Решение № 151 от 25.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Благоевград, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500857 по описа за 2023 година

Производството пред БлОС е образувано по въззивна жалба подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД против Решение № 372/06.06.2023г., постановено по гр.д. № 2080/2022г. по описа на РС-Благоевгра д.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъбразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е допуснал експертиза, която да отговори на въпросите: Кредитодателят изпълнил ли е задължението да преведе заемната сума към търговеца „Велакс Лукс“, ЕООД, включително чрез масово плащане. Ако го е сторил на коя дата и по какъв начин е извършено заплащането, въпреки, че своевременно са го направили при изслушване на съдебно счетоводната експертиза. След като не е допуснал експертизата е мотивирал отхвърлянето на исковете с недоказване на факта, за който е поискана експертизата – непредаване на сумата. Моли решението да се отмени и се постанови уважаване на исковете.

Ответникът оспорва жалбата. Сочи, че споделя всички изводи на първоинстанционния съд с изключение на неприетия факт, че не е получено уведомление от ответницата за предсрочната изискуемост на 1 кредита, което обаче нямало значение, защото не с него е мотивирано отхвърлянето на исковете. Сочи, че правилно е прието, че договорът е недействителен, поради нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 8 от ЗПК. Моли решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение исковете предявени от “ ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против М. К. Т. за установяване, че дължи сума в общ размер на 2 566.79 лв., от която 2300 лв., представляваща главница, 230.84 лв.договорна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 16.02.2022 г., както и 35.95 лв. обезщетение за забава в размер за периода от 15.08.2021 г. до 15.03.2022 г., ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното плащане, като неоснователни.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

От събраните по делото доказателства, при съобразяване тезите на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено пред РС-Благоевград от “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД срещу М. К.

Т. е образувано ч. гр. д. № 806/ 2022 г. по описа на РС - Благоевград, като е издадена Заповед № 431/30.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК за следните суми: за сумата от 2300 лв. - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 4053327973 от 14.07.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /29.03.2022г./ до окончателното погасяване; за сумата от 230,84 лв. - представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 16.02.2022г.; за сумата от 35,95 лв. - представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до 15.03.2022г.; както и за направените разноски в заповедното производство.

Поради постъпило на 18.7.22 г. възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, което е в месечния срок по чл. 414, ал. 1 ГПК, считано от 30.6.22 г. –датата на получаване на ПДИ, съдът е указал на 2 заявителя да предяви иск за установяване на вземането си , което указание той е получил на 4.8.22 г. и във визирания в чл. 415, ал. 4 ГПК месечен срок от връчване на съобщението - го е изпълнил, като е предявил исковата молба на 5.9.22 г. – датата на изпращането й по пощата,предвид че 4.9.22 г. е почивен ден /неделя/.

Представен е по делото договор за потребителски кредит № 4053327973, в който за дата и място на сключване е посочено 14.07.2021 г., гр. Пловдив.

Според съдържанието му „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД предоставя на М. К. Т. кредит в размер 2300 лв. за закупуване на стока, като е посочено, че кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена. В чл. 8 стоката е посочена като „Марка други Модел 1 бр“. Според договора броя на вноските за погасяване на кредита са 48; месечната вноска е 67.47 лв.;договорени я годишен лихвен процент е 17.92 % /чл. 9.2 от договора/, а ГПР -19,41. Договорната лихва е отразено, че възлиза на 938,56 лв.

В договора е уредена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от датата, на която клиента е следвало да плати последната от трите просрочени минимални месечни вноски.

В договора е обективиран и погасителен план. Посочено е, че задължението по договора с лихвата възлиза общо на 3 286,56 лв.

Договорено е в чл. 9.4 при просрочие потребителят да дължи и лихва в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на дължимостта на дадена в заем сума по договора за потребителски кредит на основание чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, поради предсрочната му изискуемост, както и на неплатената договорна възнаградителна лихва и на обезщетение за просрочие на плащането им.

Процесният договор е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР, като в чл. 6 ЗПФУР,е посочено, че от отправянето на предложението до сключването на договора страните 3 използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

За доказване факта на сключване на такъв вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР изрично е разписано, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал. 2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ).

В чл. 18, ал. 3 ЗПФУР са визирани и съответните доказателствени средства, с които следва да се извърши доказването, като е посочено, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Ответницата М. Т. е оспорила пред РС наличието на валидна облигационна връзка с ищеца, като е твърдяла, че не е подписвала нито договора, нито документите представени с исковата молба. Сочи, че не разбрала, че подписва такъв договор, тъй като е мислела, че стоките й са подарени, тъй като непрекъснато служител от Велмакс, /което дружество е продавача/, твърдял, че е спечелила различни стоки, поради което е останала с впечатлението, че ги е спечелила.

По отношение оспорването истинността на представените документи, в т.ч. и на договора, предвид че е сключен от разстояние е назначена съдебно техническа експертиза.

От съдебно техническата експертиза, неоспорена от страните, сочеща, че договорът за потребителски кредит, декларацията, в която потребителят Т. декларира, че е получила стоката от продавача , и заявлението-декларация за установяване на договорните отношения, са подписани с КЕП /Квалифициран електронен подпис/ за потребител: М. К. Т., чрез Namirial CA Firma Qualificata /доставчик удостоверителна Услуга/ с /Валидност на сертификата към датата и часа на подписването/ чрез 4 устройство с IP адрес 80.78.225.76; както и че тя е получила на имейл Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти би ай Банк“, категорично се установява, че процесният договор за кредит е сключен от страните.

Въз основа на експертизата е прието и от РС че договорът е сключен като е подписан от Т. . Видно от становището пред БлОС, Т. чрез пълномощника си не поддържа възражението срещу автентичността на документите представени от ищеца с исковата молба за удостоверяване на съгласието й за сключването на договора, предвид липсата на каквито и да било доводи срещу констатациите на съдебно техническата експертиза за подписването на документите от М.Т., възприети и от съда в атакуваното решение.

Следователно се доказва авторството на изпратените изявления от електронната й поща, на декларацият а , че е получила стоката от продавача, на заявлението-декларация за установяване на договорните отношения, както и че е получила на същия имейл Стандартен европейски формуляр за предоставяне на инфорцация за потребителски кредити от „Ти би ай Банк“.

Възраженията й по отношение подписването на документите от М.Н., с аргументите, че липсват данни за това в какво качество е подписал договора, за правомощията му и т.н., не са заявени с отговора на ИМ съгл. чл.

131 ГПК и затова като несвоеременно заявени, съдът не дължи по тях произнасяне. Те са извън предмета на спора, очертан от страните с твърденията в исковата молба и отговора по нея. Освен това то е и безпредметно, тъй като вещото лице от СТЕ сочи, че подписите на М.Н., са за удостоверяване на представените хартиени носители т.е. приподписани са от него по електронен начин за съответствието им на оригинала /на съдържанието от електронния им носител/.

Твърденията на ответницата Т., установяващи се и от разпитания по делото свидетел, че е мислила, че стоките й са подарени, а не че ги е закупила, предвид начин по които са се държали, презентиращите стоката, сочат на твърдение за измама. То обаче е ирелевантно в отношенията й с ищеца.

Измамата като порок във волята е уредена като вид

5 недействителност на една сделка в чл. 29 от ЗЗД. За да е налице следва да е сключена сделка, едната страна по сделката да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението Ответницата отрича да е сключила въобще договора за кредит, за да се преценява дали за формиране на вътрешната й воля за сключването му е създадена невярна представа или са премълчани определени обстоятелства да сключи договора за кредит; като не твърди, че измамата е свързана със служители на ищеца.

Ето защо сочените обстоятелства от ответницата, че е измамена, не променя извода на БлОС, че между страните е налице облигационна връзка по процесния договор за кредит.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушаната от БлОС съдебно счетоводна експертиза се установява, че „Ти би ай банк“ е изпълнил задължението си да преведе заемната сума по процесния договор от 2 300 лв. към търговеца-продавач „Велмакс лукс“, ЕООД на стоката, получена от Т.. Вещото лице е посочило, че в платежното нареждане от 22.7.2021 г. за сумата от 31 100 лв., преведена от „Ти би ай банк“, ЕАД към „Велмакс лукс“, ЕООД са посочени 6 бр. фактури, измежду които и фактура № 0100009390/16.7.21 г. Видно е, че във фактурата, са визирани стоки: пречиствател на въздух, масажор, комплект ножове, чиято стойност с ДДС възлиза на 2300 лв., за които ищцата не отрича, че се намират в дома й.

Затова БлОС не споделя тезата на РС, че договорът за кредит не е сключен, защото като реален т.е. счита се за сключен с предаване на сумата, не се установявало сумата от 2 300 лв. да е преведена по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена.

Видно е, че в чл. 16, ал. 2 от договора е уговорена възможност при неплащане на три поредни месечни вноски договорът да се превърне в предсрочно изискуем.

Установено е по делото, че поради неплащане от Т. на каквито й да било вноски в т.ч. и на дължимите погасителни вноски на 15.8.; 15.09. и 15.10. 2021 г., ищецът е обявил кредитът за предсрочно изискуем, видно от съдържанието на изпратеното от него уведомление до М.Т., получено от нея 6 срещу подпис на 16.2.22 г., според отбелязването върху обратната разписка.