа страна са допълнително задълбочени и от дадената правна квалификация. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150 ЗДвП, докато управлението на МПС без водачът да притежава СУМПС съставлява административно нарушение по чл. 150а ЗДвП.

В тази връзка следва да се има предвид, че в съдебната практика е трайно утвърдено разбирането, че правоспособността и притежаването на свидетелство за правоуправление на МПС не са идентични понятия.

Съгласно трайното разбиране в съдебната практика правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност. Така Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС.

За да придобие „правоспособност за управление на МПС“ дадено лице следва да осъществи сложен фактически състав, предвиден в чл. 151-152 ЗДвП, който включва:

2

-навършване на предвидената за съответната категория МПС минимална възраст, -завършен десети клас на средно образование,

-провеждане на обучение и полагане на теоретико-практически изпит по правилата на ЗДвП,

-физическа (а в предвидените в закона случаи и психическа) годност -преминато обучение за оказване на първа долекарска помощ.

Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред.

Придобитата от дадено лице правоспособност да се управлява МПС не е завинаги. Според изричната законодателна уредба лицето престава да бъде правоспособно, ако с течение на времето загуби необходимите теоретични знания и практически умения. Законът презюмира, че такава загуба е налице при отнемане на всички точки от контролния талон към СУМПС на водача. Така изрично чл. 157, ал.5 ЗДвП, която е единствената разпоредба предвиждаща загуба на вече придобитата правоспособност за управление на МПС.

Съгласно чл. 50 от Закона за българските документи за самоличност и чл. 2 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. От цитираната легална дефиниция следва, че притежаването на валидно СУМПС е необходима предпоставка за упражняване на правоспособността да се управлява МПС, респективно липсата на валидно СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, което обаче не означа, че във всички случаи, когато лицето не притежава СУМПС, то е неправоспособно.

От гореизложеното е видно, че самата правоспособност да се управлява МПС не се поражда от притежаването на СУМПС за съответната категория, а е предпоставка за издаването му.

Тези трайно утвърдени в съдебната практика положения за разликата между правоспособността и притежаването на валидно СУМПС получиха законодателен израз с измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 2 от 2018 г. с които бе прецизиран режима на правомерно управление на МПС, като в чл. 150 ЗДвП се предвиди задължение водачът да бъде правоспособен, а в чл. 150а ЗДвП, самостоятелно задължение водачът да притежава и валидно СУМПС, за категорията на управляваното СУМПС.

Въз основа на изложените принципни положения и законодателни изменения в ЗДвП могат да се направят следните изводи за разграничението в приложеното поле на чл. 150 и 150а ЗДвП.

Нарушение на чл. 150 ЗДвП ще е допуснато, когато в АУАН и НП са изложени фактически твърдения, че лицето е управлявало МПС като неправоспособен водач, било защото

-никога не му е издавано СУМПС, поради неосъществяване спрямо него на фактическия състав на чл. 151-152 ЗДвП

-е загубило всички контролни точки по смисъла на чл. 157, ал.4 ЗДвП.

3

От друга страна, ако в АУАН и НП са изложени твърдения, че водачът по някаква причина не притежава валидно СУМПС /без да е отбелязано, че такова никога не е издавано, поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 151-152 ЗДвП/ консумираното нарушение ще е по чл. 150а ЗДвП.

От гореизложеното е видно, че чл. 150 ЗДвП и 150а ЗДвП уреждат самостоятелни състави на административни нарушения, които имат отделно приложно поле, като същите не са взаимнозаменяеми, респективно погрешната правна квалификация на изложените в АУАН и НП факти по една от тези две норми винаги представлява нарушение на материалния закон.

Че нормите на чл. 150 и 150А ЗДвП уреждат самостоятелен вид нарушения е видно и от редакцията на санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП, в която липсата на правоспособност и непритежаването на валидно СУМПС са посочени като две самостоятелни алтернативи на административния състав.В този изричен смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив от преди и след законодателните изменения с ДВ, бр. 2 от 2018 г., обективирана в редица решения, включително Решение № 2123 /30.11.2017г. по к.а.н.д. № 2342/2017г. на АС - Пловдив; Решение № 1496 / 20.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1281/2015 г. на АС – Пловдив, Решение № 1950 / 26.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1372/2016 г. на АС - Пловдив; Решение № 1279 / 17.07.2017 г. по адм. д. № 1261/2017 г. на АС - Пловдив; Решение от 26.01.2011 г. по к.а.н.д. № 2630/2010 г. на АС -Пловдив).

В конкретния случай, както вече се посочи както в АУАН, така и в НП едновременно е посочено, че нарушителят е неправоспособен водач и управлява МПС без да притежава СУМПС, като същевременно в НП е посочено, че притежава СУМПС № 1067157. Липсва изложение на обстоятелства, че СУМПС никога не му е издавано, поради неосъществяване на фактическия състав на чл. 151-152 ЗДвП или че е загубил всички точки към контролния си талон.

Съгласно трайната съдебна практика неясното описание на фактическите обстоятелства, както и неправилната квалификация на посочените в АУАН и НП фактически обстоятелства е безусловно основание за отмяна на НП, доколкото съществено се накърнява правото на защита на наказания субект, тъй като същият се поставя в невъзможност да разбере срещу кои факти следва да се защитава /Така изрично Решение № 54 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д.

№ 3549 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 314 от 14.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3513 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд Пловдив, Решение № 922 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 484 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1079 от 27.05.2016 г. по н. д. № 756/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 301 от 11.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3796 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 207 от 15.02.2017 г. по н. д. № 2830 / 2016 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и др./ В аспект на гореизложеното следва да се припомни безспорно установеното разбиране в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно - наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с 4 неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител.

Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани.

В този смисъл ясното и безпротиворечиво посочване на всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, като той следва да бъде запознат с фактическите рамки на вмененото нарушение още в началото на административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН, но във всички случаи преди ангажиране на отговорността му с издаване на НП.

Евентуалното очертаване на тези фактически рамки на по-късен етап - на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено с НП, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролноотменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.