Решение № 788 от 09.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000503404 по описа за 2024 година

С решение № 260076 от 29.01.2024 г., по гр.д. № 13691/20 г., СГС, І-24 св, ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Т. срещу „Уникредит Булбанк“ АД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 101 400 лева, представляваща претендирана вреда, изразяваща се в стойността на ½ идеална част от апартамент № 8, находящ се в гр. ***, на ул. „***“ № *, ет. *, който е продаден на публична продан по изп.д. № 20178950401266, претърпяна в резултат на отказ да бъде прието като плащане на задълженията й по това изпълнително дело, депозиран чек с молба с вх. №405/22.01.2018 г. от Г. Р. Т. (другият солидарен длъжник) по изпълнителното дело.

Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Д. Т. срещу Л. С.

С., ЧСИ с рег. № ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ за сумата от 101 400 лева, представляваща претендирана вреда, изразяваща се в стойността на ½ идеална част от апартамент № 8, находящ се в гр. ***, на ул. „***“ № *, ет. *, който е продаден на публична продан по изп.д.

№ 20178950401266, претърпяна в резултат на отказ да бъде прекратено това изпълнително дело след депозиране на чек с молба с вх. № 405/22.01.2018г. от Г. Р. Т. (другият солидарен длъжник).

1

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата С. Д. Т..

Твърди се, че представения чек е годно платежно средство и банката-ответник е длъжна да приеме плащане с него като с платежен инструмент. Сочи, че Г. Т. е поискал връщане на чека на 25.01.2018 г., едва след приключване на публичната продан на 21.01.2018 г. Отделно от това твърди, че съдилищата се приели, че С. Т. няма признато спрямо банката-ответник задължение, поради което не е следвало да се събират суми за погасяване и в тази връзка счита, че за ищцата е налице вреда. Намира, че в полза на банката е налице неоснователно обогатяване със сумата от 90 849,86 лв., която е половината от стойността на продадения имот, имащ режим на съпружеска имуществена общност. Отделно, досежно иска срещу ЧСИ, изтъква, че макар и чекът да е бил поименен, в него била предвидена възможност за прехвърляне на банка, каквото качество има първият ответник. В тази връзка счита, че ЧСИ е следвало да осребри чека, а не да изисква становище от банката относно спиране на производството. Моли решението да се отмени, да се уважат исковете и да се присъдят разноски.

Ответникът Ч. С. С. оспорва жалбата. Подчертава, че чекът е издаден на френски език (без съпровождащ го превод), на името на Г. Т. и платим на същия, като в случая следва да бъдат съблюдавани правилата на френското право относно действителността на ценната книга. Изрично сочи, че чекът е платежно средство само в отношенията между издателя и поемателя, респ. джиранта или цедента, каквото качество нямат нито ЧСИ, нито взискателя.

Изтъква, че ЧСИ няма правомощие да инкасира чека. Твърди още, че в молбата на Т. не е направено искане по чл. 433 ГПК за замяна на обекта и начина на изпълнение. Подчертано е, че преценката от ЧСИ за замяна е изисквала време и не е водела непременно до спиране на производството или отмяна на публичната продан. Излага съображения, че взискателят хипотетично е имал възможност да поиска възлагане на вземането по ценната книга за събиране (и не го е направил), но ЧСИ не е можел да изпълни това поради липса на компетентност, тъй като издателят и платецът са чуждестранни юридически лица, без седалище или клон в РБ. Счита, че ЧСИ е действал надлежно като е изпратил чека за становище на взискателя, тъй като по негово искане производството е можело да бъде спряно или прекратено (чл. 432, ал. 1, т. 2 и чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК). Сочи, че съдилищата (ОС Варна и АС Варна) не са отменили отказ за спиране или прекратяване на 2 изпълнението, както и постановлението за възлагане, по подадени жалби, поради което не е налице противоправно поведение на ЧСИ. На следващо място се сочи, че макар и установителният иск по чл. 422 ГПК на банката да е отхвърлен, това не води до незаконосъобразност на действията на ЧСИ, тъй като основанието за непризнаване на вземането е ненадлежно уведомяване на длъжника и ненастъпване на предсрочна изискуемост. Отделно сочи, че за съответни вземания производството е било частично прекратено относно изпълнителни листове по гр.д. № 8490 и 8485 от 2017 г. Изтъква, че в случая (при евентуално прекратяване на изпълнението) може да бъде разглеждана само претенция за разноски по чл. 79 ГПК, но тя може да се насочи само към взискателя, а не към ЧСИ.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва жалбата. Намира, че не е доказано противоправно поведение и наличие на вреда. Сочи, че оплакването за неоснователно обогатяване на банката е въведено едва с въззивната жалба.

Изтъква, че решението по установителния иск е влязло в сила повече от една година след публичната продан. Сочи още, че искането за издаване на обратен изпълнителен лис на С. Т. е оставено без уважение от съда. Моли да се отхвърли жалбата и претендира разноски.

Третото лице „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, помагач на страната на ответника ЧСИ, не взема становище.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.

441 ГПК.

Ищцата С. Д. Т. твърди, че въз основа на заповеди за изпълнение, „Уникредит Булбанк“ АД образувало срещу нея и съпруга й Г. Р. Т. производство за принудително изпълнение, което било насочено срещу семейното жилище – процесния ап. № 8, в гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, като за периода от 22.12.2017 г. до 22.01.2018 г. била насрочена публична продан. В последния ден от срока (22.01.2018 г.) съпругът й депозирал пред ЧСИ издаден в негова полза чек за сумата от 150 000 евро, която покривала изцяло задължението. Според ищцата ЧСИ неправомерно не е прекратил 3 изпълнителното производство поради погасяване на дълга и на 30.01.2018 г. с постановление възложил имота. Твърди, че междувременно били постановени решения, с които исковете на банката по чл. 422 ГПК (досежно два от изпълнителните листове) били отхвърлени. Т. поискала издаване на обратни изпълнителни искове, но получила отказ. Твърди, че банката неправомерно отказала плащането с чек и това довело до продаване на семейното жилище, с което ищцата претърпяла вреда. Отделно счита, че ЧСИ незаконосъобразно не е предприел осребряване на чека, не е спрял производството и е продал имота.

От тези действия ищцата претърпяла вреда, тъй като било продадено семейното жилище и поради това претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят 101 400 лева, представляваща стойността на собствената

½ идеална част от процесния недвижим имот, заедно със законната лихва от 11.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД сочи, че чекът (представен в изпълнението на френски език и без превод) е издаден на Т. на 17.01.2018 г. срещу френска банка без седалище и клонове в Република България. Счита, че депозирането на чек не представлява плащане на дълга (чл. 491 ГПК).

Подчертава, че няма пречка длъжникът, на името на когото е издаден чека, да го осребри и да внесе паричната сума при банката или частния съдебен изпълнител. Намира, че няма основание за спиране на изпълнителното дело, а отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е обжалван от ищцата безуспешно. Излага възражения относно размера на претенцията с оглед продажната цена и преведената в полза на банката сума от 181 699, 72 лв.

Ответникът Ч. С. С. сочи, че с депозирането на чека не се „внася“ сума по специалната сметка на ЧСИ. Счита, че не са били налице основания да прекрати, спре или приключи изпълнителното производство. Намира за правилно своето действие, с което е уведомил взискателя за постъпилия чек и възможността да поиска спиране или прекратяване на изпълнителното производство. Подчертава, че чекът е парично средство, но само в отношенията между „издателя“ и „поемателя“, респ. „джиранта“ и „цедента“, каквито ответниците не са. ЧСИ отделно изтъква, че няма правомощие да инкасира чека. Оспорва иска и по размер. Сочи, че отказът за прекратяване на изпълнителното производство и издаването на постановление за възлагане на 4 недвижим имот са обжалвани, но съдът е оставил жалбите без уважение.

Намира, че действията му са законосъобразни. Счита, че няма солидарна отговорност с банката.

Третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ АД поддържа, че не са налице предпоставките на фактическия състав на чл. 74 от ЗЧСИ, тъй като съдебният изпълнител законосъобразно е изпълнил своите задължения в изпълнителното производство.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят по фактите. Установява се, че по три заповеди за изпълнение е образувано изпълнително производство при ответника ЧСИ срещу ищцата и съпруга й, като принудителното изпълнение е насочено срещу имот, в режим на СИО, за който е била насрочена публична продан.

Няма спор, че в последния ден - 22.01.2018 г., Г. Т. е представил на ЧСИ чек (л.

23-24) на френски език (без превод) издаден на 17.01.2018 г., за сумата от 150 000 евро, с искане съдебния изпълнител да го осребри. От представения в хода на производството превод на чека се установява, че същият е съставен върху чекова бланка на Банка „Делюбак и Ко.“ В текстът е вписано: „Платете срещу този поименен чек, непрехвърляем освен в полза на банка или на друга организация, определени като бенефициенти съгласно закона, 150 000 евро на господин Г. Р. Т.“, „платим във Франция 00001 00221133705 27 „Ла Ниак Енерджи Дринк“ ООД, Париж, ул. Сент Оноре 231. Установява се, че ЧСИ е уведомил банката за постъпилата ценна книга за становище, като същевременно е отказал да прекрати производството на основание на депозирания чек. Публичната продан е проведена и имотът е възложен с постановление. По искане на Т. на 25.01.2018 г. чекът му бил върнат (л. 235).

Страните не спорят, че два от исковете на банката по чл. 422 ГПК са отхвърлени, тъй като не е спазено изискването за надлежно уведомяване на длъжника – ищцата С. Т., за настъпилата предсрочна изискуемост. Спрямо тях изпълнението е прекратено, но е останало по отношение на третата заповед (и изпълнителен лист) – л. 37 и сл. Имотът е възложен на цена от 188 697, 94 лв., като за банката е разпределена и преведена сумата от 181 699, 72 лв.

Не се спори, че исканията на ищцата за издаване на обратен 5 изпълнителен лист не са удовлетворени.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

С исковата молба ищцата Т. е поискала съдът да осъди солидарно двамата ответници, но първата инстанция е счела, че се касае до два отделни иска, предявени в условията на кумулативност, всеки от тях с правно основание съответно чл. 49 ЗЗД срещу банката и чл. 74 ЗЧСИ срещу ЧСИ.

Настоящият състав споделя тезата, че в случая не е налице пасивна солидарност между двамата ответници – такава няма възникнала нито по силата на закон, нито по силата на договор. Ето защо исковете следва да се разгледат разделно.

Искът срещу банката е основан на нормата на чл. 49 ЗЗД, тъй като ищцата твърди, че банката, като взискател, е отказала да приеме представения от солидарния длъжник Т. чек и така е причинила вреда на ищцата, тъй като се е наложило да бъде продадено семейното жилище (1/2 от което след преустановяване на режима на СИО се следва на ищцата). Ищцата твърди също, че банката е събирала дълг, който е бил отречен със съдебно решение. В исковата молба и пред първата инстанция не е твърдяно, че исковата сума се дължи поради неоснователно обогатяване на банката-кредитор, поради което тези твърдения като преклудирани не могат да бъдат обсъждани – подобен иск не е предявяван и не е разглеждан от СГС. Само за пълнота следва да се посочи, че отхвърлянето на исковата претенция на банката по чл. 422 ГПК не се основава на заключението, че ищцата Т. няма дълг към кредитора, а на обстоятелството, че макар и такъв да има, неговата предсрочна изискуемост изцяло не е настъпила.