Решение № 51 от 07.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20213110106090 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Й. Н. Й., ЕГН ********** от град Варна е предявил срещу ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР - гр. София при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата 1712.00 лева за дължимо възнаграждение за извънреден труд в размер на 211.35 часа за периода от 01.01.2018 г. до 10.7.2020 г., получен в резултат на преобразуване на нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателеното изплащане на сумата и сумата в размер на 330.22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.04.2018 г. 26.07.2021 г., след допуснато изменение на иск по чл.214 ГПК.

Твърдения в молбата от които ищецът черпи права:

През периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. ищецът Й.Й. е полагал труд като мл. инспектор в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението Варна, която е на структурно подчинение към Главна дирекция ПБЗН към МВР, с основно трудово месечно възнаграждение, в размер на 1126 /хиляда сто двадесет и шест / лева. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител. В чл. 176 от ЗМВР е предвидено че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8ч. дневно и 40ч. седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се 1 изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

В разпоредбата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Горепосоченото кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.

67 ал. 1 от същия брутната заплата се състои от основната заплата и допълнителни възнаграждения.

В чл.67 ал.7 т.2 ЗДСЛ е посочено че допълнителни възнаграждения са допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г./отм./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата),.

Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е отменена с приемане на Наредба №8121з592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. Към процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл.З, ал.З от същата наредба посочва че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да-надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Но в действащата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентираше при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.).В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. е в размер на 1728 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143, които възлизат на 1975,10 часа.

Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 216,21 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база 2 основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6,50 лева. на час, като задължението на ответника за целия период възлиза на 140536 лева.

Така положения извънреден труд по тримесечие за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., както и неизплатеното допълнително възнаграждение умножен по часова ставка за трите години по тримесечие е посочен на страници 2 и 3 от исковата молба.

Общо положеният нощен труд на тримесечие се получава като преобразуваният извънреден труд за тримесечието се раздели на коефициент 0,143, напр. 21,736 : 0,143 = 152 часа положен нощен труд за съответното тримесечие. Всички претенции са посочени в нетен размер по тримесечие на лист 4 от делото.

С оглед факта, че с настоящия иск ищецът претендира за заплащане на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва от деня на забавата и моли съдът да приеме, че претендираните лихви за забава за всяко едно тримесечие през процесния период са посочени на лист 5 от исковата молба.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноските за производството от страна на ответника.

В срок по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба чрез процесуален представител. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.

Не оспорва твърденията, че страните по делото са били в служебни правоотношения през процесния период.

Прави възражение за погасяване по давност на вземането като исковата молба е подадена в съда след изтичане на 3-годишния давностен срок.

Положеният труд в един отчетен период са отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява, дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при което надвишението представлява извънреден труд и се заплаща като такъв. Трудът или е в нормите за продължителност, или част от него е извън тях.

Твърди, че часовете нощен труд не могат да бъдат определени като положени над нормата, за да се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд.

За да обоснове претенцията си ищецът се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът излага аргументи за трансформирането на положеният от служителите в МВР нощен труд в дневен съобразно общата уредба на НСОРЗ. При разглеждане на нормите, следва да се има и в предвид обстоятелството, че през периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл. 9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн., ДВ бр. 41/2017). Съгласно същата отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 96, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Съгласно § 3 от Постановление на 3

Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни" са заличени.

НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ(чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.

Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.

140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.) (ЗМВР-2014).

В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е регламентирана основната заплата: в чл.201допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения. Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по чл. 67 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на 4 държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 е въведена т. 5 възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал. 5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата е реорганизирана старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.