Решение № 3542 от 27.03.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1958/2025
- Вид
- Решение № 3542
- Подписан
- 27.03.2026
- Състав
- Мариана Шотева
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 39, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
- чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 8, ал. 2, т. 10 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл. 15 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 17 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 20 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 37-39 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 37-39 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 37-39 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 3542
Пловдив, 27.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
МАРИАНА ШОТЕВА
При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20257180701958 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на П. Н. П., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. П., срещу отказ на „К.“ ЕООД, обективиран в писмо изх. № 000290/29.08.2025 г., по заявление от 28.07.2025 г. на П. Н. П., в частта за предоставяне на копия от всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни) и копия от всички сключени между нея и „К.“ ЕООД договори за потребителски кредит в периода от 24.07.2022 г. до 24.07.2025 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на отказа и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне, като ответникът бъде задължен да представи на хартиен носител носителите на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни), сключени между жалбоподателката и ответника договори за потребителски кредит в периода 24.07.2022 г. до 24.07.2025 г. в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Подробни съображения са изложени както в жалбата, така и в допълнително депозирана по делото писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски, а от адв. П. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно представени списъци на разноските.
Ответникът по жалбата – „К.“ ЕООД, чрез процесуален представител юриск. В., оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от него, и в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването. Констатира се също така и от представените от КЗЛД данни, че в Комисията не е установено наличието на висящо или приключило производство, инициирано от жалбоподателката срещу ответника, поради което съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.07.2025 г. от жалбоподателката в качеството й на субект на лични данни е депозирано заявление, адресирано до „К.“ ЕООД – администратор на лични данни, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, е изискана информация въз основа на какви конкретни (данни) се обработват личните й данни, предвид посочените от администратора цели на обработването, както и информация за начина на обработването им, като й бъдат предоставени копия от всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни) и й бъдат представени копия от всички сключени между нея и „К.“ ЕООД договори за потребителски кредит в периода от 24.07.2022 г. до 24.07.2025 г. Тези договори е посочено, че съдържат лични данни на жалбоподателката и се обработват на основание сключеното облигационно правоотношение, поради което и се моли да бъдат предоставени копия от тях. В случай, че не бъдат предоставени копия на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, се моли да бъдат предоставени копия на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит. Посочен е и адреса, на който да бъдат предоставени (л. 22).
Не е спорно между страните, че на 29.08.2025 г. от страна на ответника е изпратен отговор, в който е предоставена изисканата от жалбоподателката информация, като не са представени копия от всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни) и копия от всички сключени между нея и „К.“ ЕООД договори за потребителски кредит в периода от 24.07.2022 г. до 24.07.2025 г. Посочено е, че същите не могат да бъдат предоставени на основание чл. 20 от Регламента. Отговорът е изготвен от П. С. Л. - ************************* в „К.“ ЕООД (л. 7 и сл.).
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Едно от основните права на субекта на данни е правото му на достъп, закрепено в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 като получаване на потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани със субекта и ако отговорът е положителен, да се даде информация относно: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането.
В конкретния случай се установява, че на 28.07.2025 г. от жалбоподателката е подадено заявление до „К.“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни. Заявлението не се спори, че е било получено от дружеството на същата дата. Не се спори и че от „К.“ ЕООД е отговорено в законоустановения срок. В писмото - отговор са посочени личните данни на П., които се обработват от дружеството, както и техните получатели, без да са представени изисканите със заявлението копия от всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни), както и копия от всички сключени между нея и „К.“ ЕООД договори за потребителски кредит в периода от 24.07.2022 г. до 24.07.2025 г. Като издател на отговора е посочена П. С. Л. – ********************, за която от представения по делото Договор от 20.12.2024 г., сключен между ответника и П. С. Л. (л. 51 и сл.), се установява, че „К.“ ЕООД е възложил, а Л. е приела да изпълнява функциите на ************************** по смисъла на чл. 37-39 от Регламент (ЕС) 2016/679 и приложимото национално законодателство.
В тази връзка следва да се посочи, че правомощията на длъжностните лица по защита на данните са определени в член 38 от Регламента и същите включват подпомагане, консултиране, даване на становища на администратора на лични данни, но не и представляването на последния и отговаряне от негово име по искания на субекти на данни, с които те упражняват правата си по Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. това по чл. 17, § 1. Такива правомощия не са предвидени и в ЗЗЛД. В тази връзка следва да бъде съобразено, че когато субектът на данни е отправил искането си към администратор на лични данни, последният следва да отговори на искането. Ако е физическо лице следва да отговори лично, а ако е юридическо лице - чрез лица, които имат право да го представляват, като при последната хипотеза следва да са налице доказателства за упълномощаването на същото, респ. за делегиране на правомощия. Видно обаче от процесния акт, същият не е издаден от представляващия юридическото лице, което е администратор на лични данни, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че в спорното съдебно производство страните са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление. В тази връзка и на страните с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание е разпределена доказателствената тежест, така също и в открито съдебно заседание изрично от ответника е изискано представянето на доказателства за компетентността на издателя на акта (така, както е било посочено в него), а именно – заповед за определяне на длъжностно лице по защита на личните данни. От ответника е представен единствено договор за услуга, с който е възложено на Л. да изпълнява функциите на ******************************, за което ****************************** не се установи да е надлежно упълномощено, респ. да са му делегирани правомощия да представлява администратора на лични данни и да отговаря от негово име по искания на субекти на данни, с които те упражняват правата си по Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. това по чл. 17, § 1.
Ето защо и с оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е налице незаконосъобразност, обосноваваща нищожността на оспореният акт, поради което е безпредметно обсъждането на други евентуални негови пороци, касаещи материалната и процесуалната му законосъобразност. При това положение, следва да се постанови решение, с което да се обяви нищожността на процесния акт, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 174 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на администратора на лични данни за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт, в срок от един месец, считано от датата на получаване на преписката.
За пълнота и с оглед, направеното от страна на ответника искане, е необходимо да се посочи, че служебно известно е на настоящия състав на съда, че в Съда на Европейския съюз е образувано дело С-676/2025 г. по преюдициално запитване на Административен съд - Варна, отправено с Определение № 11385/21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на същия съд. В действителност, формулираните въпроси от Административен съд - Варна са свързани със спор относно задължението на администратора на данни за предоставяне на пълно копие от договори за заем, в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател, специфична хипотеза, която е различна от фактите в жалбата по повод на която е образувано настоящото производство. Поради това, при тези заявени факти в жалбата на П. и въпросите по преюдициалното запитване, не се установява последните да са от значение за конкретния правен спор пред настоящия съд. Казано по друг начин, не се налага спиране на настоящото производство до приключване на производството пред СЕС, поради което и искането на ответника следва да бъде оставено без уважение.
Разпечатката съдържа 23 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98cf3154-a716-4400-91c4-302bc4a39819