Решение № 9103 от 31.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9103 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110113116 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от [фирма] против [фирма]. Предявен е иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата 379,41 лева - главница, представляваща дължим остатък от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № **** за ПТП, настъпило на 10.09.2018 г. около 19:20 ч., в [населено място], при което е увреден л. а. марка [марка МПС] с ДК номер МПС , ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 115,61 лева представляваща лихва за период от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64655/2022 г. на СРС. Претендира и разноски. О Ответникът е подал становище. Прави изявление за признание на иска по чл. 237, ал.

1 ГПК, но не е представено пълномощно за юрисконсулта, с което да му се учредява изрична представителна власт във вр. с направеното признание.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

С протоколно определение от 23.05.2023 г. е оставено без уважение искането за постановяване на решение при признание на иска, доколкото указанията на съда не са изпълнени и не са представени доказателства за надлежно учредена представителна власт във вр. с направеното признание. Признанието направено в отговора на исковата молба, предвид липсата на изрична представителна власт, ще се цени от съда като признание на обстоятелствата и фактите по спора.

С протоколно определение от 23.05.2023 г. са отделени като безспорни и ненуждаещи 1 се от доказване следните обстоятелства: наличие на правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице към датата на настъпване на ПТП, наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата към датата на настъпване на ПТП, извършено плащане към увреденото лице, механизма на ПТП, не се спори, че ищецът е поканил ответника да му заплати претендираната сума, не се оспорва и размерът на претенциите.

Отделено е като безспорно и признато между страните и, че след завеждане на исковата молба, ответникът е заплатил на ищеца в хода на исковото производство сума в размер на 511,25 лв., с която изцяло е заплатено процесното задължение, което се установява и от преводно нареждане на л. 52.

Ищецът не оспорва постъпилото плащане. Напротив, с молба с вх. № от 19.05.2023 г. сочи, че ответното дружество е заплатило в хода на процеса сума в размер на 511.25 лв., вкл. и дължимата законна лихва и ДТ по заповедното производство.

Ответникът е заплатил дължимата сума, предмет на настоящото производство, с което напълно е погасил задължението си, както и спорното право. Предвид нормата на чл.

235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което искът за главница, законна и мораторна лихва следва да се отхвърли.

По разноските:

Сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца. Ищецът признава, че заплатената държавна такса по заповедното производство му е заплатена от ответника с направеното плащане от 511.25 лв.

На ищеца ще се присъди общо сумата от 225 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса по настоящото производство и за юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 64655/2022 г. на СРС.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК: *****, искове на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу [фирма], ЕИК **** за признаване на установено, че [фирма] дължи на [фирма] следните суми: сумата 379,41 лева - главница, представляваща дължим остатък от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и 2 ликвидационни разходи по щета № *** за ПТП, настъпило на 10.09.2018 г. около 19:20 ч., в [населено място], при което е увреден л. а. марка [марка МПС] с ДК номер МПС, ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 115,61 лева представляваща мораторна лихва за период от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64655/2022 г. на СРС, поради плащането на сумата в хода на процеса.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес управление: [населено място], [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 225 лв. – разноски по настоящото производство и за юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 64655/2022 г. на СРС.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3